Елизабет Чадуик
Розата на Уиндзор (18)

Глава 18

Уинчестър, Коледата на 1181

— Бракът ти се отразява добре — обърна се Ходиерна към Айда с игриво пламъче в очите, докато седяха на бродерия и клюки в една от всекидневните стаи в замъка Уинчестър. — Бузите ти са розови и се кълна, че вече изглеждаш по-закръглена. Този твой съпруг да не е започнал да те охранва?

Айда се усмихна, защото се сети за хляба с масло, и скромно сведе поглед към работата си. Украсяваше една от туниките на Роджър с бягащи елени и смяташе да му я подари на дванайсетия ден от тържествата. Трите седмици, изминали от сватбата й, бяха профучали покрай нея с бързината на връхлитащ върху плячка сокол. Трябваше да посетят още няколко имения, освен Фрамлингам, макар че не успяха да стигнат прекалено далеч — налагаше се да се върнат в Уинчестър. Все пак Роджър я беше завел в Ярмът и Ипсуич. Докато наблюдаваше оживлението по дока на втория град, докато усещаше ледения вятър, който духаше към брега от Фландрия, докато слушаше как Роджър обсъжда различни въпроси с отговорника си на кея, Александър, Айда осъзна, че съпругът й е по-важна личност, отколкото подсказваха сдържаното му поведение в двора и състоянието на Фрамлингам. Макар че значителна част от наследството му бе преотстъпена на чиновниците на Хенри за събиране на данъци и такси, съпругът й бе богат човек.

— Е? — подкани я Ходиерна, когато Айда не отговори веднага. — Нищо ли няма да кажеш?

Айда направи още един бод.

— Може би не знам откъде да започна — отговори тя. — Но си права, бракът наистина ми се отразява добре.

— Със сигурност се отразява добре на съпруга ти — усмихна се Ходиерна. — Никога не съм го виждала да се чувства толкова добре в двора. Когато погледне към теб, причината е ясна. Бих казала, че е много горд и удовлетворен мъж.

Айда се изчерви, а после се засмя и разказа на Ходиерна как са заспали първата си вечер във Фрамлингам.

Раменете на Ходиерна се разтресоха от веселие.

— Това е меденият ви месец, точно това се очаква от вас — успокои я тя и потупа Айда с обич по коляното. — Трябва да се насладите един на друг, докато всичко е още ново.

Айда се намръщи.

— Ако зависеше от мен, щяхме да останем във Фрамлингам, Ипсуич или Тетфърд за цялата зима — и въздъхна тихо и умислено. — Толкова неща не знаем един за друг и се боя, че никога няма да имаме време да ги научим.

Ходиерна отново я потупа по коляното, сега вече по-сериозно.

— Ти имаше възможност да избереш подходящия мъж — каза тя. — Сега използвай тази възможност, за да постигнеш останалото.

На вратата настана внезапно раздвижване. Гръмнаха тръби и един церемониалмайстор обяви влизането на кралица Елинор. Айда ахна. Притеснение и срам я изпълниха цялата и тя с радост щеше да избяга от стаята, ако единственият начин да се махне не беше да мине покрай Елинор. Макар че беше станала любовница на Хенри дълго след като той бе затворил съпругата си, Айда се почувства ужасно неудобно. Никога не си беше представяла, че един ден ще се озове лице в лице с кралицата. Заедно с останалите жени, и тя стана и направи реверанс. Фактът, че Елинор се намираше тук, в Уинчестър, вместо под домашен арест в Солсбъри, представляваше отстъпка по тържествения повод, знак, че ненавистта на Хенри към съпругата му се смекчава, и признак, че присъствието й му е необходимо по политически причини.

Елинор заповяда на жените да се изправят и се присъедини към тях пред огъня. За нея имаше отделен стол със златни възглавнички и табуретка за крака. Почти шейсетгодишна, тя все още притежаваше онзи непреодолим чар, направил името й прочуто в целия християнски свят, първо като младата кралица на Франция, която беше потеглила към Йерусалим със съпруга си, оставяйки след себе си следа от съблазън и скандал, а после като обиграната съпруга на деветнайсетгодишния херцог на Нормандия, която бе направила същото. Айда задържа очите си сведени и се помъчи да си остане просто анонимна дама край огъня, но скоро установи, че се възхищава на пищния ширит, с който е поръбено наметалото на кралицата, и се замисли по какъв ли начин може да избродира същия модел. Тя обаче не беше единствената жена край огъня, която се прехласваше по фината изработка.

— Милорд Бигъд ще бъде най-красиво облеченият мъж в двора — обади се с усмивка кралицата. — Вие сама ли сте измислили модела?

Айда едва не си изкара ума, защото бе очевидно, че Елинор знае коя е тя. Но пък беше глупаво да очаква обратното. Дори под домашен арест, една толкова забележителна жена не би допуснала да тъне в неведение за събитията в двора.

— Да, мадам, така е — успя да изрече Айда и й се прииска да можеше да се разтопи в стената и да изчезне.

— Толкова красиви цветове. Откъде си набавяте коприните?

Айда спомена името на един търговец в Уинчестър и разговорът потече по-лесно, защото се намесиха и други жени — питаха за подробности, даваха препоръки. Елинор бе довела музикантите си, за да ги развличат и под прикритието на звуците на големи и малки лютни и гайди леко докосна Айда по ръката.

— Познавам съпруга си — каза тихо тя. — Не тая гняв срещу невинните, лейди Бигъд. Искам това да е ясно.

— Да, мадам — отговори Айда и макар че продължи да се чувства неловко, любезността на Елинор понамали тревогата й.

Лорд Джон пристигна да поднесе своите почитания на майка си, коленичи, целуна ръката й и наведе глава. Елинор го поздрави сърдечно, но помежду им се долавяше скрито напрежение, сякаш са два камъка с остър ръб, легнали един до друг в коритото на бърза река. „Но всъщност — помисли си Айда — те са непознати.“ Елинор се беше превърнала в затворничка, когато Джон бе малко момче, и той бе израснал в двора на баща си и под негово влияние. Паралелите със собствената й ситуация бяха болезнени и очевидни. Колко щеше да се отчужди от нея Уилям, докато годините минават? Щеше ли един ден и тя да получи подобен поздрав от младеж на ръба на зрелостта — младеж, чието познание за света е оформено през очите на Хенри и живота в двора? Мисълта, че й предстои да пропусне години от живота му, й причиняваха такава скръб, че Айда не можеше да понесе дори мисълта за това.

Пристигнаха още дами, за да поднесат почитанията си; сред тях бяха снахата на Елинор Изабел де Уорън и децата й. Синът на Изабел беше пъпчив тъмнокос младеж приблизително на възрастта на Джон. Сестра му започваше да се сдобива с женствени извивки. Светлокестенявата й коса падаше до кръста на две гладки дебели плитки, а на устните й трептеше свенлива усмивка. Джон я погледна с хищен блясък в очите и облиза устни. Зад тях две по-малки деца чакаха реда си да поздравят кралицата, а зад гърба им една бавачка държеше на ръце едва проходило дете, което не спираше да се извива.

Сърцето на Айда се сви от болка, когато погледът й се спря на сина й. Той носеше туника, която тя му бе изработила от мека зимна вълна, и малка синя качулка, поръбена със заешка кожа. Когато я зърна сред жените, той изкрещя „Мамо!“ и започна да се мъчи да слезе на пода. За миг жената се поколеба, а после го пусна и малкият се втурна към Айда. Тя разтвори ръце и го прегърна, придърпа го в скута си и усети как този ужасен прилив на любов и загуба се плисва през тялото й като бурна вълна. Болката беше толкова силна, че я усети физически.

Уилям искаше да си играят на пляс-пляс ръчички, но след като повториха играта два пъти, се отегчи и отлетя като бръмчаща мушица, за да поиграе с по-малките си братовчеди, които танцуваха в кръг в ритъма на музиката, като се държаха за ръце. Айда подсмръкна и избърса очите си с опакото на ръката.

— Синовете на една жена винаги я напускат — каза Елинор. Гласът й беше суров и макар че в погледа й се четеше състрадание, в него имаше и строгост. — И съпрузите не са по-добри. От тях жената може да очаква мигове на радост, но не бива да разчита на тях за щастието си, защото те ще го пропилеят.

— Мадам, съжалявам…

— Недейте — отговори остро Елинор. — Колкото повече време прекарвате в извинения за неща, за които не сте виновна, толкова повече ще избледнявате, докато накрая се превърнете в сянка. Майка ви не ви е родила, за да бъдете сянка — било на себе си, било на някой мъж. Не го забравяйте, Айда. Вие притежавате своя собствена светлина.

Думите й докоснаха едно разранено кътче дълбоко у Айда и от това й се доплака още повече — от благодарност, а също така и от болката от просветлението. Не беше сигурна, че иска да види какво й показва тази светлина.

— Милорд Бигъд… — промълви замислено Елинор. — Не го познавам добре, но много хора имат високо мнение за него, включително онези, на които вярвам, че ми дават честното си мнение. Спомням си го слабо от времето, когато беше много по-млад — не повече от кутре. Открай време беше тих. Наблюдател, мислех си, а не деятел. Той обаче доказа, че не е така, макар това невинаги да беше в моя полза — добави сухо кралицата.

За миг Айда се запита какво ли има предвид тя, но после осъзна, че по време на бунта преди осем години Роджър бе застанал срещу нейната фракция и бе разгромил поддръжниците й в битката при Форнъм.

— Да — замислено наклони глава Елинор. — Мисля, че ще му подхождате. И двамата притежавате голяма смелост и ще я предадете на децата си.

Айда примигна, за да прогони парещата топлина зад клепачите си. Малкият Уилям, който танцуваше с братовчедите си, се превърна в блестящо петно.

— Не се чувствам смела, мадам.

— Тези, които се чувстват смели, невинаги са най-храбрите — отговори кралицата. — Необходима е голяма сила, за да не трепнеш, когато си уплашен. — За миг замълча, преди да продължи: — Съпругът ви, доколкото разбирам, е добре запознат с подробностите от законите, но предполагам, че не е имал друг избор. Съобщиха ми, че кралят му е върнал три имения и му е опростил един дълг като сватбен подарък.

— Така е, мадам — потвърди Айда и се зачуди накъде бие Елинор.

Кралицата повдигна тънка вежда.

— Три имения, конфискувани като част от спора за наследството между съпруга ви и бившата графиня на Норфолк и синовете й. Лейди Гундреда ми отправи молба да се намеся.

Айда се застави да се съсредоточи изцяло върху Елинор, а не върху Уилям. Положението можеше да се окаже опасно.

— Лейди Гундреда няма право върху тези имения — каза тя. — Щом кралят е решил да ги върне на съпруга ми в знак на благосклонност, това е съвсем правилно и редно.

— А милорд Бигъд няма да ги откаже, нали така? — подметна Елинор с иронична усмивка.

— Не, мадам — вдигна брадичка Айда. — Те са негово наследство и той нито е предлагал подкупи, нито е разпространявал слухове, за да ги получи.

Устните на Елинор трепнаха.

— Подкупи и слухове — повтори тя. — Е, и на мен са ми предлагали подкупи и аз съм предлагала, и за мен са разпространявали слухове и аз съм разпространявала, и то много. И вижте докъде ме доведе това. — Изгледа преценяващо Айда. — Понякога връзката се създава не толкова от подкупи и слухове и дори от семейни връзки и задълженията на лорд и васал. Понякога създаването на тази връзка е въпрос на лично предпочитание. Издигала съм мъже на служба при мен от желание да възнаградя смелостта и верността им. Понякога съм възнаграждавала и техните роднини от женски пол. Помислете за това.

Уилям се стрелна обратно към Айда и седна в скута й, но тя едва успя да го прегърне, преди той отново да се понесе нанякъде, преливащ от енергия. Елинор й бе предоставила толкова много материал за размисъл, че умът й кипеше. Чувстваше се обаче и ободрена и освежена.

Кралицата стана, за да излезе от стаята, и подаде на Айда фино ковчеже с принадлежности за шиене и накъдрен златен напръстник.

— Несъмнено съпругът ми ви е подарил множество такива дрънкулки, но тези тук са знак единствено на благопожеланията ми по случай сватбата ви — обясни Елинор. — Помислете над думите ми, докато се занимавате с бродерията си.

— Ще помисля, мадам! — направи реверанс Айда с ясното съзнание, че отношенията им са се променили коренно в рамките само на един следобед и макар че това бе дело на Елинор, Айда беше научила много.

Изпита болка, когато Уилям трябваше да излезе заедно с бавачката си, докато дворът се приготвяше за вечеря, но след като го прегърна за последен път, тя стисна устни, запази спокойствие и проследи с поглед как синът й се отдалечава, макар че сърцето й заплашваше отново да се пръсне. За негово добро Айда трябваше да го пусне.

 

 

Роджър беше наел жилище недалеч от замъка, в комплекс от къщи, които принадлежаха на монасите от абатството Труарн. Пътят оттам до замъка се изминаваше бързо пеша, а освен това двамата с Айда разполагаха с малко повече уединение, отколкото щяха да получат, ако бяха отседнали тук; за младоженци усамотението беше нещо, което те очакваха с нетърпение и му се наслаждаваха.

Хенри моментално бе впрегнал Роджър на работа. Съпругът й беше станал свидетел на подписването на няколко харти и бе дал мнението си по няколко подробности от закона. От пристигането им насам не бе имал много възможности да разговаря насаме с Айда, защото трябваше да общуват с други по време на вечерята, и сега двамата бяха сами за първи път от сутринта.

Роджър седна на леглото и изчака, докато Айда освободи прислужничките си и те отидоха в своята спалня от другата страна на завесата, която разделяше помещенията. Знаеше, че е прекарала следобеда с кралицата, но не беше казала нищо за срещата. Помисли си, че му изглежда малко тиха и замислена.

Разпуснатата й коса блестеше като излъскан дъб. Докато я гледаше как се приближава към него с тяло, което прозираше под фината й риза, през Роджър премина топлина на любов и желание. През последните три седмици усещането бе станало постоянно и желано — като засищането след първото ядене след Велики пости. Искаше да я отведе в леглото и да я люби, докато и двамата се зачервят и останат без дъх. Всъщност не беше сигурен как е живял досега без тази радост. Завръщането им в двора придаде на желанието му и привкус на ревност. Сега, когато Хенри беше наблизо, Роджър искаше да задържи Айда за себе си и да потвърждава с дела, че е негова, при всяка възможност.

Той протегна ръка и тя с готовност дойде при него. Отговорът й беше също толкова жаден, колкото неговия, а може би и още повече; само след няколко минути Айда се вкопчи в съпруга си и изпъшка името му, понесена от освобождението. Роджър целуна меката й бяла шия и почувства как пулсът й гърми срещу устните му. Усети, че и за двама им силата на освобождението беше нещо много повече от реакция, породена от физическо привличане — дължеше се на напрежение, което трябваше да сдържат през целия ден.

Бигъд се претърколи и дръпна Айда със себе си, така че тя легна върху него. Тъмната й коса се разпиля като паяжина по гърдите му, а тялото й се притисна по дължината на неговото.

— Айда — промълви той с нежна усмивка, изричайки името й сега, след края, така, както тя бе изрекла неговото във вихъра.

Айда сведе мигли по онзи неин прекрасен свенлив начин, а после му хвърли съблазнителен поглед с тези кафяви като на кошута очи, който едва не го накара отново да загуби самообладание. А после настроението й се промени внезапно, едва доловимо, и тя седна в леглото и обхвана тялото му с крака. Движението подсказваше не толкова покана към по-нататъшни сексуални подвизи, колкото удобна интимност. Роджър прокара ръце през косата й и с удоволствие почувства хладната й копринена мекота. Навярно и Хенри го беше правил, но сега нямаше да мисли за това. Сега Айда беше негова.

— Трябва да поговорим за нещо — каза тя. Сега усмивката изчезна и изражението й стана сериозно.

Все още преследван от призрака на Хенри, Роджър ненадейно застана нащрек.

— За какво?

— Трябва да знаеш, че Гундреда е отправила към кралицата молба да се намеси в наследствения ви спор. Елинор ми го каза по-рано днес.

Облекчен, че не става въпрос за Хенри или за детето, което знаеше, че трябва да е видяла днес, той вдигна рамене.

— Това няма да й помогне. Какво може да направи Елинор? Наследството зависи от решението на кралския съд, а кралицата е под домашен арест.

— Не мисля, че въпросът наистина я вълнува — отговори Айда. — Останах с впечатлението, че съчувства на Гундреда заради положението й и не е сигурна за теб, но беше много мила с мен.

Стана от него и отиде да донесе вино. С притворени клепачи Роджър наблюдаваше как блестящата й коса се полюшва, как свършва точно над извивката на стегнатите й бедра, които изглеждаха съвършено оформени.

Айда наля от гарафата в чашите.

— Мислех, че кралицата може да не ме хареса заради… заради това, което бях на краля, но тя не ми желае злото.

Роджър изсумтя.

— Щеше да е глупачка, ако го желаеше — заради нещо, което не беше по твоя вина. А доколкото познавам Елинор, тя съвсем не е глупачка, макар че е допускала грешки в преценката си. — Той пое чашата от ръката й. — Но ще е хубаво, ако успееш да спечелиш одобрението й. А това, че ти е казала за Гундреда, когато не е имало нужда да го прави, е много интересно.

Айда седна на леглото, подви единия си крак и го насочи към Роджър. Прибра косата зад ушите си.

— Мисля, че ме хареса и реши, че не бива да ме поставя в неизгодно положение. — Тя погледна надолу към чашата си. — Освен това мисля, че ме подлагаше на проверка.

Роджър вдигна вежда.

— В какъв смисъл?

— Дали съм достатъчно умна да разбера, или съм само играчка без капка ум в главата. Мисля, че обича да проверява кой колко струва. Ако Гундреда се е обърнала към кралицата, не е ли възможно да е потърсила помощ и другаде?

Погледът на Роджър се изостри.

— Къде например?

— Баща ти е подкрепил Младия крал, а полубратята ти са се сражавали за него. Ако Хенри е предал случая на лондонския съд, а междувременно ти е върнал три от именията, може би Гундреда и полубратята ти смятат, че ще е по-изгодно да потърсят помощ другаде.

Идеята, че некадърният наследник на Хенри може да е полезен на някого, едва не накара Роджър да изсумти, но се спря навреме. След смъртта на Хенри този некадърен наследник щеше да стане техен крал и щеше да издигне собствените си фаворити и да наложи собствените си предпочитания.

— И какво? Тя намекна ли ти, че може да реша за благоразумно да предложа услугите си на Младия крал, или ме предупреждава чрез теб, че играта е в ход и няма да е зле да покрия позицията си?

Айда вдигна рамене.

— Изрази се много неясно. Мисля, че е хвърлила заровете във въздуха и те оставя да решиш какво да правиш с тях, когато паднат.

Роджър се престори на замислен.

— В тази ситуация има само един отговор.

Айда погледна към него.

— Никога не вярвай на късмета, освен ако заровете не са лично твои… и не са подредени така, че да паднат, както на теб ти е изгодно.

Усмихна й се.

— И благодари на Бог, че ти е дал проницателна съпруга.