Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (119)

119

В полицейския участък в Сулна беше пристигнал съдебният лекар, който отговаряше за съдебномедицинската експертиза на адвокат Тумас Ериксон, известен най-вече със своето презиме, въпреки че прозвището, което полицаите му бяха дали, противоречеше както на външния му вид, така и на начина, по който вършеше работата си. Доктор Лидбери беше нисък, сух и с рядка коса, а що се отнасяше до професията му, той беше старателен и прецизен човек, който не оставяше нищо след себе си без нужда. Той беше също така един отличен педагог, когато трябваше на прост шведски да обясни на полицаите или на другите лаици до какви заключения беше достигнал.

В този ден той обаче водеше със себе си забележително подкрепление. Една колежка, която беше професор, началник на съдебните лекари в Линшьопинг и един от водещите в света авторитети по наранявания вследствие на удар с тъп предмет или други видове наранявания, причинени от обикновен удар с крак или ръка. Тя беше на средна възраст, ниска и четвъртита, с червени бузи и тъй като презимето й беше Хансон, тя избягна полицейския хумор, който сполетя колегата й, доктор Лидбери.

След задължителното мънкане и прелистване на документите си, Лидбери започна представянето си, като се извини, че заключението от съдебномедицинската експертиза, за съжаление, се беше забавило. Към причината за това той щял да се върне след малко, а що се отнася до самото заключение, той помолил секретарката си да го изпрати по електронната поща на следствието веднага щом бил готов с устното си представяне. Както той, така и уважаваната му колежка предпочитаха именно този начин на действие по обясними педагогически причини. В този конкретен случай — когато ставаше дума за насилието, на което адвокат Ериксон е станал жертва — имаше силни, основателни аргументи, за да се постъпи по този начин. Понеже в съдебномедицинския смисъл случаят на адвокат Ериксон беше извънредно забележителен случай.

— Нека да започна с нараняванията по главата и врата на Ериксон. Те са получени при два различни случая. Част от тях са получени, преди той да почине около десет часа вечерта. Другата част са от нощта, когато той е бил вече мъртъв от няколко часа и степента на вкочаняването на трупа е напълно развито както по лицето, така и по врата — заключи доктор Лидбери с дискретно покашляне.

 

 

Изясняването на тази подробност му беше отнело по-голямата част от времето. Сложен пъзел, който се решаваше с помощта на контузии, счупени кости с различен размер, фрактури с различна дължина, рани, които се вплитаха една в друга и се наслагваха една върху друга и които можеха да се оценят, след като се направи преценка на кръвоизливите, отоците, раните, драскотините и обикновените синини, казано на обикновен шведски.

— За съжаление, тъкмо тук положението става доста заплетено, усложнява се в юридически смисъл, така да се каже — каза доктор Лидбери и въздъхна. — По отношение на нараняванията, възникнали, след като вече е бил мъртъв, те са многобройни. Казано на елементарен език, някой е счупил черепа му с кръгъл инструмент от дърво с диаметър приблизително десет сантиметра, най-вероятно бейзболна бухалка от стария модел или просто тояга с подобна форма. Общо около десет различни удара.

— Извинете, но в какво се състои юридическото усложнение? — попита Лиса Лам и се усмихна любезно.

— Посегателството, на което е станал жертва, докато е бил жив, са най-вероятно удари с ръка, като аз и моята колежка сме напълно единодушни, че става въпрос за два или може би три силни юмручни удара.

— С риск да изглеждам глупава — каза Лиса Лам и се усмихна още по-любезно — все още не разбирам…

— Проблемът е, че тези удари не биха могли да причинят смъртта му — прекъсна я професор Хансон, като впи поглед в Лиса Лам. — Единият удар попада върху носа му, а после още един засяга костта над дясната му буза. Фрактура на костта на носа с последващ силен кръвоизлив. В резултат щеше да се появи една голяма синина на окото след няколко часа, ако той беше жив. Това обаче не се случва, защото той почива в рамките на най-много половин час. Това е всичко, следователно той не е починал в резултат на удар — обобщи единственият в стаята водещ световен авторитет тъкмо по този тип причини за смъртни случаи на хора.

— От какво е починал, тогава? — попита Лиса Лам, която изведнъж придоби вид на прокурор, който тъкмо беше установил юридическо усложнение.

— Адвокат Ериксон е починал от сърдечен удар — поясни доктор Лидбери с една, колкото е възможно по-дълбока въздишка.

„Какви ги говори този кретен. Какъв сърдечен удар? Той беше прекалено слаб, чисто и просто“, помисли си Бекстрьом.

 

 

Професор Хансон взе думата. Юмручен удар по носа, фрактура на носната кост и обилно кръвотечение от носа, но това не е нещо, от което човек може да умре. Още един удар по дясната буза, силен кръвоизлив, но от това той дори не е изпаднал в безсъзнание. Освен това има още едно нараняване. Фрактура на дясната китка, която е причинена от това, че някой е извил ръката му, като я е хванал за дланта, извил я е навън и същевременно я е огънал надолу. Със сигурност много болезнено, но отново не е нещо, от което някой би умрял.

Това, от което Ериксон е починал, е масивен инфаркт, който той е претърпял малко по-късно. Освен това на слабото му сърце е отделено голямо внимание в медицинските му картони. Първите проблеми със сърцето му били диагностицирани преди десет години. Неговият лекар е назначил обичайните лекарства, но точно както много от пациентите със сърдечни проблеми преди него и той проявявал нехайство както към лекарствата, така и към начина си на живот като цяло. Пиел прекалено много, ядял неподходяща храна, движел се прекалено малко, прекалявал с работата, подлагал се на прекомерен стрес, повече, отколкото тялото му можело да понесе.

Три години преди да почине, бил сполетян от първия си инфаркт точно по времето на един съдебен процес. Закарали го в спешното отделение на Каролинския институт, където останал в продължение на още няколко дни. След като му направили цялостни изследвания, било установено, че той проявява всички симптоми и поражения, които характеризират типичния пациент с проблемно сърце. След това, веднага след като се върнал към обичайното си ежедневие, се върнал и към онзи начин на живот, който рано или късно щял да го убие.

— Разбира се, насилието, на което е станал жертва, в съчетание със силния стрес, който без съмнение е преживял, са най-вероятната причина за инфаркта, който в действителност го е убил — заключи професор Хансон. — Относно правното усложнение, което следва от това, вие сте определено по-компетентна от мен — продължи тя, като същевременно се обърна направо към Лиса Лам.

— Насилие в съчетание с причиняване на нечия смърт — каза Лиса Лам и кимна в израз на съгласие.

— Ами да, това е, което съдилищата решават в подобни случаи — каза Хансон. — Аз съм участвала в най-малко три такива случая.

 

 

Пет минути по-късно тя и колегата й благодариха на Лиса Лам и нейните следователи за възможността да дойдат. Ако имаше още нещо, с което биха могли да помогнат, трябваше само да им се обадят. Иначе им желаеха успех в търсенето на извършителя. Пожелаха им да се видят скоро на съдебния процес.

— И така — каза Лиса Лам веднага след като посетителите им затвориха вратата след себе си. — Помагайте. Какво ще правим сега?

— Ще правим каквото правим обикновено — каза Бекстрьом и кимна подчертано. — Да се погрижим да намерим този, който е ударил Ериксон по ченето. Когато приключим с тази малка подробност, можем да подхванем научния дебат.

— Радвам се да чуя, че сме единодушни — каза Лиса Лам, а в същия момент Тойвонен влезе в стаята, без преди това да почука.

„За да се отърве човек най-после от двама откачени доктори, цената явно е един истински финландец“, помисли си Бекстрьом.

— Освен това, разбира се, ще се погрижим да приберем Окаре, Гарсия Гомес и нашия свидетел — каза Аника Карлсон. — Ако не за друго, то поне за да избегнем по-нататъшни неприятности.

— Добре дошъл, Тойвонен — продължи тя и се усмихна на новия си посетител. — За малко пропусна днешната изключителна съдебномедицинска презентация.

— Зная — каза Тойвонен. — Но не затова дойдох тук. За съжаление, страхувам се, че има нещо значително по-лошо — добави той, като зае мястото си на масата.