Елизабет Чадуик
Розата на Уиндзор (16)

Глава 16

Приоратът „Тетфърд“, декември 1181

Клюнийският приорат „Света Богородица“ в Тетфърд се намираше близо до спокойното течение на река Оруел. Дядото на Роджър го бе основал преди повече от седемдесет години и следващите лордове Бигъд, сред които чичото и бащата на Роджър, го бяха обогатили и разкрасили. Роджър прочете акта за дарението предишната вечер, докато преглеждаше кутия с документи. Notum sit omnibus tam futuris quam praesentibus quod ego Rogerus Bigotus, dapifer Regis Henrici^[1]… Малко неща се бяха променили, макар че броят на надгробните плочи на мястото на хора в църквата се бе увеличил. Все още имаше Роджър Бигъд и той все още беше главен камерхер на крал Хенри. И днес беше сватбеният му ден.

По ирония на съдбата дядото на Роджър и негов съименник, споменат в акта за дарение, беше погребан не тук, а в катедралата в Норич — жертва на войната между тогавашния епископ на Норич и приора на Тетфърд.

— За пръв път виждам гроба на баща ти — измърмори Джулиана, застанала до Роджър, и измери гравираната плоча с дълъг поглед. Дъхът й излизаше на бели облачета от разтворените устни, а ръцете й бяха пъхнати в парче самурена кожа.

— Той може би би искал повече — отговори Роджър, — но нямах намерение да го удостоявам с по-хубав гроб от този на брат му или на дядо ми в Норич.

— Ти изпълни синовния си дълг към него, което не може да се каже за него и бащиния му дълг към теб.

Роджър вдигна рамене.

— Това е минало.

Приближи се да разгледа новия кръгъл прозорец в апсидата, който бе поръчал, за да ознаменува деня на сватбата си. Имаше много неща, които трябваше да оставят в миналото. Нека оставят бъдещето да се напише само, с надежда.

Прозорецът все още не беше довършен, макар че стъклописецът бе приключил с контурите и с някои от цветовете. Изображението беше на Богородица в обора с новородения Исус — подходящо за сезона, както и за божествената покровителка на приората. Стъклописецът все още не бе завършил синята одежда на Божията майка, но бе очевидно каква е темата.

Джулиана се присъедини към сина си и се възхити на красивата изработка.

— Исках да го довършим за Айда — каза Роджър, — само че нямаше време, а предпочитам качеството пред претупаната работа.

— Но рано или късно ще го завършат — усмихна се Джулиана и сложи леко ръка на ръкава му. — Познавам те. Ще се погрижиш да свършат работата, и то прецизно. Не оставяй дребните грижи да те отвлекат от радостта от сватбата ти.

Роджър отпусна ръка върху нейната.

— Много мъдро от твоя страна, че ми напомняш — отговори той и в очите му се появи замислено изражение.

Анкетил пристигна и закрачи през нефа. Новата му къса горна дреха в жълто и червено блестеше като ярко петно, сякаш самият той бе слязъл от някой цветен прозорец. На фона на влажното сребро на наскоро измитата му коса с ленен цвят лицето му блестеше чисто и червендалесто. Роджър не беше единственият, който едва не си свали кожата от търкане, докато се къпеше за венчавката.

— Милорд, видели са групата на булката. Казахте да ви съобщя.

Роджър кимна и страхът му нарасна.

— Благодаря — рече той. — Иди я посрещни и се погрижи да я придружат до стаята й.

Анкетил се поклони и излезе. Джулиана целуна сина си по бузата.

— Трябва да отидеш и да се заемеш с последните приготовления. Скоро ще се видим. — Гласът й ненадейно потрепери.

— Майко? — погледна я подозрително Роджър.

— Не ми обръщай внимание — засмя се смутено Джулиана. — Радвам се за теб и за невестата ти. Искам най-доброто и за двама ви… Повече от това, което получих аз. Тръгвай! — побутна го нежно тя. — Хората ти ще се чудят къде си.

Джулиана го проследи с поглед как излиза от църквата и когато изчезна от полезрението й, тя избърса очите си и изправи гръб. Наистина се радваше за него и нямаше никакви притеснения да приеме Айда за снаха. Сълзите й бяха от любов, очакване… и загриженост. И синът й, и невестата му бяха преживели тежки времена. От опит знаеше, че при такива обстоятелства човек го грози опасност или да стане толкова дебелокож, че нищо да не може да го засегне, или да остави цялата си мекота открита, докато светът я погълне и не остане нищо друго, освен празна черупка. Трябваше да има равновесие и Джулиана им пожелаваше точно това — също толкова, колкото им пожелаваше и радост.

 

 

Роджър влезе в двора на къщата си край реката навреме, за да стане свидетел на пристигането на Айда. Облечен в дебело вълнено наметало, скрил лицето си под дълбока качулка, той застана сред тълпата и я видя как пристъпва в двора на гърба на златистата кобила, която Роджър някога бе подарил на Хенри, а Хенри — на нея. Почувства се така, сякаш някой е запалил пламък в самото му същество. Гривата на кобилата бе заплетена и привързана с червени панделки и от всяка от тях висеше малко сребърно звънче, което звънеше приятно при всяко движение. Жослин яздеше нов жребец — подарък от Роджър — кафяв боен кон, чийто косъм имаше скрит златист оттенък.

Докато един коняр помагаше на Айда да слезе, Бигъд си помисли, че изглежда по-слаба, отколкото при последната им среща преди месец, а лицето й беше малко изпито. Но все още бе красива. Загубата на тегло бе накарала бузите й да хлътнат и очите й изглеждаха още по-големи. Роджър изпита порив да я закриля и се закле пред себе си, че ще върне на лицето й усмивката, която кралят й бе отнел. Радваше се, че венчавката няма да се състои в двора и Хенри няма да присъства. Щеше да е непоносимо да го види тук.

Тихо, ненатрапчиво той се отдели от тълпата и отиде да се приготви за църквата и за новата си роля на съпруг.

 

 

Застанала в средата на брачната стая, Айда стоеше търпеливо, докато прислужничките й сваляха украшението за глава и разпускаха навитите й кафяви плитки. Сутринта разреса косата си с гребен, натопен в настойката от подправки и розова вода, която Ходиерна я бе научила да приготвя. В тази стая на горния етаж нямаше камина, но целия ден я бяха отоплявали с мангали, така че вътре беше приятно. Тъмночервените завеси на леглото бяха дръпнати и хлабаво прихванати с ивици от коприна с кехлибарен цвят. Жените бяха прегънали кувертюрата в подобен цвят, за да разкрият чаршафите от фин лен, избродираните червени подложки и пухкавите бели възглавници върху тях. Чаршафите бяха на Айда и тя бе накарала прислужничките си да ги застелят, докато в голямата зала течеше сватбеният пир. Сега това бе нейното владение, узаконено от Църквата и подпечатания брачен договор. Чувстваше се замаяна и развеселена от изпитото вино, от радостните танци в залата и от удоволствието да е обляна от вниманието на новия си съпруг. Роджър бе направил всичко по силите си, за да е идеално всичко за нея — от блясъка на свещите и вечнозелените растения в църквата до прекрасно подредените маси на сватбеното пиршество и музикантите, които изсвириха мелодия, специално написана за Айда. Макар че я обгръщаше с лукс, Хенри никога не се бе замислял какво може да й хареса. Фактът, че Роджър се е замислил и искаше да й достави удоволствие, струваше повече от цяла стая, пълна със злато.

Прислужничките й свалиха роклята, а после копринените чорапи с жартиери, но Айда остави ризата си. Джулиана се възхити на бродерията в същия цвят, която досега бе скрита от роклята.

— Каква фина бродерия — отбеляза тя. — Сама ли сте я правили?

— Да, почитаема майко. — Обръщението звучеше странно от собствената й уста, но знаеше, че трябва да свикне с него.

— Много сте сръчна с иглата — усмихна се Джулиана. — Виждам, че синът ми няма да страда от липса на украса по дрехите си.

Похвалата накара Айда да се изчерви.

— Няма да страда от липса на нищо, стига да мога да му го дам — отговори тихо тя. — За мен ще е чест и дълг да изпълнявам желанията му.

Джулиана продължи да се усмихва, но в погледа й се появи предупреждение.

— Виждам, че е така — каза тя. — Знам, че ще бъдете добра съпруга, но ще ви дам един съвет: мъжът трябва да вярва, че той е господарят, но жената трябва да ръководи семейното огнище в дребните неща, които образуват цялото.

— Милейди, благодаря. Съветът е много добър — измърмори любезно Айда, но без да го взема присърце. Не беше съвсем сигурна какво да мисли за свекърва си. Харесваше я, но й беше трудно да види какво се крие зад сдържаната ведрост. И Роджър притежаваше част от това спокойствие, ала при него то не бе така непробиваемо. Джулиана очевидно обожаваше сина си, макар че, слава богу, не изглеждаше обсебваща. Айда смяташе, че всичко ще е наред, но вече не вярваше, че хората са точно такива, каквито изглеждат.

Джулиана я изгледа проницателно.

— Доколкото видях в църквата и на пиршеството, Роджър ще ви обича и ще живеете добре с него — по-добре, отколкото живях аз с баща му… Но пък синът ми е независим и в мислите, и в чувствата си. Наследеното от баща му е смекчено от това, че видя какъв стана той.

— Не познавам добре Роджър по отношение на онези дребни неща, за които споменахте — каза Айда, — но съм го виждала как действа в по-големите. Той е любезен, благонадежден и не злоупотребява с онези, които зависят от него, нито пък ги мачка. Притежава смелост, разсъдливост и чест. — Макар че думите накараха лицето й да пламне, тя впери поглед в очите на Джулиана. — Затова го избрах.

Джулиана рязко вдигна глава и застана нащрек. А после в очите й проблесна веселост и искрица на уважение.

— А! — измърмори тя. — Така ми се пада, задето не надникнах под повърхността. Вие сте много мило момиче, но мисля, че характерът ви далеч не се изчерпва с това описание. С вас синът ми и графството ми ще са в сигурни ръце.

Айда се понамръщи.

— Но той не е граф.

— Не е, но ще стане, — а вие — графиня. Трябва да се подготвите да станете точно такива.

Джулиана се приведе напред и целуна Айда по бузата.

— Желая ви много радост днес, както и до края на живота ви.

Айда й благодари и решително прогони спомена, който изплува неканен в съзнанието й — емайлирана кутия в синьо и червено с малките обувчици на сина й. Тази вечер нямаше място за подобни спомени.

Прислужничките й разресаха косата й, така че да падне като парфюмирана кафява река до кръста й. Втриха в китките и шията й розово масло, а после надиплиха наметалото на раменете й и го стегнаха с връзки от златиста коприна. Една жена донесе поднос с хляб и сирене, парченца плод, оваляни в пудра захар, райски зрънца и пикантни пържени ядки. Имаше малко блюдо със захаросани зрънца от кардамон за освежаване на дъха и кана вино с подправки, ако се окажеше, че младоженците се нуждаят от подсилване.

Мъжете пристигнаха в добронамерен вихър от бутане, цветове и неприлични шеги и доведоха Роджър при булката му. Бяха му съблекли тъмночервената сватбена туника и финия син панталон и сега и той като Айда беше облечен в дълга риза и широко наметало. Джон, епископът на Норич, който бе извършил бракосъчетанието, се подготви да благослови двойката, макар че се беше почерпил щедро с рейнско вино и не можеше да стои стабилно на краката си, нито пък беше сигурен в думите си. Наложи се Жослин да го държи прав, докато един от помощниците на епископа се погрижи за жезъла с връх от слонова кост. Айда държеше очите си скромно сведени и потискаше порива да се разхихика. Не смееше да погледне в очите никого, особено Роджър.

Дамите й я придружиха до леглото и я пъхнаха вътре, от дясната страна — по-благоприятната за зачеването на мъжки деца. Чаршафите бяха затоплени с горещи камъни и макар че вниманието на Айда бе погълнато от други неща, все пак тя изпита удоволствие да размърда стъпалата си в благословената топлина и да вдъхне сладкия аромат на розова вода, който се надигаше от чистите чаршафи.

По-буйната група на мъжете напъха Роджър до нея с неприлични шеги за яхване и езда и забиване на копието в мишената. Бузите на Айда пламнаха от коментарите, но макар че шегите бяха близо до границата на допустимото, никоя не го прекрачи. Усещаше се, че мъжете изпитват уважение и привързаност към Роджър, а предвид положението на самата Айда внимаваха да не кажат нещо погрешно поради предишната й връзка с краля.

Епископът успя да избута някак благославянето на постелята, а Жослин избута гостите вън от стаята, за да продължат празнуването в залата.

Джулиана леко докосна рамото на Роджър и се усмихна на двойката.

— Желая всичко добро и на двама ви — каза тя. В крайчетата на очите й се образуваха бръчици на веселост. — Моята благословия може и да не е свята като благословията на добрия епископ, но ви я давам с цялата си любов.

Целуна Роджър по бузата, заобиколи леглото, за да целуне и Айда, и излезе последна от стаята, като леко пусна резето зад себе си. Чуха я как казва нещо на епископа, а неговото несвързано дрънкане затихва надолу по стълбите.

Роджър първо се намръщи, после се засмя.

— Бях забравил, че хич не умее да носи на вино — каза той. — Архиепископът на Йорк може да надпие всекиго на тази земя и пак да остане трезвен, но не и Джон от Норич.

— Утре сутринта ще го боли глава — съгласи се Айда.

— Както и много други.

Отново се възцари тишина. Роджър прочисти гърлото си.

— Ти искаш ли една чаша? Или нещо за ядене?

Айда поклати глава и веднага промени намерението си, защото това беше някаква занимавка и щеше да им даде време да се отпуснат един пред друг сега, когато бяха сами за първи път този ден.

— Само половинка — каза тя.

Бяха ги сложили в леглото с очакването, че ще консумират брака си по някое време преди зазоряване, но сега, когато мигът беше съвсем близо, двамата изпитваха не непринуденост, а неловкост.

— Нямам търпение да видя Фрамлингам — каза Айда, взе чашата, която й подаде Роджър, и отпи. Виното беше топло, а пиперът и галангалът я накараха да се почувства така, сякаш през вените й потича жарава.

Роджър се върна обратно в леглото и дръпна завивката.

— Много е далеч. Не можем да стигнем за един ден, но по пътя ще посетим други имения. Тогава можеш да видиш какво трябва да се направи. Много време мина, откакто именията на Бигъд са имали достойна господарка.

Айда го озари с бърза усмивка.

— В такъв случай ще се радвам да започнем на чисто — във всяко едно отношение, милорд.

Тя му подаде чашата и той също отпи. Айда видя раздвижването на гърлото му и почувства как в таза й нахлува топлина.

— Ще имаш всичко, което ти е необходимо, за да обновиш къщите. Само кажи какво искаш.

— Благодаря, милорд. Нямам търпение да започна.

Наистина нямаше. Колкото по-бързо приемеше новия си живот, толкова по-бързо старият щеше да избледнее.

— Добре. — Роджър се намръщи, докато връщаше чашата. — Но трябва да се върнем в Уинчестър за коледните празненства.

Айда впери поглед в тъмното бляскаво вино. Разкъсваше се между желанието да бъде с Роджър и несигурността дали е готова да се изправи пред двора. Ако Уилям беше там, трябваше отново да преживее болката от раздялата при заминаването им, а ако беше в Удсток, изобщо нямаше да го види; от сегашната си перспектива не можеше да реши кое е по-лошо.

— Какво има? — попита Роджър.

— Нищо — насили се да се усмихне тя, но не й се наложи да се преструва, че потръпва. — Дръпнете завесите, милорд, тази вечер е студено.

Допи виното си, остави празната чаша на сандъка и дръпна завесите от своята страна.

— Нещо те тревожи — настоя Роджър. — Искам да знам какво е то.

Айда задъвка долната си устна и се зачуди как да отговори. Не можеше да го обременява с копнежа си, макар че той сигурно се досещаше. Освен това бе научила, че само защото някой казва, че иска да знае нещо, това не означава, че наистина го иска. Понякога хората искаха успокоение.

— Сигурно ще ме сметнеш за глупава, но съм раздвоена. Не желая да се връщам в двора — не и толкова скоро след сватбата ни, — но не желая и да се отделям от теб.

За да подчертае думите си, тя протегна ръка и го докосна, както някога в градината, и почувства твърдостта на ребрата му под фината ленена риза. Хенри беше по-мек на това място, с повече плът и отпуснат от годините.

— Тогава дилемата ни е обща, защото и аз искам да си с мен и също не искам да отиваме в двора.

— Можем да останем в именията ти — предложи Айда с повече надежда, отколкото очакване.

Роджър поклати глава.

— Кралят очаква да се върна при първа възможност. Аз съм на служба при него и трябва да се представя колкото се може по-добре. Каквито и да са основанията му, той ни позволи да се оженим и ми върна три имения, за което съм му благодарен. — Устните му се извиха в усмивка. — Не осъзнава истинската стойност на дара, с който ме удостои.

Без да откъсва поглед от нея, Роджър спусна завесите от своята страна на леглото. Единствената светлина сега идваше от керамичната лампа над главите им, така че двамата се озоваха обгърнати в мека червена почти тъмнина, сякаш се намираха в сърцевината на роза.

След като беше любовница на Хенри за няколко години, Айда мислеше, че знае какво да очаква, но се оказа съвсем неподготвена колко различен е актът на физическо съединение с Роджър. Този път беше с мъж, когото тя искаше, вместо с мъж, с когото бе принудена да легне, защото няма друг избор, и този път му беше съпруга. На пръста й блестеше нова сватбена халка, така че деянието им не бе грях. Не беше прелюбодеяние и най-накрая тя можеше да се остави на цялото напрежение, натрупано през последните месеци.

Чувстваше се замаяна от виното, от сиянието на новата любов, от страст. И този път се разтрепери както първия път с Хенри, но сега не от шок, нито пък от страх. Роджър също трепереше, ала допирът му бе сдържан и прекрасен в нейните очи, защото беше бавен, нежен, като изследване на непозната територия. Той прошепна името й, докато целуваше веждите, слепоочията и брадичката й и проследяваше формата на лицето й с нещо повече от дъха си. Това беше нежно, бавно проучване на самата Айда и понеже Роджър не бързаше, тя въздъхна и се отпусна. Отговори по същия начин и можеше да се престори, че не знае нищо, че това е първият й път; и от тази преструвка се зароди действителността, защото това наистина беше първи път и понеже всичко беше толкова различно, вярата й остана силна.

Айда зарови ръце в косата му, по-дълга от косата на Хенри, пухкава и гъста, с мекия блясък на червеникав бронз в оттенъка, създаден от лампата и завесите. Докосна лицето му, врата му. Почувства се много смела, когато пъхна ръка под ризата му и усети контраста между твърдите мускули и костите, гладката кожа и жилавите косми по гърдите му. Той ахна, седна в леглото, съблече ризата през главата си и вдигнатите му ръце разкриха по-тъмните косъмчета под мишниците му. Сега и Айда ахна, когато зърна мускулите, очертани по ръцете му, и гъвкавото му атлетично тяло, плоския корем, папратовидната ивица тъмнозлатисти косми, която минаваше от пъпа до слабините му и я подкани отново да го докосне. Дланите й последваха погледа по рамото, ребрата и хълбока му.

Роджър преглътна и попита дрезгаво:

— Ще… ще съблечеш ли ризата си?

Айда се изчерви и се почувства едновременно свенлива и разпусната. Отдръпна ръцете си от него и развърза връзките на шията си. Задържа очите си скромно сведени, докато свиваше рамене, за да остави дрехата да се свлече. Чу как Роджър пресекливо си поема въздух и когато рискува да хвърли бърз поглед към него, тя видя, че погледът му я разкъсва. Той посегна към нея и целувките и ласките отново започнаха, но вече не бяха ограничени само до лицето й. В докосването му все още имаше почтителност, но сега бе станало по-настоятелно, когато започна да открива гърдите, бедрата, тазовите й кости и мекотата помежду им. Айда отвърна с шепот на признателност и въздишки на удоволствие.

Тя обви ръце около Роджър и го привлече отгоре си, наслаждавайки се на смесицата от сила и нежност в него. Досега се сдържаше — не искаше да изглежда прекалено опитна; но сега, когато бе запозната с движенията, Айда изви тялото си, за да му помогне. А после той нахлу в нея и тя го чу как рязко си поема въздух и дъхът му изсвистява през зъбите; удоволствието на Роджър направи нейното още по-силно. Щеше да му даде този миг и щеше да го направи идеален и за двамата. Айда се раздвижи леко под него и започна да издава тихи одобрителни звуци, защото вземането и отдаването на телата им беше толкова приятно. Започна да се гърчи под Роджър, обви крака около неговите и го стисна здраво. Почувства как напрежението му нараства, знаеше, че най-важният момент наближава. Прокара пръсти през косата му и се изви насреща му. Самата тя беше близо до нещо — усещаше го как набъбва в таза й, докато стана непоносимо.

— Дай ми дете! — изстена Айда, тласкана от нуждата си.

— Искам твоите синове. Искам твоите дъщери!

И тогава ненадейно тя се изтърколи през ръба, разтърсена от неистови усещания, които я накараха да извика. Дъхът му секна и като се притисна силно в нея и нахлу в нея, Роджър се освободи от всякакви задръжки. Айда го стисна с всички сили, докато вихърът на бурята наближаваше, а после, когато тласъците намаляха и отминаха, го погали нежно и почувства пулса, който бушуваше в гърлото му.

Чу се лек звук от мангал, когато един от горящите въглени падна по-надолу в съда. Айда се потопи в приятното усещане на отпуснатото тяло на Роджър върху своето. Не беше лек, но тя все пак можеше да диша и не искаше да помръдва, защото жадуваше тази близост, от която двамата почти се сливаха. Топлината на тялото му беше като допълнителна завивка, която обещаваше, че никога вече няма да й е студено. Главата му на гърдите й, лекото помръдване на устните му я изпълниха с нежност. Айда погали косата му, сега малко навлажнена от пот, и не можа да попречи на сълзите да рукнат по лицето й. Избърса ги тайничко с ръба на дланта си.

Той вдигна глава и погледна към нея. Насищането бе придало на очите му цвят на пушек, лицето му беше отпуснато, макар че това, което допреди малко бе блажено изражение, бързо се превръщаше в признак на тревога.

— Айда? Причиних ли ти болка?

Роджър понечи да се отдръпне, но тя мигновено го стисна по-силно, задържа го на място, като сложи ръка на извивката на хълбоците му.

— Не — поклати енергично глава Айда. — Остани, моля те, остани. Не си ме наранил, наистина. Просто… Аз… Плача, защото ти ми върна нещо, което мислех, че съм загубила. — Гласът й потрепери и трябваше отново да избърше очите си.

— За мен това е първият път, и то от любов, а не от дълг, или защото нямам избор… А защото имам.

Той се надигна на лакът, погали косата й и я целуна с такава болезнена нежност, че тя се разплака още по-силно.

— И за мен беше първият път — отговори Роджър — и не съм разочарован. Не знам какво да кажа… освен че ми поднесе несравним дар.

Отново я целуна и се премести да легне до нея, после я привлече към себе си.

Айда не беше сигурна какво има предвид, като каза, че и за него това е било първият път, ала не му зададе въпроси. Роджър не беше проявил непохватност, нито пък изглеждаше неопитен, но пък тя беше виждала вниманието и сигурността, с които се отнасяше с конете си, както и добрите му маниери на масата, където бавното опитване на вкуса му доставяше повече удоволствие от бързото поглъщане на храната. Беше виждала самоконтрола и смелостта му. Мисълта, че може наистина да е първата му жена, накара гърлото й да се свие от радост. Днес беше ново начало и за двама им и щяха да продължат заедно оттук нататък.