Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (115)

115

След съвещанието Лиса Лам информира всички по електронната поща относно последните новости по разследването.

Барон Ханс Улрик фон Комер щеше да остане в ареста, защото разследването срещу него съвсем не беше приключило. Според това, което беше излязло наяве от разпита на адвокат Петер Даниелсон, неговият бивш колега Тумас Ериксон се оказва, че е заел почти двайсет милиона крони от една кипърска банка. Този, който е посредничил при отпускането на заема, е бил Афсан Ибрахим, а сумата е била отпусната преди пет години, един месец преди покупката на къщата на „Олстенсгатан“, извършена от Тумас Ериксон.

Пет дни след убийството на Ериксон, Афсан Ибрахим получил искане от банката да погаси дълга на Ериксон към тях. На Даниелсон той предал копия както от нареждането от банката, така и от записа на заповедта, а сумарното му искане относно жилището на Ериксон възлизаше на почти двайсет милиона плюс малко над един милион натрупана лихва.

Копия от тези документи бяха предадени на всички дознатели за сведение, а освен това Лиса Лам беше поразмишлявала върху тях пътьом.

„Ако питате мен, най-вероятно Ибрахим е този, който е взел заема в началото, а банката му е послужила като подставено лице. Аз, естествено, зададох въпроса на Даниелсон и изглежда и той е съгласен, че това е възможно. Иначе, имам щастието да ви съобщя, че нашият съдебен лекар обеща да дойде на утрешното съвещание. За по-сигурно, той ще доведе със себе си колежката, която била водещ световен авторитет по насилствена смърт чрез удар с класическия тъп предмет. Вълнението е неописуемо. Ще се видим тогава. Лиса.“

„Малката дама струва колкото теглото си в злато“, помисли си Еверт Бекстрьом, като извади тайния си телефон, за да се обади на личния си журналист и да си уговори кратка обедна среща в някое дискретно заведение, където един бъдещ мултимилионер като него не рискуваше да получи хранително натравяне като капак на всичко.

— Бекстрьом, Бекстрьом, ти струваш колкото теглото си в злато — въздъхна репортерът един час по-късно, когато Бекстрьом тъкмо завършваше уводната си презентация относно „около двайсетте милиона“, които бившият адвокат Ериксон е получил от един от водещите в страната организирани престъпници, докато той самият разквасваше устата си с напълно заслужената и много студена бира.

— Да, изглежда нещата се развиват добре — съгласи се Бекстрьом и кимна към днешния брой от най-големия вечерен вестник в страната, който лежеше на масата пред него. — Какво става с интервюто с кралицата впрочем? Тя съгласи ли се?

— Работим по въпроса, въпреки че понастоящем нямаме никакво място за нея във вестника. Веднага щом се върна в редакцията трябва да махна някои неща, за да се освободи място за тези двайсет милиона, които Ериксон е получил от Афсан. Това ще е топновината ни утре.

— Радвам се да го чуя — каза Бекстрьом и вдигна тост с първата за деня водка. — Според мен е важно обществеността да знае за това. Важно е за демокрацията, ми е мисълта. Обикновените, почтени хора имат правото да знаят какви ги вършат такива като Ериксон, искам да кажа.

— Злато, Бекстрьом, злато — въздъхна неговият обеден компаньон.