Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (107)

107

Веднага след като Бекстрьом излезе от полицейския участък, остатъкът от неговия ден се разви по най-добрия начин. Докато Фон Комер седеше в килията си в ареста в Сулна и се наслаждаваше на закуската от наденица със сос от хрян и машинно обелени картофи, Бекстрьом си хапна леко обедно меню на верандата на ресторанта на Операта, картофени палачинки с черен хайвер, агнешки котлети на скара, парфе от пресни малини, последвани, естествено, от подходящите питиета. След заключителния коняк за храносмилане, той си хвана едно такси към дома, към „Кунгсхолмен“, за следобедната си почивка.

По пътя на шофьора му се наложи да спре и да купи един екземпляр от най-големия вечерен вестник. От войнствените новинарски заглавия Бекстрьом разбра, че този ден щеше да остане в историята на шведската преса.

За първи път разследващата журналистика успя да свърже Негово Величество краля с убийството на известен адвокат. А наличието на ясна връзка с най-голямата организирана престъпност и измамата с произведения на изкуството за милиони бяха едва ли не подробности в по-широкия контекст.

Като начало Бекстрьом изключи телефона си, след което облече халата, направи си освежителен летен грог, който беше задължителен по това време на годината, легна на дивана и посвети цял час на четенето на вестника. От уводния коментар, в който политическият репортер на вестника се заканваше на шведската бананова монархията и на западащия кралски двор, до последната статия, в която дворцовият репортер на вестника съобщаваше за близкото приятелство на краля с барон Ханс Улрик фон Комер и конституционните проблеми, до които това можеше да доведе.

Наред с останалите, думата вземаше и главният редактор и отговорен издател на вестника. Единствената причина, поради която са избрали да споменат името на това съвременно съответствие на барон Анкарстрьом^[1], е, разбира се, че той е заподозрян в едно от най-тежките престъпления според шведското наказателно право. За убийството на един от най-известните адвокати в страната.

Между тези, повече или по-малко, принципни наблюдения, останалите десетина страници бяха изпълнени с различни новинарски истории на същата тема. Богато илюстрирани със снимки на всички, появяващи се в контекста лица. Негово Величество кралят в адмиралска униформа, фрак със синята лента на Серафимския орден^[2], бял смокинг и чаша за шампанско, пушка за лосове и зелено ловно тиролско яке, барон Фон Комер, екипиран по същия начин, чак до адвокат Ериксон в костюм на тънки райета, а също така и Окаре и Гарсия Гомес с мотоциклетните си шлемове и кожени якета с емблемата на „Ангелите на ада“. Всички известни актьори в драмата, от които трупът на единия сега лежеше на масата на съдебните лекари в Сулна, друг седеше в ареста на полицейския участък, двама бяха задочно арестувани, а петият беше на държавно посещение в Турция.

Редакционният екип на вестника правеше хеттрикове през последното денонощие, докато пресотделът на кралския двор изглежда не се справяше толкова добре. Между другото, бяха се отрекли от черната овца на групата. По-точно казано, с оглед на ситуацията, направо го бяха низвергнали. Барон Ханс Улрик фон Комер в най-добрия случай бил просто един случаен познат на краля и семейството му и това познанство било във връзка с няколко дребни задачи, свързани с управлението на придворните колекции от произведения на изкуството. Една незначителна и неофициална обязаност, която всъщност била на дневен ред да бъде преразгледана и премахната. Въпреки че изявлението на прессекретаря оставяше ясното впечатление, че в най-добрия случай става въпрос за избърсването на прахта от някое и друго старо бюро и за оправянето пътьом на ресните на килимите. В отговор на отричането вестникът беше изложил на показ същинско минно поле от снимки на краля и Фон Комер заедно и по време на различни тържествени случаи. В униформа и фрак, смокинг и тъмен костюм, скаутски шапки, ловни якета, панталони за голф, ботуши за езда и в девет случая от десет с чаша в ръка. Към всичко това се добавяха и снимки от Ривиерата, на които двамата господа бяха само по бански, с питиета с чадърчета в чашите и щастливи изражения на лицата.

„Това е страхотно“, помисли си Бекстрьом и нададе възглас на задоволство, след което се включи с компютъра си в мрежата, за да продължи с гледането на този филм чрез електронното приложение на вестника, а именно „насилственото залавяне на най-добрия приятел на краля“, където той „напада жена полицай“.

Бдителният фотограф на вестника беше успял да заснеме повечето неща. С нестабилна ръчна камера, без прекъсване на кадъра, от самото начало, когато Фон Комер по халат и червена копринена пижама се опитва да затвори вратата в лицето на Патицата Карлсон, която го сграбчва за ръката и го избутва в антрето, как той я зашлевява право в лицето, как тя му подлага крак и буквално го просва на пода, после го яхва, извива ръцете му и му поставя белезниците. С картина и звук, с крясъци и викове, нападки и ругатни, плясъкът от зашлевяването, дори щракването на белезниците. За по-сигурно имаше и вградена лента с текст, в помощ на по-тежко чуващите възрастни зрители.

Феноменално, въздъхна Бекстрьом и за всеки случай отправи един благочестив, благодарствен поклон към своя собствен полилей. Проява на гениалност беше да остави Патицата да извърши залавянето според него. В името на справедливостта той трябваше да получи поне някакво минимално процентче комисиона от този филм, който без съмнение вече беше докарал милиони като приход на вестника.

 

 

След двучасов освежителен сън Бекстрьом позвъни на Лиса Лам и се осведоми относно развитието на събитията през този следобед. Що се отнася до Фон Комер, той беше постъпил точно както Бекстрьом беше предрекъл, че ще постъпи. Тя просто беше изпълнила дълга си като прокурор. Поиска задържането му по основателни причини, а именно подозрение за измама в големи размери, алтернативно, опит за измама в големи размери. Започна предварително разследване срещу него за посегателство срещу служител, а що се отнася до подозренията за убийство, тя възнамеряваше да заеме позиция по тях веднага щом пристигне отговорът от Националната лаборатория по криминалистика. Без оглед на това какъв би бил резултатът от последното, тя възнамеряваше да го задържи в ареста през почивните дни. Амбициозна жена. „Вероятно се опитва да спечели нечие благоразположение, понеже е чула да се говори за големия салам“, помисли си Бекстрьом.

Оставаше още един разговор по служба, преди да се отдаде на почивка и да планира вечерните мероприятия, помисли си Бекстрьом. Взе личния си мобилен телефон и позвъни на личния си репортер от по-големия от двата вечерни вестника в страната, за да докладва за развитието на събитията от последните часове.

— Феноменално, Бекстрьом — възкликна репортерът. — Той ще бъде задържан по основателни причини и ще остане в ареста през почивните дни, казваш. Впрочем какво стана с подозренията в убийство?

— Върви полека-лека — отговори Бекстрьом. — Разчитам да получа отговор от Националната лаборатория по криминалистика през утрешния ден. И разбира се, ще те държа в течение, периодично и веднага щом се случи нещо. Какви са вашите планове, впрочем? Утре, имам предвид.

 

 

Според репортера имаше цял куп неща. Читателските реакции били бурни, потоците от информация, които се изливали в редакцията, можели да се сравнят с цунами и сега трябвало само те да се подредят в правилната последователност. Медийният проблем, пред който били изправени, бил обратният, като се има предвид целият материал и всичко, с което разполагали. При нормални обстоятелства за обичайното отразяване на новините било необходимо само да се пооправят перата на пилците, но сега изведнъж се били озовали в обратната ситуация.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бекстрьом. „Какви ги дърдори копелето?“, се запита наум той.

— Ами не се налага да пипаме нито едно перо дори, за да може хубавата, тлъста кокошка да намери място във вестника — обясни репортерът.

— Добре — каза Бекстрьом. — Да се е случило нещо друго, което трябва да знам?

Нищо особено, според репортера. В редакцията възнамерявали да ровят още по-надълбоко по отношение на убийството на адвокат Ериксон и големите измами с произведения на изкуството, които явно са в основата на мотива. Също така, разбира се, да разследват тесните връзки между най-добрите приятели на краля и водещите членове на най-голямата организирана престъпност.

В политическата редакция бяха мобилизирани петдесет жени от парламента от всички политически партии, които през утрешния ден възнамеряваха да излязат и да заявят своята подкрепа за колежката на Бекстрьом, криминален инспектор Аника Карлсон. Имаше също така дълго интервю с министъра на обединението за равенство между половете, в което тя възхваляваше полицайката Карлсон. Най-накрая една жена, на която й е дошло до гуша от мъжкото насилие и имала куража да отвърне на удара. Самата министърка поискала членство в републиканското обединение веднага щом научила за проявата. Чак сега тя надзърнала в тази кочина от женомразство, в която кралят и неговите приятели се въргаляли.

— Вещицата трябва да е войнстваща лесбийка — заключи Бекстрьом.

— Спи ли по гръб Доли Партън? — въздъхна репортерът. — Точно в момента ние работим по въпроса да получим интервю от кралицата за отношението на краля към жените. Трябва да получим известие от техния прессекретар утре. С малко късмет можем да го имаме във вестника за края на седмицата.

— Да, а освен това, всичко останало, както обикновено. Призиви и събиране на имена, кампании, изобщо пълна програма — обобщи репортерът. — От спортната секция планират да направят някакъв специален репортаж с жени боксьори, борци и състезатели по бойни изкуства, които дават съвети на женската читателска публика как могат да натупат мъжете.

— Да, разбрах — отвърна Бекстрьом. „А как да се защити човек срещу такава като Патицата Карлсон“, помисли си той.

— А, да, още нещо — каза репортерът и прозвуча като човек, който тъкмо се беше сетил за нещо.

— Слушам — отвърна Бекстрьом.

— Обади се някаква странна жена и заяви, че е видяла една от картините си във вестника. Това е картината с дебелия свещеник, която получих от теб. Онзи, който е пъхнал ръката си в кесията за събиране на волни пожертвувания. Картината била нейна, така твърдеше тя.

— Каза ли как се казва? — „Била е тази, която Йегура твърди, че е купил“, помисли си Бекстрьом.

— Попитах, естествено, но тогава тя ми отговори, че и през ум не й минава да каже името си на такъв като мен. Звучеше страшно надменно, за сведение.

— Ти какво й каза тогава?

— Предложих й да се обади на теб. Щом й е толкова трудно да разговаря с такъв като мен, искам да кажа. В случай че има сведения, които иска да съобщи.

— И какво каза тя?

— Тя самата мислела да направи точно това. Само че в момента нямала време. Щяла да се омъжва и да ходи на сватбено пътешествие. Но веднага щом се върне, ще ти се обади.

— Ще ми се обади?

— Да, познавала те, така каза и веднага щом се приберяла у дома от сватбеното пътешествие, щяла да ти се обади.

„Познавала ме? Още една — помисли си Бекстрьом. — Край нямат.“