Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (114)

114

— Къде са се дянали всички? — попита Бекстрьом и кимна подчертано към жалките останки от това, което само преди няколко дни беше пълна група за разследване на убийство.

— Блад, Алм и Лиса Лам провеждат разпит с адвокат Даниелсон — каза Аника Карлсон. — Росита е болна, а останалите са навън и търсят Окаре и Гарсия Гомес. И нашия таксиметров шофьор, за сведение.

— Росита е болна — каза Бекстрьом. — Нищо сериозно, надявам се?

— Нищо не знам — каза Аника Карлсон и поклати глава. — В болнични е неизвестно докога. — „Освен ако онази дребна, кльощава блондинка не я е качила на някой самолет за Гуантанамо Бей — помисли си Аника. — Американски екипаж, упоена, тип-топ, с червен гащеризон, с белезници на ръцете и краката.“

— Искрено се надяваме, че не е нищо сериозно — каза Бекстрьом със съчувствена усмивка и угрижено поклати глава.

— Да се надяваме — съгласи се Аника Карлсон. „Много внимавай, дебеланко такъв“, помисли си тя.

— Добре — каза Бекстрьом и кимна към Ниеми. — Какво става с нашите отговори от Националната лаборатория по криминалистика?

— Изглежда има раздвижване долу в Линшьопинг — каза Ниеми и прелисти книжата си. — Като започнем с Фон Комер, който вече се намира в ареста, положението е следното…

— Слушам — каза Бекстрьом и се намести удобно на стола си.

— Кръвта по тръжния каталог е негова. По тази точка той няма никакви възражения повече, както може би сигурно знаете…

„Благодари, по дяволите, за това — помисли си Бекстрьом. — Моя е заслугата.“

— Затова пък ДНК-то по възглавницата на дивана не е негово. На някого друг е. Неизвестен дарител, няма го в регистъра.

— Тъжно — каза Бекстрьом, а видът му потвърждаваше думите му.

— Страхувам се, че положението е дори по-лошо — продължи Ниеми. — Общо взето, не намираме никакви следи, които биха могли да свържат Фон Комер с къщата на Ериксон. Това е първото. Второто е свързано с онзи свидетел, съседа, който видял белокос възрастен мъж да седи на външните стъпала пред Ериксоновата къща. Спомняте си за кого говоря, нали? — „Всички кимат в знак на съгласие“, помисли си Ниеми.

— Показахме снимков материал на свидетеля. Този, когото е видял, не е Фон Комер.

— Ама до колко е сигурен в това? — попита Аника Карлсон.

— Сто и двайсет процента — казва Ниеми и се подсмихна. — В действителност той познава Фон Комер от по-рано. Те членуват в един и същ голф клуб във Вермдьо.

— Кой да предположи — въздъхна Бекстрьом. — А не е ли възможно да се опитва да помогне на един събрат по голф, изпаднал в нужда?

— Това е много малко вероятно — каза Ниеми. — Според свидетеля именно Фон Комер е вършил значително по-лоши измами от обикновени измами с произведения на изкуство.

— За какво става въпрос? — попита Бекстрьом.

— Мамел, когато той и свидетелят провели едно състезание по голф — поясни Петер Ниеми.

— Такива са тези типове — каза Бекстрьом и сви рамене. — Има ли още нещо, Петер?

 

 

Една подробност може би, която в същото време не беше маловажна за тези, които искаха да подредят във вярната последователност събитията от престъплението, което разследваха.

— Нашият съдебен лекар очевидно е намерил кучешки косми по главата на Ериксон — каза Ниеми. — Косми от неговото собствено псе, но като се вземе предвид местоположението им, причината не би могла да е, че той първо е погалил кучето, а после се е почесал по кечето. Космите от псето са набити в раната от счупването на главата на Ериксон.

— Значи, Гарсия Гомес първо отива навън на терасата и счупва гръбнака на Ериксоновото куче. Възсяда псето и прерязва гърлото му — предположи Бекстрьом.

— След това отново влиза в къщата и когато минава покрай Ериксон излива гнева си върху черепа му със същото оръжие, което е използвал срещу кучето. Може би просто е бил бесен, в най-общия смисъл на думата, понеже псето на Ериксон очевидно е успяло да сдъвче крака му — продължиха Ниеми.

— Разбира се, разбира се — съгласи се Бекстрьом. — Кучешките косми по оръжието на престъплението се озовават в главата на Ериксон, дотук съм съгласен. Но каква работа има той там, по дяволите? Защо отива при Ериксон посред нощ? Като се имат предвид предишните им взаимоотношения, Ериксон би трябвало да се хвърли към алармения бутон в момента, в който Гарсия Гомес позвъни на вратата му.

— Нали не смяташ, че този, който е убил Ериксон по-рано същата вечер, се е обадил да се отчете на Гарсия Гомес и тогава той пристига, направо влиза в къщата и предава един последен поздрав, така да се каже — възрази Стигсон.

— Това въпрос ли е? — попита Бекстрьом и впери поглед в по-младия си колега.

— Да. Какво мислиш за това?

— Не — отвърна Бекстрьом и поклати глава. — Дори Гарсия Гомес не е толкова луд.

— Съвсем друга е работата — продължи той. — А онази измама? Какво става с нея, Надя?

— Не се притеснявай за това — каза Надя. — Той, естествено, отрича, но това едва ли ще му помогне. Според Лиса, тя може да повдигне обвинение срещу него още днес.

— Добре — каза Бекстрьом. — А той има ли някакво алиби? За времето на убийството на Ериксон, имам предвид?

— Най-малкото никой не му е давал такова. Засега отказва да отговаря на каквито и да било въпроси. Съпругата казва, че е отсъствала от събота до понеделник. Никакви разговори, и на компютъра няма нищо, няма и съсед, който да може да свидетелства, че той си е бил у дома.

— Нека да не прибързваме — каза Бекстрьом и въздъхна. — Може пък просто да е излязъл и да е пъхнал червената си роза в грешната ваза.

— Това не го разбирам — каза Надя. — Какво искаш да кажеш?

— Това е метафора — каза Бекстрьом. — После ще ти обясня — добави той и сви рамене.

— Имам предложение да го разпитаме отново. Да му обясним как стоят нещата и ако не иска да разкаже къде и с кого е бил, може без проблеми да си остане в пандиза. Хем вестниците ще имат за какво да пишат — заключи Бекстрьом.

— Добре — каза Аника и впери поглед в Бекстрьом. — Какво друго имаме? Онази шарена носна кърпа? Намериха ли нещо по нея?

— Кръв от Ериксон, сополи и най-вероятно слюнка от още един неизвестен дарител, който липсва в регистъра — каза Ниеми.

— Моля? — попита Стигсон, който имаше вид на току-що изпуснал нишката. — Още един? Какво искаш да кажеш, Петер?

— Освен този, който се е насрал на дивана — поясни Бекстрьом. — „Коефициентът на интелигентност на това момче е колкото номера на обувките му“, помисли си той.

— А, да, разбрах — каза Стигсон и засия.

— Много бледи улики са това — потвърди Ниеми. — Не можем да свържем Фон Комер с местопрестъплението. Нито пък Окаре. Значи, това, което ни остава, са само Гарсия Гомес и онези двамата, новите. Двама души, които ги няма в нашите регистри. За съжаление, започва да прилича на връщане към изходната позиция, ако питате мен.

— И аз така мисля — съгласи се с него Аника Карлсон. — Между другото, това изключва Афсан Ибрахим и всички негови другари, в случай че тръгнем да мислим в тази посока.

— Чакайте малко — каза Бекстрьом, комуто тъкмо беше хрумнала една мисъл. — Как стои въпросът с онзи Омар бен Кадер?

— Имаш пълно право, Бекстрьом — каза Надя. — На Омар бен Кадер никога не са му снемали отпечатъци. Затова пък снимката му е в нашия следствен регистър. Вероятно са сложили там снимката от паспорта му.

— Така, така — каза Бекстрьом. — Погрижете се да му бъдат снети отпечатъци, тогава.

Вече се работело по въпроса, според Аника Карлсон.

От един час вече издирвали не само Окаре, Гарсия Гомес и техния свидетел Ара, но и още четирима души. Афсан Ибрахим, Али Ибрахим, Али Исса и Омар бен Кадер.

— Всички сякаш са се провалили вдън земя — обобщи Аника и поклати глава.

— Ами погрижете се това да се промени тогава — изсумтя Бекстрьом и се надигна от мястото си. — Ние не поддържаме всички тези пандизи, само за да стоят празни и да струват сума пари на почтените данъкоплатци.