Нора Робъртс
Магията на сенките (11)

Единадесета глава

В мига, в който бе възможно да се измъкне, Конър отиде с колата си до конюшните. Наоколо имаше прекалено много хора, за да говорят, прецени той веднага, но след като видя Мийра да разговаря с група клиенти, които току-що бе довела обратно, поне знаеше къде е и какво прави.

Намери Бойл в едно от отделенията да разтрива Цезар.

— Натоварен ден — отбеляза Бойл. — Тази сватба ни докара толкова клиенти, че едва смогваме да ги обслужим.

— Същото е и при нас. Сега са последните две обиколки с клиенти за деня.

— И ние имаме две групички навън в момента, макар че Мийра трябва да се върне вече.

— Току-що се е прибрала. — Конър разсеяно погали дорестия кон, докато Бойл го четкаше. — Можеш ли да я пуснеш да си ходи, или имаш още нужда от нея днес?

— Чака ни вечерното хранене, а Айона е в голямата конюшня за урок.

— Тогава ще я наглеждаш ли? Аз ще изтичам да довърша нашата работа за деня. Фин с Айона ли е?

— У дома си е, ако това имаш предвид, и имаме уговорка да я заведе до вас, когато и двамата приключат. — Тонът на Конър накара Бойл да остави настрана четката за сресване на коня. — Нещо те тревожи. Какво има?

— Кеван. Днес го видях, дебнеше Мийра на обиколките й. Както и мен за известно време. Нищо не се случи — допълни Конър, когато Бойл изруга. — И не беше напълно тук — не и чисто физически.

— Беше ли тук, или не беше? — настоя Бойл.

— Беше, но по-скоро като сянка. Това е нещо ново и трябва да го обсъдим довечера, когато сме всички заедно. Но ще съм по-спокоен, ако знам, че си с нея, докато свърша.

— Ще я държа под око. — Бойл извади телефона си. — И можеш да си сигурен, че Фин ще наглежда Айона. Ами Брана?

— Ройбиър следи за всички, а и Мерлин е с него. Но ще бъда много по-доволен, когато се съберем у дома.

 

 

Отне му близо час да приготви всички птици за през нощта и да прегледа част от документацията, която Кийра съвестно бе подредила върху бюрото му. Отдели време и да добави още една защита около школата. Кеван вече бе проникнал в конюшните веднъж. Можеше да опита да се добере и до соколите.

Докато приключи с всичко, което имаше да свърши, и заключи здраво вратите, светликът на деня бе избледнял. Просто дните бяха по-къси, каза си той, докато стоеше неподвижно за миг и отваряше сетивата си. Не усети никаква заплаха, никакво зловещо присъствие. Пресегна се към съзнанието на Ройбиър, сля се със сокола и ясно видя конюшните, гората, къщата им, мирно сгушена долу, през очите на птицата.

Видя Мик, набит като пън, да се качва в пикапа си и да маха през прозореца за довиждане на Пати, която тъкмо се качваше на колелото си.

Там долу се намираше и голямата каменна къща на Фин, простираха се полята и загражденията за конете. Айона се носеше на гърба на Аластар.

Кратък полет, понесен от вятъра, и зърна долу Брана, която береше билки в градината зад кухнята. Тя се изправи, вдигна глава, погледна нагоре, взря се сякаш направо в очите му.

И се усмихна, вдигна ръка за поздрав, преди да се прибере с билките си.

Всичко е наред, каза си Конър, и макар винаги да изпитваше мъничко съжаление, се върна и стъпи отново на земята. Доволен, той се качи в пикапа си.

Отиде до конюшните и почувства топла тръпка във вените си, когато видя Мийра да излиза с Бойл. Определено бе голяма красавица, помисли си той, толкова земна на вид в грубото си яке и работен панталон, и ботуши, които видимо бяха навъртели стотици километри — пеша и върху гърба на коня.

По-късно щеше да има удоволствието да свали тези износени ботуши, панталона за езда. И да разплете дебелата й плитка, за да потъне в гъстите вълни на кестенявата й коса.

— Бойл, искаш ли да те закараме? — викна той през отворения прозорец.

— Не, благодаря. Ще ви последвам.

Той се наведе наляво и отвори вратата за Мийра.

Тя скочи вътре, ухаеща на коне и зърно, и сапун за седла.

— Господи, този ден сякаш свършихме работа поне за два. Роднините на семейство Маккинън са решили да не си почиват изобщо. Утре имаме резервирани обиколки чак до два часа, а сватбата, както ми казаха, е в пет.

— Същото е и при нас.

Понеже тя не направи първата крачка, той обхвана с длан тила й и я придърпа за целувка.

— Добър вечер.

— И на теб. — Устните й се извиха в усмивка. — Чудех се дали няма да си малко резервиран, след като си имал възможност да помислиш през деня.

— Нямах много време за мислене, но нямам никакви резерви.

Обърна пикапа и потегли към къщи, докато Бойл ги следваше с неговата кола.

— Видя ли вълка? — попита Конър.

— Видях го. Бойл не можа да ми каже много, тъй като другите от екипа ни бяха наоколо почти до идването ти, но разбрах, че и ти си го видял. Но както и при мен, е бил по-скоро като сянка.

Тя се извъртя на седалката, за да е с лице към него, и се намръщи.

— И все пак не беше просто сянка, защото оголи зъби и ги видях много ясно, както и червения камък. Ти ли изпрати Ройбиър?

— Не се наложи, той сам литна към теб. Но от него научих, че вълкът те е следвал само за около минута-две.

— Достатъчно, за да го усетят конете. Най-голямата ми тревога, честно казано, беше, че конете ще се изплашат. Което беше реална опасност, но групата ми се състоеше от опитни ездачи. А самите хора не видяха и не усетиха нищо.

— Мислех доста защо и как е възможно това. Искам да чуя какво смятат Брана и Фин, и Айона по въпроса. И искам да те помоля да останеш тази вечер в къщата.

— Не съм си взела нищо — подхвана тя.

— Имаш достатъчно неща в къщата, които ще ти стигнат за една вечер. Можем да се редуваме. Остани тази нощ, Мийра. Сподели леглото ми.

— Каниш ме, защото искаш да споделя леглото ти или защото се притесняваш да остана сама?

— И двете, но ако не искаш да останеш, аз ще дойда в твоето легло.

— Отличен отговор — реши тя. — Устройва ме. Ще остана тази нощ.

Той хвана ръката й, наведе се към нея, след като спря пикапа пред къщата. Вече усещаше тръпката от целувката още преди устните им да се слеят.

Пикапът се разтърси като от земетресение, наклони се целият, когато вълкът скочи отгоре му.

Изръмжа, очите му и камъкът грееха в червено, а после с вой, изпълнен с тържество, скочи долу. И изчезна.

— Мили боже! — успя да прошепне Мийра, преди Конър да изскочи от пикапа. — Чакай, чакай. Може още да е там. — Дръпна рязко своята врата, блъсна я, но тя не помръдна изобщо. — По дяволите, Конър. По дяволите, пусни ме да изляза.

Той само я погледна за миг, когато Ройбиър кацна, лек като перце, върху рамото му.

В този миг, в този кратък поглед сякаш гледаше непознат, който искреше от сила и ярост. Светлината се вихреше около него като електрически поток, който сигурно би изгорил всеки при допир.

Познаваше го през целия си живот, мислеше си тя, докато дробовете й не можеха да си поемат въздух, но никога не беше го виждала така ясно до този момент, в който цялата мощ и ярост на онова, което течеше във вените му, не се разкри пред очите й.

После Брана изтича от къщата с Кател по петите й. Косата й, черна като гарваново крило, се вееше зад нея. В едната си ръка стискаше къс меч, а в другата бе понесла кълбо от горещ син огън.

Мийра видя как очите им се срещат и остават приковани. В тази размяна на погледи тя усети връзка, която никога не би могла да сподели, да познае истински. Не само сила и магия, а и обща кръв, цел и познание.

Видя близост, която бе по-дълбока, по-голяма дори от любовта.

Преди да си поеме въздух дори, лъскавата кола на Фин спря със свистене на гуми. Двамата с Айона изскочиха от двете страни едновременно. И четиримата застанаха, обединени, сключили кръга, в който светлината преливаше и блестеше толкова ярко, че очите я заболяха.

Постепенно помръкна и останаха само приятелите й, любовникът й, застанали пред красивата къщичка с ярки цъфнали цветя.

Сега, когато бутна вратата, тя се отвори и Мийра изскочи навън.

Отиде право при Конър и го бутна толкова силно, че той отстъпи крачка назад.

— Никога повече не ме заключвай отвън или вътре. Няма да позволя да бъда държана под ключ, сякаш съм някаква безпомощна девойка.

— Съжалявам. Не мислех ясно. Беше грешка и съжалявам за това.

— Нито пък мен — заяви Бойл с пламнало от гняв лице, когато застана до нея. — Бъди благодарен, че няма да ти разбия главата за това.

— Благодарен съм ти и много съжалявам.

Едва сега Мийра забеляза, че Аластар е дошъл — сигурно беше прелетял от конюшните. Тук бяха конят, соколът и кучето. Тримата тъмни вещери. Както и потомъкът на Кеван с неговия личен сокол, който сега бе кацнал редом с Ройбиър на едно близко дърво.

И те двамата с Бойл.

— Или сме един кръг, или не сме.

— Един кръг сме. — Конър улови ръцете й и само ги стисна по-здраво, когато тя се опита да ги дръпне. — Заедно сме. Беше грешка от моя страна. Поддадох се на гнева и това също бе грешка. И глупаво. Изолирах ви и двамата, а това ви обижда. Отново ще повторя, много съжалявам.

— Добре тогава. — Бойл прокара пръсти в косата си. — По дяволите, няма да откажа една бира.

— Влизай — покани го Брана и огледа останалите. — Вземайте си каквото искате. Искам да остана за минутка насаме с Мийра. Само за минутка, Мийра — повтори тя, докато Конър продължаваше да стиска ръцете й. — Върви, вземи си бира и отвори виното, което Фин трябва да е донесъл.

— Донесох.

Фин отиде до колата си, извади оттам три бутилки.

— Хайде, Конър. На всички ще ни дойде добре едно питие след такъв ден.

— Да. — Той неохотно пусна ръцете на Мийра и влезе с приятелите си.

 

 

— Имам пълно право да съм ядосана — подхвана Мийра и ръцете й отново бяха стиснати от приятел.

— Имаш, така е, но не само на Конър. Трябва да ти призная, че когато изтичах навън, веднага разбрах какво е направил и изпитах облекчение. Съжалявам за това, но не мога да го оставя да поеме цялата вина.

Смаяна и ранена дълбоко, Мийра се вгледа сериозно в Брана.

— Мислиш ли, че след като с Бойл нямаме онова, което вие имате, не сме такива като вас, не можем да се бием заедно с вас?

— Нищо подобно не си мисля, както и Конър. Нито пък Айона, и предполагам, че тя ще признае същото на Бойл. — Брана въздъхна дълбоко и въздишката й бе пълна с разкаяние. — Беше само за миг, Мийра, и показва слабост от наша страна, не от ваша. Вие се бихте с нас на слънцестоенето и не ми се иска и да си представям какво би станало без теб, без Бойл. Но само за един миг, в бързината си помислих само, че ще бъдете в безопасност. Това е моята слабост. Няма да се повтори.

— Още съм ядосана.

— Изобщо не те виня за това. Но влез вътре, ще пийнем вино и ще поговорим за всичко.

— Нямаше никаква слабост в четирима ви — каза Мийра, но тръгна навътре с Брана. — Силата ви беше ослепителна. А Конър, само той, преди да излезеш… Видях го на слънцестоенето, но тогава всичко беше като размазано от страх и светкавични действия, и жестока разправа едновременно. Никога не съм го виждала, какъвто беше в онзи миг, за който говориш. Сам-самичък, със сокола на рамото му, толкова изпълнен със сила… „сияещ“, предполагам, е точната дума, макар че ми се струва твърде мека и бледа. Мина ми през ума, че ако го докосна, ще ме изгори.

— Нашият Конър трудно се гневи, както знаеш. Когато обаче изпадне в ярост, е нещо страшно — макар да не е жесток.

Преди да затвори вратата, Брана огледа внимателно гората за последен път, после пътя и грейналата в пъстри цветя градина около къщата. После отиде с Мийра в кухнята, където виното беше отворено и въздухът ухаеше на гъстия сос, на който бе посветила значителна част от деня си.

— Яденето е почти готово — заяви тя и взе чашата вино, която Фин й подаде. — Всички можете да помогнете за подреждането на масата.

— Ухае невероятно — отбеляза Айона.

— Защото е такова. Можем да обсъдим нещата, докато се храним. Конър, под кърпата на плота има пресен хляб.

Той го взе, сложи го на масата и се обърна към Мийра.

— Ще ми простиш ли?

— Още не съм стигнала дотам. Но се движа в тази посока.

— Доволен съм и на това.

Брана поднесе телешкото бургиньон върху дълго плато, в което артистично бе аранжирала крехкото месо с подправки и зеленчуците в тъмен сос, заобиколени от печени млади картофки, подправени със стръкчета розмарин.

— Истински пир — възхити се Айона. — Сигурно ти е отнело часове.

— Така е, затова никой няма право да се тъпче набързо. — Брана лично го сипа в красивите плитки купички, преди да седне. — Е, явно всички сме имали вълнения през последните ден-два. — Разтвори салфетката върху коленете си, преди да опита ястието. — Мийра, започни първа.

— Ами, предполагам, че всички знаете докъде бяхме стигнали до тази сутрин, но не сме имали възможност да поговорим за днешния ден. Бях на обиколка с четирима клиенти и дори минахме близо до Конър, който също беше с групичка клиенти. Заведох моите по дългия маршрут, който използваме, и дори ги оставих да препуснат за малко в галоп на няколко пъти, защото всички бяха опитни ездачи. Случи се, когато поехме по обратния път и минавахме през гората, където пътеката е тясна. Видях вълка сред дърветата, наблюдаваше ни, дебнеше. Но…

Тя потърси по-точни думи.

— Беше като една от сенките, които играят в гората, когато слънцето прониква през клоните и листата. По-ясно очертан от тях, но не напълно оформен. Сякаш едва ли не бих могла да гледам през него, макар да не можех. Конете го видяха или усетиха, не знам точно, но ездачите зад мен — не. Продължиха да си говорят, дори се смееха. Беше за не повече от минута и после долетя Ройбиър. Вълкът не побягна, а сякаш избледня в сенките.

— Проекция — предположи Фин.

— Не и в обичайния смисъл. — Конър поклати глава, докато дъвчеше. — И аз го видях. „Сянка“ е доста точно описание. Усетих го като присъствие, което не е изцяло тук, нито пък изцяло отвъд. Не както беше тук навън, не беше същество с телесна маса и физическа форма, но въпреки това имаше сила.

— Значи е нещо ново — замисли се Фин. — Балансира между две реалности или прескача между тях, както може да прескача във времето близо до колибата на Сърха.

— Това го изтощава обаче. Ако наблюдаваш камъка, източника на силата му, можеш да забележиш как пулсира и помръква. — Мийра погледна към Конър за потвърждение.

— Вярно е, но както с всяко умение, силата му расте, когато го усъвършенстваш.

— Семейство Маккинън, хората, които развеждах наоколо — продължи Мийра, — не видяха нищо.

— За тях е бил само сянка — отвърна Фин. — Нищо повече.

— Магията на сянката. — Брана се замисли. — Май съм срещала едно-две неща в книгата на Сърха, които може да са ни полезни.

— И рецептата ли намери в книгата й? — попита Фин, докато хапваше. — Вълшебно е. Опитвал съм това ястие в реномиран ресторант в Париж, но не може да се сравнява изобщо с твоето.

— Получи се добре.

— Великолепно е — обади се и Бойл.

— Вярно — засмя се Брана. — Отнема цял ден, понеже сосът е много специален и не го приготвям често. Но днес ми остана време да си мисля, докато се занимавах с него. Сега Кеван атакува Мийра, както правеше преди с Айона. Опитва да пробие по фланговете, може да се каже. И се е насочил към Мийра според мен, защото всъщност иска да изпробва силата на Конър.

— Най-напред нападна момчето. — Фин отпи от виното си, докато обмисляше. — Едно момче е лесна мишена на пръв поглед. Но момчето и Конър с общи сили го раниха и прокудиха далеч. Това сигурно е… голямо разочарование за него.

— Затова сега търси отмъщение — продължи Бойл. — И получи шут отзад, когато се опита да нападне Конър. Но само толкова. А след това се насочи към Мийра.

— След като тя и Конър се нахвърлили един на друг в пикапа — изтъкна Айона. — Силата на една целувка.

— О, за бога — измърмори под нос Мийра.

— Напълно вярно. — Под масата пръстите на Конър пробягаха нагоре по бедрото й, после обратно. — А когато нещата се задълбочиха, както става обичайно, той нападна отново. С магията на сянката.

— Може ли да причини зло в тази форма, която не е съвсем физически стабилна? — зачуди се Мийра.

— Мисля, че да. Балансът е много деликатен, доколкото разбирам — добави Брана. — И магьосникът, който е направил заклинанието, трябва да може да преминава — във формата и обратно извън нея, много бързо, без да губи равновесие.

— Ако може да прави това, тогава защо не ме нападна днес? Имах нож и не съм безпомощна, в никой случай, но мисля, че днес щеше да има преимущество.

— Иска повече да те разстрои, отколкото да те нарани — каза й Фин. — Ако те нарани, ще бъде доволен, разбира се, защото той се храни от злото. Но ти би могла да си по-ценна в друго отношение.

— Желае те — отсече Конър с равен глас, под който тлееше жаравата на онази огнена ярост, която бе видяла по-рано, — защото аз те искам. Решил е да те прелъсти — да те омагьоса или разтърси достатъчно, така че да не се бориш, а да побегнеш или да молиш за милост…

Очите й пламнаха като тъмни слънца.

— Никога няма да стане.

— Да не го подценяваме — сопна се Конър. — Точно това иска, за да те вземе за себе си. А да те вземе по начина, по който иска, би означавало да навреди на всички ни. Знае, че сме свързани, но смята, че целта ни е да обединим силите си — само толкова. Ако те вземе, ще разкъса кръга ни. Бъди благодарна, че не разбира, че не сме обвързани само заради силата, а и заради любовта и лоялността един към друг. Ако проумее силата, която се крие във връзката ни, ще те преследва неспирно.

— Хвърлил ти е око — добави Фин, — понеже отлично познава секса — макар и без истинското удоволствие и дълбочина. За него той е друг вид сила и изпитва достатъчно силно влечение към самия акт.

— Значи последните два дни са били нещо като… любовен танц?

— Не е далеч от истината — обърна се Брана към Мийра. — Сърха пише как седмици наред се е опитвал да я съблазни, да я подкупи, заплашвал я е, опитвал се е да сломи духа й. Искал е силата й, в това няма съмнение, но е искал и тялото й — и мисля, че е искал да му роди дете.

— Ще си прережа гърлото, преди да му позволя да ме изнасили.

— Не го казвай. — Кипящата във вените му ярост бликна с нова сила и Конър се нахвърли върху нея. — Никога повече не го казвай.

— Недей. — Айона заговори тихо, преди Мийра да отвърне подобаващо. — Конър е прав. Не го казвай на глас. Ние ще те пазим. Един кръг сме и се пазим един друг. Ти ще се пазиш и сама, но трябва да знаеш, че ние също ти пазим гърба.

— Ще кажа и аз нещо. — Преди да продължи, Бойл си сипа още от ястието. — Вие четиримата не разбирате напълно какво ни е на нас с Мийра. Ние имаме само юмруците си, ума си, мечове, инстинкти и хитрост. Но това са обикновени оръжия. Не искам да сипвам сол в прясна рана, но щом само с мисъл можете да ни заключите и държите настрани, много бързо става ясно, че можем да използваме само напълно обикновени неща.

— Бойл, трябва да знаеш, че…

Фин възпря Айона с леко докосване по ръката.

— И аз имам какво да допълня по темата — като външен човек. На една крачка встрани — настоя той, когато Айона го изгледа тъжно. — Ние не сме тримата, но сме заедно с вас. Това също е деликатен баланс, може да се каже. Онова, което ние внасяме в кръга, е също толкова важно, колкото и другият край на везната. Тримата може да мислят по-различно на моменти, а някои от тримата да са на друго мнение, но нещата са такива, каквито са, и всички ние трябва да го помним и зачитаме.

— Храниш се на моята маса — тихо каза Брана. — С храна, която аз съм приготвила. Имаш уважението ми.

— Така е и съм ти благодарен. Но е време отново да отвориш вратата си, Брана, и да ми позволиш да работя с теб, без да се налага да разбивам вратата ти с лост. Става дума за Мийра и за всичко останало, което зависи от този баланс.

Пръстите на Брана стиснаха здраво столчето на винената чаша, после отново се отпуснаха.

— Прав си, съжалявам. И виждам, че е успял да разколебае доверието ни. Това е победа за него и незабавно трябва да престанем.

— Ние не можем да разберем какво е да не сме такива, каквито сме. Айона би могла, мисля — продължи Конър, — понеже онова, което тя е и което има като сила, й е било отказвано много дълго време. Но смятам, че вие — и ти също, Фин — не разбирате напълно, че за мен и Брана фактът, че сте с нас, значи много. Ние осъзнаваме, че Фин лесно може да замине за любимия си Париж с изисканите ресторанти, но не го прави. А вие, Мийра и Бойл, оставате с нас, въпреки че не притежавате магия. Вашите постъпки са много по-смели от нашата. Ние сме длъжни да следваме пътя си, но вие тримата имате избор. Никога няма да го забравим. Не си мислете, че някога бихме го забравили.

— Не търсим ничия благодарност — обади се Бойл.

— Е, все едно, получавате я, независимо дали искате, или не. Както и възхищението ни, дори и понякога да е имало моменти, а и сигурно ще има нови такива, в които не сме го показвали.

Брана стана, взе нова бутилка вино и доля чашите на всички.

— За бога, да не мислите, че часове наред съм прекарала в кухнята да готвя такова изискано ястие само за себе си? На мен ми стига и сандвич с бекон. Затова сега всички трябва да спрем да се самосъжаляваме и извиняваме един на друг и просто да живеем.

Мийра тържествено си сипа още от соса.

— Яденето е божествено, Брана.

— Това е самата истина и ако всички вие не искате да дъвчете сандвичи с бекон другия път, сега предлагам да оставим цялата тази разправия. И така, защо мислите, че Кеван скочи върху капака на пикапа на Конър?

— Може би рискувам да получа от сандвичите с бекон, макар да са много вкусни — обади се Фин, — но отговорът на този въпрос според мен засяга предишната тема донякъде.

— Отговаряй. — Брана махна с ръка. — Аз ще реша дали изобщо ще ядеш нещо другия път.

— Искал е да види какво ще стане. Беше напълно оформен.

— Така е — съгласи се Мийра. — Имаше мускули, кости, кръв.

— Но действа много бързо. Един скок без предупреждение — нито Конър го усети, нито аз, макар да не бяхме далеч. После скок обратно към леговището, в което се крие. Но дори и за толкова кратко време какво научи?

— Не схващам мисълта ти — обади се Бойл.

— Какво видя да прави Конър? Излезе навън, за да се изправи сам срещу него — съзнателно избра да е сам, след като заключи вътре теб и Мийра. Защити ви. И видя как Брана се втурва навън — въоръжена, но отново сама — да помага на брат си.

— А после дойдохте ти и Айона — допълни Мийра.

— Той беше изчезнал, докато аз се присъединя и направим кръга. Дали ни е наблюдавал? — Фин сви рамене. — Не мога да кажа със сигурност, но не усетих присъствието му.

— Нито пък аз — обади се Конър, когато Фин го погледна.

— Значи е видял, че първоначалният инстинкт на Конър е да защити жената до него… О, не бъди толкова докачлива — сопна се Фин на Мийра, която понечи да протестира. — Жената, приятеля. Да отстрани заплахата и да ги защити. Брана най-напред застава до Конър, както и той би направил. Но тя също защитава другите, тъй като не понечи да освободи Мийра и Бойл, за да увеличи бройката.

— Аз също сбърках и вече се извиних на Мийра. Сега се извинявам и на теб, Бойл.

— Вече говорихме за това и всичко е минало и забравено.

— Той няма да го забрави. — Айона огледа всички подред, внезапно разбрала какво казва Фин. — И ще използва наученото, ще се опита да го използва, да го включи в плановете си.

— Значи трябва да намерим начин да обърнем това, което си мисли, че е научил, в наша полза. — Доволна от идеята, Мийра се ухили на сътрапезниците си. — Как бихме могли да използваме мен за примамка на капана, който ще му устроим?

— Няма да те използваме. — Конър категорично пресече идеята в зародиш. — Вече опитахме веднъж, нали, с Айона, и не се получи — за малко да я изгубим.

— Ако не успееш от първия път…

— Теглиш чертата и опитваш нещо друго — довърши Конър.

— Аз избирам. Спомни си колко хубаво го каза преди малко. Ще питам теб — обърна се тя към Фин. — Има ли някакъв начин да го примамим в капан с моя помощ?

— Не мога да кажа — и не защото не искам да се разправям с Конър или с Брана. А защото всички трябва да го обмислим внимателно и много сериозно. И аз като Конър не съм склонен да поемаме толкова голям риск, както стана с Айона на слънцестоенето.

— Няма да споря с теб.

— Ще помислим и накрая трябва всички да се съгласят. — Погледна Конър и получи кимване в отговор. — Ще поработим върху плана, ще използваме каквото знаем, ще допълним старите заклинания, понеже бяхме много близко до целта.

Погледна към Брана.

— Беше същото като отровата на Сърха. Но и тя не е била достатъчна да го унищожи. Не мога да открия какво пропускаме — и да, трябва да работим заедно. Ти си много добра в отварите и заклинанията. Имаме време до Самхейн.

— Защо Самхейн? — попита Конър.

— Началото на зимата, навечерието на новата година за нас — келтите. Мислех за това, докато приготвях вечерята. Смятахме, че трябва да бъде в най-дългия ден — светлината побеждава мрака — но мисля, че сме сбъркали. Може би това е липсващото звено. Самхейн, защото ни е нужно още време, но понеже напада един от нас, не можем да си позволим да чакаме дълго.

— В нощта, когато границите изтъняват — замисли се Конър. — И когато е казано, че няма нужда от парола, за да минаваш между владенията. Това може да е наистина едно от нещата, които сме пропуснали. Той може да преминава съвсем лесно, както върви през тази стая. В онази нощ може би и ние ще можем да правим същото, без да се налага първо да се мъчим да определим къде и кога е отишъл.

— В нощта, когато мъртвите идват да търсят топлината на огъня на Самхейн — добави Фин — и утехата на своите кръвни роднини.

— Мъртвите ли… за духове ли говорим? — попита Мийра. — Не ни ли стигат магьосниците вече?

— Сърха — каза простичко Брана.

— О. Мислиш, че тя може да се появи и да ни даде силата си. Сърха и първите трима?

— Върху това ще помислим, ще поработим върху плана. Ако всички са съгласни.

— На мен ми харесва. — Бойл вдигна чаша към Брана.

— Значи, в нощта на Вси светии.

— Ако можем да го удържим дотогава и сме научили достатъчно — уточни Брана.

— Ще можем. Ще издържим — решително отсече Конър. — Винаги съм харесвал Самхейн, и то не само заради лакомствата. Имах много поучителен разговор с моята прабаба в една нощ на Самхейн.

— И тя е била мъртва по това време, предполагам.

Той намигна на Мийра.

— О, беше си заминала години преди да се родя. Когато границите изтъняват, мога да виждам през тях много по-ясно, отколкото обикновено. И след като всички смятаме, че сега Кеван изпробва моите сили най-вече, значи може аз да се окажа примамката в крайна сметка. И ти вече си се сетил за това — обърна се той към Фин.

— Мина ми през ума. Ще има да мислим още много, да обсъдим всичко и да поработим здраво. Мога да ти отделя колкото време пожелаеш, Брана. По всяко време.

— Значи няма да заминаваш скоро? — небрежно подхвърли тя.

— Няма нещо, което да не мога да отложа или отменя. Ще бъда тук, докато това приключи.

— А после?

Той я погледна и дълго не каза нищо.

— После ще видим.

— Той само ни направи по-силни. — Айона хвана Бойл за ръка. — Семействата се карат и правят грешки. Но след това стават още по-сплотени. С нас е така.

— Наздраве за грешките и караниците.

Конър вдигна чаша, останалите напълниха своите и с мелодичен звън вдигнаха заедно тоста.