Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (148)

148

В понеделник, когато пристигна в службата, срещу него беше подаден сигнал в полицията. Съобщението беше в пощенската му кутия. То беше от отдела за защита на животните в центъра и гласеше, че е заподозрян в груба жестокост към животно. Според анонимния подател на сигнала Бекстрьом от около два месеца „проявявал небрежно отношение и упражнявал тормоз“ над папагал, чийто собственик бил. По тази причина искаха възможно най-скоро да се свърже с отговорния следовател, временно изпълняващия длъжността криминален комисар, Росита Андершон-Триг, за да уговорят време както за инспектиране на мястото на престъплението, апартамента му на улица „Инедалсгатан“ в Стокхолм, така и за да проведат разпит с него.

„Без съмнение малкият Едвин“, досети се Бекстрьом, който след миналия уикенд беше напълно наясно с мащабите на злото, което го заобикаляше. Забравете, си рече той, позвъни по спешния телефон на Патицата Карлсон и я помоли да се отбие в неговия кабинет.

— Какво искаш да направя? — попита Патицата.

— Позвъни им, поздрави ги от мен, обясни им, че не притежавам никакъв папагал и ги помоли да си заврат сигнала отзад.

— Дадено — каза Патицата. — Това ли е всичко? Не искаш ли да им строша и някой и друг кокал в добавка?

— С удоволствие — съгласи се Бекстрьом.

 

 

Патицата едва бе затворила вратата след себе си, когато почука следващият посетител. Беше Йени Рогерсон, която изглеждаше точно както обикновено и искаше да обсъдят последната им задача. „Каква задача“, зачуди се Бекстрьом и посочи към стола си за посетители. Крайно време да предприеме нови действия относно малката Йени, преди тя да изчезне на почивка с всички рискове, които това би могло да означава за една млада жена.

— Признавате ли, че бях права, или да? — попита Йени.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид нашия случай. Ако трябва да кажа мнението си, мисля, че бях права, общо взето, от самото начало. Връзката между възрастната жена Линдерот-Хамилтон и Фон Комер и Ериксон. Кръстника е стоял зад всичко. Говорих с татенцето. Той ме поздрави и ви изпраща много здраве. Какво ще кажете да излезем и да го отпразнуваме? Дискретно, разбира се.

— Нека да си помисля — отвърна Бекстрьом. „Може ли човек в действителност да има повече от десет точки по десетобалната скала за чукане и как да се избегне едно ново нещастие като озоваването в кревата с дъщерята на колегата Рогерсон“, помисли си той.

— Предай му и от мен много поздрави — каза Бекстрьом. — Ще те попитам нещо в съвсем друга връзка, моля те, не се обиждай, но сигурна ли си, че той наистина е твой баща? Вие не си приличате особено — ако мога така да се изразя.

Това не бил първият път, когато Йени чувала тези подозрения. Първия път тя била само на десет години. Именно баща й внезапно отказал да плаща издръжката въз основа на същия аргумент. Тогава нейната майка, Гун, го съдила, принудила го да даде кръвна проба и доказала бащинството чрез анализ на ДНК.

— Какъв беше резултатът? — попита Бекстрьом, който отказваше да се прости с надеждата за един по-добър свят, въпреки че вече знаеше отговора.

Ни най-малко съмнение. Вероятността да бил някой друг освен него, била точно нула процента.

— Макар че разбирам какво имате предвид — каза Йени. — Сега какво ще кажете да идем да хапнем? Преди да потегля на моята ваканция в края на седмицата.

— Би ми било приятно — каза Бекстрьом. — За съжаление обаче, трябва да поработя извънредно. Малко е натоварено точно сега.

„В най-лошия случай може да направим нов ДНК тест. Нали технологията постоянно се развива.“

 

 

Следобед му позвъниха от втория по големина вечерен вестник и го попитаха дали биха могли да получат едно интервю от него. Според това, което те научили по заобиколни пътища, Бекстрьом бил стигнал до дъното на всички тези фалшиви обвинения, насочени срещу краля.

— Значи, сте дошли точно при когото трябва — каза Бекстрьом. „Крайно време е за смяна на лагера.“

 

 

Вечерта Йегура се обади на Бекстрьом в дома му, звучеше почти екзалтиран и просъска нещо неразбираемо от рода на „кръгът се е затворил“. Самият той бил в Санкт Петербург, където тъкмо завършил най-бързата сделка в историята на изкуството. Относно подробностите той предпочитал да говорят на четири очи.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бекстрьом. „Кръгът е затворен — помисли си той. — Какъв кръг?“

— Новото татенце на всички руснаци след последния цар, Николай II — повтори Йегура. — Нали разбираш какво имам предвид?

— Разбира се — отвърна Бекстрьом, който си нямаше никакво понятие.

— Какво ще кажеш за един обяд утре? Да похапнем, да отпразнуваме победата, да изясним подробностите.

— Звучи добре — каза Бекстрьом. „Само да не го оберат преди това“, помисли си той, след като затвори слушалката.