Елизабет Чадуик
Розата на Уиндзор (40)

Глава 40

Дворецът Уестминстър, май 1199

Айда впери поглед в деликатеса от захар, бадеми и тесто. Майсторът беше създал копие на Тауър, с назъбените парапети и кули и дори знамената най-отгоре. Малки марципанени лодки със захарни гребла плаваха по прекрасно изображение на река Темза. Айда никога не бе виждала подобно творение, дори по времето си в двора като любовница на Хенри. Зачуди се дали може да поръча същото за следващия пир във Фрамлингам.

Деликатесът украсяваше средата на залата на дамите по време на пиршеството в Бялата зала след коронацията на крал Джон в огромната катедрала пред олтара на Изповедника. Както диктуваше обичаят, мъжете пируваха в главната зала отделно от майките, съпругите и дъщерите си.

Айда хвърли скришен поглед наоколо, а после се засмя сама на себе си. Тя беше графинята на Норфолк и съпруга на кралския камерхер. От какво имаше да се бои? Кой щеше да й се скара, че е откраднала няколко парченца захарно изделие, за да го занесе на децата на Фрайди стрийт? Когато се приближи към великолепното творение с готова кърпа, забеляза, че Изабел Маршал, новата графиня на Пембрук, се е отправила на подобна мисия. Айда улови погледа й и двете се разкикотиха.

— Каквото и друго да говорят за него, новият ни крал със сигурност умее да подбира майстори на захарни скулптури — изрече през смях Айда.

Изабел отмъкна една от лодките в реката. Айда избра няколко лебеда и част от една куличка, на която имаше майсторски издълбани отвори за стрелци.

— Напомня ми за Фрамлингам — каза тя, докато завързваше кърпата с придобивките си. — Както и тези отломки — добави със съжаление Айда.

Очите на Изабел просветнаха развеселено и съчувствено.

— Скоро и мен ме очаква точно това, защото Уилям смята да построи нова крепост в Пембрук.

Айда завъртя очи.

— Насън чувам трясък на зидарски чукове и се кълна, че още усещам в устата си праха от миналото лято. От единайсет години го строят и също като Лондонския мост още не е завършен.

— Но когато го завършат, ще стане великолепен замък, който ще краси цялото графство.

— Да — съгласи се Айда и успя да запази тона си безгрижен, макар че в най-добрия случай беше раздвоена за някои подробности от великолепието на Фрамлингам. — Новата резиденция е красива, а градината ще стане прекрасна, когато всичко израсне.

Двете се впуснаха в подробно обсъждане на цветове и мебели, но когато изчерпаха темата, Изабел я смени.

— По-големите ви синове са чудесни млади мъже — отбеляза тя. — Навярно много се гордеете с тях.

В сърцето на Айда нахлу топло чувство към Изабел. Беше толкова доброжелателна и тактична.

— Така е, милейди, много се гордея.

— Единият граф, а другият наследник на графство. Наистина ви правят чест. На колко години е Хю?

— Догодина преди Коледните пости ще навърши седемнайсет.

Очите на Изабел се разшириха.

— Не бях забелязала колко бързо минава времето. Значи вече е почти мъж.

Айда се съгласи, но се и натъжи. Изпитваше и гордост, и скръб, докато гледаше как момчетата й се превръщат в мъже.

— Официално не е пълнолетен, но баща му ще му даде десет имения в Йоркшър, за да свикне да се оправя с хора и имоти.

— Мислили ли сте вече за някоя партия?

Айда поклати глава и се отдръпна леко назад.

— Има още много време. Най-големият ми син се ожени толкова млад, защото се появи възможност за идеалната съпруга и идеалните земи. С Хю няма защо да бързаме, а и той има четирима братя.

— Разбирам — усмихна се Изабел. — Моите синове са още момчета. Знам, че ще оженим най-големия за Алис де Бетюн, но засега той е мой. Толкова за кратко са наши, не е ли така?

Айда натъжено призна, че е вярно.

— Мисля за дъщеря си — продължи Изабел. — Искам да бъде удовлетворена от съпруга, когото й изберем. Трябва да намерим някого, който да е достатъчно влиятелен сам по себе си и който ще засили и нашите позиции, но трябва да е човек, на когото можем да разчитаме, че ще се отнася с нея така, както се отнасяме ние един към друг — и чието семейство ще я приеме сърдечно. Само на пет е и част от мен се измъчва, че вече мисля за такива неща, но трябва да ги вземем предвид.

Айда се зачуди дали Изабел не прави деликатни намеци и реши, че е така. В морскосините очи на графинята на Пембрук се таяха много неизречени неща. Айда можеше да реши да пренебрегне намека, но знаеше, че рано или късно Хю трябва да се ожени, а успееха ли да го съберат с най-голямата дъщеря на Уилям Маршал, това щеше да е абсолютен успех.

— Всяка майка изпитва такива тревоги — отговори тя. — Надявам се децата ми да си намерят подходящи партии. Дъщеря ми Мари ще се омъжи по-късно тази година и не бихме могли да й намерим по-добър съпруг от Ранулф Фицробърт. Той ще е прекрасно попълнение на семейството.

— Мисля, че го видях със синовете ви. В синята туника?

— Да.

Устните на Изабел се извиха с отдавна забравена одобрителна оценка.

— Хубав е — каза тя.

— И освен това в главата му не бръмчат мухи. — Айда отчупи още едно парче от назъбените кули и гризна. — Започва да изглежда така, сякаш е била под обсада — отбеляза тя и се престори на много натъжена.

— На кого му трябва требушет? — разсмя се Изабел. — Утре ще дойдете ли да гледате водния турнир?

Айда я погледна озадачено.

— Воден турнир ли?

— В реката — посочи Изабел към синята „вода“ на деликатеса. — Ще сложат щит на един кол в талвега^[1] и участниците ще се опитат да строшат копията си в него от лодки, карани от приятелите им. Наблюдавала съм такъв турнир, но само веднъж — когато бях повереница на краля и живеех в Тауър. Повече от половината участници падат във водата, но спортът е приятен за гледане. Уилям ще е сред съдиите. — Погледна към Айда и направи физиономия. — Слава на всички светии, защото като го знам какъв е, спокойно може да се пробва да участва дори сега.

— Чувала съм за този спорт — отговори Айда, — но когато бяхме в града, някак все успявах да го пропусна. Никога не съм виждала воден турнир.

— Тогава елате при нас на моста — грейна ентусиазирано лицето на Изабел. — Много ще се радваме и компанията ви ще ми е приятна. Вземете и по-малките. Аз ще доведа Уил, Ричард и Махелт.

Айда й благодари, прие и двете се разделиха, понесли задигнатата плячка.