Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (10)

10

Фелисия Петершон беше на двайсет и осем години. Тя беше работила като полицай в продължение на пет години и още щеше да работи в патрулната полиция, ако не беше скъсала връзка при един вътрешен хокеен мач няколко месеца по-рано. Неприятна история, както се оказа, тъй като вече не можеше да работи на открито като патрулиращ полицай. Вместо това се озова на рецепцията в полицейския участък и беше седяла там малко над месец, когато Бекстрьом изведнъж я забеляза. Освен това беше един петъчен предиобед и настроението му беше великолепно, понеже отиваше в Кунгсхолмен на важна среща с обяд.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Бекстрьом с изненада и седмица по-късно Фелисия бе прехвърлена в неговия личен отдел за тежки престъпления.

Бекстрьом имаше слабост към Фелисия, а не трябваше, като се имаше предвид произхода й и злите езици, които стояха зад репутацията му в професията. Защото Фелисия беше родена в Бразилия. Дете от сиропиталище в Сао Пауло и едва на годинка беше осиновена от шведска двойка, като и двамата работели в полицията и живеели на островите в Меларен, недалеч от Стокхолм.

Преди няколко години, докато караше първия си стаж в криминалния отдел в Сулна, се наложи да помага на Бекстрьом в разследването на двойно убийство и спечели симпатиите му, тъй като, за разлика от всичките си глуповати колеги, хем схващаше какво има предвид, хем изпълняваше точно указанията му. И всичко това въпреки убеждението на Бекстрьом, че истинският полицай е и истински мъж, а истинската жена има предимство в значително по-нежните дейности, а в какво по-конкретно се състояха те, той има благоразумието да запази за себе си. След срещата в понеделник прекият началник на Фелисия, Аника Карлсон, реши да проведе заедно с Фелисия нов разпит на Фрида Фриденсдал, за да види дали тя ще може да посочи мъжа, който е влязъл в апартамента й и я е заплашил.

Поради тази причина Фелисия Петершон посвети останалата част от деня на избиране на възможните извършители с помощта на описанието на потърпевшия. Не много конструктивна задача и когато свърши, беше свалила в компютъра си над сто снимки на мъже от района на Стокхолм, които според полицейския регистър бяха способни да извършат, каквото търсеният бе направил на пострадалата.

Междувременно Аника Карлсон беше разговаряла с Фрида Фриденсдал, която нямаше никаква охота за това, но след порядъчна доза увещаване най-после се беше съгласила.

На следващата сутрин в девет, при условие че ще се проведе в нейния офис и да не е повече от половин час.