Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (109)

109

Отначало те бяха трима братя Ибрахим. Неговият най-голям брат Фаршад, който беше с пет години по-голям, и по-малкият му брат Насир, който беше с пет години по-малък. Сега беше останал само той. По-големият му брат беше убит от полицията. Полицаите бяха лоши хора. Този, който уби брат му, беше най-лошият от всички. Той беше комисар и се казваше Еверт Бекстрьом. Той простреля Фаршад, простреля го лошо и докато брат му лежеше в болницата и се бореше за живота си, друг един полицай го хвърли от прозореца на стаята му. Тогава Фаршад умря, но този, който стоеше зад всичко, което се случи, беше комисар Еверт Бекстрьом. Именно той планира всичко. Той беше определил какво да се случи.

„Ангелите на ада“ бяха убили по-малкия му брат, Насир. Те бяха също толкова лоши хора, колкото християнските рицари кръстоносци, които още преди хиляда години се бяха опитали да убият всички правоверни като него. Този, който беше убил по-младия му брат, се наричаше Фредрик Окаре. Той беше убил брат му по такъв начин, че дори молитвите на Афсан не можеха да му донесат утеха. Фредрик Окаре беше най-лошият от всички онези, които бяха помогнали да убие Насир.

Съществуваха приятели, съществуваха и врагове и в живота на един истински мъж ставаше въпрос най-вече да се направи разликата между тях. Да живее като приятел за своите приятели и като враг за своите врагове и ако се случеше така, че обстоятелствата му предложеха избора само на двама негови врагове, които да има възможност да унищожи, то този избор беше вече направен, а самият той с готовност би дал собствения си живот в замяна на живота на Бекстрьом и този на Окаре.

Имаше също така и приятели. Той самият имаше много приятели и за мнозина би бил готов да жертва живота си. Всички негови верни войници, всички правоверни братя, които бяха избрали същия живот като него и бяха избрали да го живеят заедно с него. От по-големия си брат Фаршад той също така беше получил и завета да продължи да живее по такъв начин, който да прави чест както на брат му, така и на него самия, и в това отношение той се беше справил добре. Приятелите му го уважаваха, а враговете му трепереха от него и неговите хора. Братството, което Фаршад беше основал, сега предвождаше самият той, Ибрахимовото братство.

Имаше също така и мъже, които не бяха като него и неговите войници, но които въпреки това бяха избрали да му правят големи услуги. Такива, каквито животът в Швеция изискваше от него и един, който бе означавал много за него, беше правният му съветник Тумас Ериксон. Който поне се грижеше печалбата и ползата от това, което вършеше, да бъде еднакво важна както за него самия, така и за неговите правоверни братя. Няма значение, че той беше богато възнаграждаван за това и че и той както всички като него искаха да получават платата си в пари, а не от Бога.

Сега го бяха убили и всеки, който знаеше нещо по въпроса, знаеше също така, че Окаре и неговите рицари кръстоносци бяха направили това, а фактът, че полицията беше определила Еверт Бекстрьом да открие и да накаже убийците, показваше само, че те още от началото са били в заговор един с друг.

Всяко нещо с времето си. Отмъщението също си имаше своето време и сега часът беше настъпил. Крайно време беше за отмъщение, преди враговете му да си помислят, че той, Афсан Ибрахим, беше слаб като жена и не заслужава да бъде продължител на делото на Фаршад.