Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (105)

105

След уводния разпит Лиса Лам последва Бекстрьом до кабинета му, понеже имаше някои неща, които искаше да обсъди с него на четири очи.

— Добре — каза Бекстрьом щом седна. — Какво да направя за главния прокурор? — „Преди да умра от глад“, помисли си той.

— Ще започна с молбата да приемеш комплиментите ми — каза Лиса Лам. — Нямах представа, че можеш да бъдеш толкова съпричастен.

— Всичко това е с цел да спестим време — каза Бекстрьом и вдигна рамене. — Ако човек като Фон Комер се запъне да не говори, ще минат години, преди да влезе в пандиза.

— Ти го накара да признае, че Ериксон е извършил посегателство спрямо него — каза Лиса Лам.

— Да, така е, но това едва ли ще е достатъчно, за да се озове в пандиза. Засега той е просто жертва на престъпление.

— В същото време е, разбира се, и възможен мотив — едно добро начало. Мисля, че си твърде скромен, Бекстрьом. Освен това той признава, че се е срещнал и с двамата, Окаре и Гарсия Гомес, само два дни преди убийството. При това у дома си, в собственото си жилище. Нещо, за което ние нямахме никаква представа.

— По-добре така, отколкото някой от неговите съседи да ни го разкаже и ние да можем да го уличим в лъжа — каза Бекстрьом. — Възможността някой от тях да е забелязал Окаре и Гарсия Гомес, все пак е доста голяма, ако искам да бъда по-предпазлив в изказването си. Ако питаш мен, само едно нещо от това, което той каза, има някаква стойност. И което в същото време ме притеснява.

— Какво е то? — попита Лиса Лам.

— Че той отрича да е бил у Ериксон. Че никога не бил стъпвал в дома му. Да предположим, че той е седял и се е насрал на дивана на Ериксон, когато Ериксон се е опитал да пръсне черепа му, а някой от неговите помощници след това е убил самия Ериксон.

— Би ли бил толкова глупав, че да отрече, че е бил в къщата. Разбирам какво имаш предвид — каза Лиса Лам.

— Ако аз бях на негово място, щях да кажа, че… да… бях там два дни по-рано… когато отпразнувахме това, че отново бяхме приятели… и тъй като пихме едно-друго и май малко прекалихме… случайно изпуснах една по терлици, но тя се оказа значително по-мокра, отколкото очаквах. — „Което, разбира се, може да се случи и на най-добрите“, помисли си Бекстрьом.

— Съгласна съм — каза Лиса Лам. — Ако неговата ДНК е на онзи диван, а ние това ще го узнаем в най-добрия случай още утре, обещавам, че ще го задържа по подозрение в убийството на Ериксон.

— А ако не е?

— Опит за измама в големи размери, алтернативно извършена измама в големи размери — каза Лиса Лам. — От това той няма да може да се измъкне.

— И аз така мисля — съгласи се Бекстрьом и сви рамене. — Проблемът е, че аз разследвам убийство и това е слаба утеха за мен. Затова искам да те помоля за две неща.

— Да?

— Първо, той, във всеки случай, да остане тук, докато получим отговор от Националната лаборатория по криминалистика дали именно той се е опитал да пусне гълъби на дивана на Ериксон.

— Разбира се — съгласи се Лиса Лам. — Споразумяхме се. Какво е второто?

— Ти и колегата Ек да поемете разпита с него след обяд. Евентуално може да вземете и Надя, ако тя има някакво предложение. Разпитайте го за онази измама и ако се питате защо не искам да държа брадвата, то е, защото имам други, по-важни неща за вършене.

— Смяташ ли, че той ще отрече?

— Твърдо — каза Бекстрьом. — Отначало той ще отрече твърдо. След това ще млъкне. Ще откаже да разговаря с вас. Няма да каже и дума, преди да получи адвокат. След това го отпиши. След това ще трябва да го влачиш чак до Върховния съд. И когато му поклатят глава, ще се озовеш в Европейския съд.

— Ами ако ти проведеш разпита с него?

— Няма да има никаква разлика — каза Бекстрьом. — Той просто си е такъв.