Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (138)

138

Беше майката на Едвин, Душанка, която му идваше на гости. Тя също така носеше със себе си Исак и ако се съдеше по размера на кафеза, в който беше сложен, той се намираше в папагалското съответствие на най-обикновено изолационно помещение. Общо взето, Исак изглеждаше „умърлушен“, както неговият заместник-стопанин беше описал Исаковото състояние на Бекстрьом при предишното си посещение.

Душанка щеше да бъде кратка. Въпреки протестите на Едвин, тя бе дошла да върне Исак на истинския му собственик. Те не бяха подходяща компания един за друг и в деня на приключването на учебната година, за съжаление, посрамиха както себе си, така и родителите на Едвин, Слободан и Душанка.

— Влез и седни — покани я Бекстрьом и посочи с подканящ жест към големия кожен диван във всекидневната. — С какво да те почерпя? — продължи той щедро, посочи препълнения античен шкаф, където понастоящем съхраняваше основната част от своите по-скъпи силни напитки.

С оглед на това, което след малко щеше да разкаже, Душанка би изпила един ром с кока-кола с много лед и лимоново резенче отгоре. Бекстрьом изтича в кухнята, изпълни желанието й, като за по-сигурно се въоръжи с една голяма чешка бира и една водка по руска мярка.

— Слушам — каза Бекстрьом и изкриви кръглото си лице в добродушна и съчувствена гримаса.

 

 

По време на тържеството за края на учебната година вчера Едвин и неговите съученици имали задача да изнесат представление, като разкажат за интересите си и любимите си занимания, и тъй като Едвин посещава частно училище с „идеална цел, за особено надарени деца“, на всяко дете се падали по трима родители и най-малко един учител на всеки шест от малките ученици. Класната стая била претъпкана и очакванията били достигнали връхната си точка, когато дошло време за заключителната част от програмата, в която Едвин щял да покаже на публиката как се учи папагал да говори.

Едвин излязъл без напрежение. Накарал Исак да каже „Здрасти“ на публиката, обяснил, че той е „Добър папагал“, заявил, че „Плъховете са отбора“, накратко предизвиквал смях и събирал аплодисментите чак до дългоочаквания финал, когато Едвин обявил, че в действителност е възможно да се научи един папагал да казва изречения с до девет срички, а може би и повече, ако човек наистина положи усилия.

След това той помолил за тишина, щракнал с малките си пръсти и погледнал с очакване своя синьо-жълт приятел.

Исак реагирал незабавно, като изкряскал високо репликата си, а по отношение на посланието нямало никакво съмнение до какво се отнасяло то.

— Беше ужасно — въздъхна Душанка, като се прекръсти и се подкрепи с няколко солидни глътки ром и кока-кола.

— Какво каза той? — попита Бекстрьом. Девет срички? Какво означаваше това?

— Смокчето влиза в хралупата — отвърна Душанка с глух глас.

— Да, не е било много подходящо — заключи Бекстрьом и преполови водката си. „Това момче може да стигне далеч. Девет срички“, помисли си той с прикрито възхищение. Не бяха обичайните пет, с които той самият се промъкваше и скрит в нощния мрак, изкрещяваше след учителката си по християнство, докато тя се прибираше сама по пътя между началното училище и енорийското жилище.

— Какво стана след това? — попита Бекстрьом със сериозно изражение.

„Определено може да стигне далеч“, повтори си той.

 

 

Всички деца били много радостни. Те скачали и се смееш гръмогласно и много неща в тяхното поведение говорели, че това би могло да е дори предварително планирано безчинство. На техните родители, учители и на училищното ръководство не им било толкова забавно и веднага след като изпратили Исак в съседната класна стая, отново въдворили ред сред децата, изпели задължителната песничка на Ида от голямата писателка Астрид Линдгрен и им раздали бележниците. Директорът завършил, като повикал всички родители, учителите и училищното ръководство на извънредна среща в края на седмицата.

— Отначало мислехме, че Едвин ще бъде изключен — въздъхна Душанка, — но тогава Слободан говори с директора, който го увери, че Едвин ще може да се върне наесен. С изпитателен срок, във всеки случай. Директорът смята, че може да са му останали подобни букви в главата.

„Как така ще го изключват? Ама че превзети фасони — възмути се Бекстрьом. — Ако работата е такава, няма да е зле да се включа с малко пари от музикалната кутия и да изпратя момчето в интерната «Лундсбери», така че да има възможността да се чувства като всяко нормално момче на неговата възраст.“

— Аха, ясно — каза Бекстрьом. — Какво ще правим сега?

Разрешаването на този проблем Душанка предоставяше на драго сърце на Исаковия собственик. За Едвин и родителите му обаче той беше изпята песен. Бекстрьом използва случая да предложи просто да извият врата на Исак. Слободан също беше мислил в тази посока, но тъй като Едвин никога не би простил на родителите си, ако направят нещо подобно, те бяха решили да оставят и тази подробност на собственика на Исак.

„Какво, по дяволите, да правя сега“, чудеше се Бекстрьом, щом Душанка си тръгна след още един ром с кола.

 

 

Бекстрьом прекара около два часа пред компютъра си в напразно дирене на дискретен и квалифициран унищожител на папагали. Исак явно усещаше сериозността на мига и държеше човката си затворена през цялото време.

После Бекстрьом го върна обратно в обичайната му клетка. Облече си чисти дрехи и излезе да се поразходи до любимия си квартален ресторант, за да сложи нещо в стомаха си и да може на спокойствие да обмисли критичната ситуация, в която без съмнение се беше озовал. Когато се завърна точно преди да удари дванайсет, всичко беше все още спокойно. Той се събуди чак в четири часа сутринта, понеже Исак очевидно беше възвърнал предишния си аз.