Кей Бърли
Първите дами (51)

51.

Даунинг Стрийт

— Мамка му, виж какво го е сполетяло Джими Филипс. Нападение срещу хомосексуалисти в Саут Банк, трябва да има закон срещу това, господин премиер.

Бен влезе в кабинета на Джулиан, седна на ръба на бюрото му и включи звука на телевизора. Джулиан, който явно водеше деликатен разговор по телефона, се намръщи, преди да продължи:

— Да, да, напълно разбирам, госпожо Дженкинс. Абсолютно ясно ми е защо сте почувствали нужда да разговаряте с „Индипендънт“, задето не ви е работило отоплението, докато съм бил на слънчева ваканция със семейството си. Да, разбирам, че наистина ви е било много студено и че пенсията ви за нищо не стига. Не, не знам колко е била сметката ви за газта. Колко е била? Боже Господи, но това са много пари за една пенсионерка, нали? Не! Наистина, госпожо Дженкинс, ужасно съжалявам да чуя това за Тидълс. Той по-добре ли е сега?

Джулиан сви рамене и изгледа Бен, докато продължаваше с опитите си да успокои ядосаната пенсионерка:

— Кажете й да се разбере със стареца и да изчака до лятото. Дайте ми телефона, аз ще й кажа.

Бен се пресегна към слушалката. Джулиан се отдръпна, изпълнен с нежелание да остави разстроената госпожа Дженкинс на милостта на служителя си, който беше известен със способността си да докарва до сълзи твърдоглави политически кореспонденти, за да му се позволи да разговаря с крехки възрастни дами.

— Шумът ли, госпожо Дженкинс? О, просто слушам новините за Джими Филипс. В болница е и не е много добре. Да, ние сме му големи почитатели на Даунинг Стрийт. А вие? Да, с нетърпение очакваме коледното му шоу. О, да, ще предам поздравите ви на Валъри. Да, да, и на Монти също. Много мило от ваша страна да мислите за тях. Сигурен съм, че много ще се зарадват на пожеланията ви. Олеле, госпожо Дженкинс, проявявате огромно разбиране предвид обстоятелствата и, разбира се, обещавам ви, че през ноември няма пак да ходя на почивка. Това беше проява на голяма небрежност от моя страна. Пазете се. Дочуване, госпожо Дженкинс.

Джулиан затвори телефона и се отпусна в кожения си стол. На Бен почти му бяха потекли сълзи от смях, като гледаше в какво положение се е озовал премиерът.

— Госпожа Дженкинс, това да не е оная стара дама, която се беше разпростряла на две страници в днешния „Индипендънт“? Нямала отопление, гушкала се с котката си, за да се топли, докато ваша милост събирал слънце в Кейптаун.

— Точно тя — кимна Джулиан.

— И как, по дяволите, се е добрала дотук? Кой е в телефонната централа?

Премиерът замълча и като избягваше да погледне Бен в очите, неохотно се насили да отговори:

— Хм, такова, аз й се обадих.

Бен се озадачи и малко се ядоса, задето Джулиан си беше позволил да проведе разговора без напътствие.

— Шегуваш се. Казах ти, че вече разговарях с журналистите по повод тази история. Не беше кой знае каква, а и нямаха намерение да я продължават. Дори и заглавието беше достатъчно банално. Защо си й се обадил?

— Ами Сали ми се обади във връзка с материала за мен, който подготвя за „Селебрити“ тази седмица, и спомена, че според нея трябвало да се обадя на жената.

Първоначално Джулиан беше склонен да се дистанцира от Сали, но с Валери, Южна Африка и Айла, която по някаква причина не вдигаше телефона си, изборът му се бе оказал ограничен. Сали му даде идеята как да си оправи имиджа мигове след като се бяха любили в къщата в Хампстед. Бен се вбеси само при споменаването на името на врага си:

— Ти да не си полудял? Целият ти скапан разговор с тази дърта кукувица може да е записан от някой съсед!

— Да, двамата със Сали се сетихме за това, но аз реших, че въпреки това мога да се покажа загрижен, както и направих. Не мислиш ли?

— Двамата със Сали… — изимитира го носово Бен. — Тя пък какво разбира от справяне с такива положения? Чак съм изненадан, че не те е подготвила да кажеш: „Криза ли? Каква криза?“. От това би станало страхотно заглавие, не мислиш ли, слънчев ми Джими?

Думите на Бен улучиха право в целта. Джулиан добре си спомняше Зимата на недоволството. Тогавашният министър-председател Джеймс Калахън, който постоянно отричаше авторството на думите „Криза ли? Каква криза?“, изгуби изборите през седемдесет и девета.

— Ха-ха, Бен! Не е смешно. Реших, че е добра идея да разговарям с госпожа Дженкинс, че е правилно да постъпя така. А това не е криза.

— Ето на, стигнахме и дотам. Е, благодаря ти, че поне не го изтърси по телефона, че още утре да излезе по всички вестници.

Бен се канеше да продължи, когато блекберито му иззвъня с полученото текстово съобщение.

Вал ще се навие ли да говори за Джими? С. Дж.

Обмисли за миг въпроса. Дали идеята беше добра? Случилото се с Джими Филипс беше голяма новина и почти сигурно щеше да измести всички неприятни публикации за Джулиан от утрешните първи страници. Включи телевизора, за да изслуша последните новини.

— Джими най-вероятно ще остане в болницата през следващите няколко дни. Неговият партньор Чарлс, както и агентът му Томи Голд са постоянно до него. По-късно от полицията може би ще дадат пресконференция, на която се очаква да споделят повече за нападението. А сега ще чуем нашите репортери в болницата…

— Шефе, какво мислиш за случилото се с Джими? От „Приятен ден“ настояват за интервю с Валъри за нападението над Джими. Стивън Джеймс иска да го поеме. Това може да избие случилото се днес следобед и да бъде ексклузивна новина утре сутринта. Струва ми се, че идеята е добра, обаче не знам какво би казала Сали. Дали първо да не я попитаме?

Джулиан присви очи към Бен, който можеше да престъпи границата. Беше схванал мнението му от първия път, нямаше нужда да продължават и да го превръщат в криза. Е, не криза, очевидно не и криза, но нещо подобно.

— Не искат ли и аз да кажа нещо?

— Изглежда, че не, господин премиер. Явно, че мнението на любимата ти съпруга е много по-ценно от твоето в тоя случай.

Леко изнервен, Джулиан се изправи зад бюрото си.

— Ще се радвам, ако Валъри говори с тях, но, моля те, увери се, че няма да бъде интервюирана от Айла.

Джулиан се чудеше защо Айла не вдига телефона си. Ако не беше готова да играе играта, трябваше да забрави за достъпа си до номер 10.

Бен кимна и когато министър-председателят излезе от стаята, се обади на Стивън Джеймс:

— Здравей, друже. Имам и добри, и лоши новини.

Да, Валъри е очарована и благодари, че мислите за нея. Можем да го направим в Бялата стая. Да речем, в четири следобед? Тъкмо ще имаме време да понаучим повече за случилото се… Да, естествено, че ще бъде ексклузивно за вас, момчета… А сега и кофти новината, друже. Всичко опитах и — повярвай ми — наистина влязох в битка заради теб, човече, но се страхувам, че министър-председателят настоява Айла да вземе интервюто от Валъри. Скапана история, знам, съжалявам за това. Все едно, можеш ли да я подготвиш да бъде там до три следобед?

Бен затвори телефона, преди политическият редактор да успее да се възпротиви. Коварно се усмихна. Това щеше да научи Джулиан как се приемат съветите на Сали. Отпусна се в стола на премиера, вдигна краката си на бюрото и проследи последните новини за нападението над Джими Филипс.