Метаданни
Данни
- Серия
- Комисар Камий Верховен (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Alex, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Зорница Китинска, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пиер Льометр
Заглавие: Алекс
Преводач: Зорница Китинска
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: френски
Издание: Първо
Издател: „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Печатница: „Инвестпрес“
Редактор: Елена Константинова
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Нели Германова
ISBN: 978-619-150-342-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4092
История
- —Добавяне
58
Седем вечерта е. Светлината е намаляла толкова коварно, че никой не си е дал сметка как от известно време си говорят в полумрак, който придава на този разпит нещо нереално.
Тома Васьор е уморен. Става тежко, като след цяла нощ игра на карти, слага ръце на хълбоците, изпъчва гърди, пуска мъчителна въздишка на облекчение и повдига скованите си крака. Полицаите остават седнали.
Арман свежда глава над досието, за да прикрие смущението си.
Луи внимателно разчиства бюрото с ръба на дланта. Камий също е станал, отишъл е до вратата, после — полукръг, и с уморен вид:
— Полусестра ви, Алекс, ви е шантажирала. Да започнем отново с това, ако искате.
— Не, съжалявам — казва Васьор с прозявка.
Лицето му изразява съжаление, би искал да им достави удоволствие, да им направи услуга, нали виждат, но не е възможно. Пуска си ръкавите на ризата.
— Вече наистина е време да се прибирам.
— Трябва само да се обадите по телефона…
Жест с ръка, сякаш отказва последна почерпка.
— Наистина…
— Има две възможности, господин Васьор. Сядате и отговаряте на последните ни въпроси, за един-два часа…
Васьор слага разтворени длани на масата:
— Или?…
Сега гледа от долу нагоре, както във филмите, когато героят се кани да извади оръжие, ала в случая издрънчава на кухо.
— Или ви задържам поне за двайсет и четири часа. Дори можем да удължим до четирийсет и осем, съдия-следователят обожава жертвите и не ще съзре нищо нередно, ако ви задържим малко по-дълго.
Васьор се облещва.
— Но… да ме задържите… с какъв мотив?
— Няма значение. Изнасилване с утежняващи вината обстоятелства, изтезание, сводничество, убийство, варварско отношение, не ми пука, каквото щете. Ако имате някакви предпочитания…
— Ама вие нямате никакво доказателство! За нищо!
Направо изригва, проявил е търпение, огромно търпение, ала вече край, ченгетата злоупотребяват с положението си.
— Писна ми от вас. А сега се омитам.
От този момент нещата рязко набират скорост.
Тома Васьор се изправи като пружина, промърмори нещо, което никой не разбра, взе си сакото и преди който и да било да успее да помръдне, вече беше на вратата и я бе отворил, с единия крак навън. Двамата униформени полицаи на пост в коридора веднага се намесиха, Васьор спря и се обърна.
Камий заключи:
— Струва ми се, че действително е най-добре да ви задържа. Да речем, за убийство. Устройва ли ви?
— Нямате нищо срещу мен. Просто сте решили да ми правите въртели, така ли?
Затвори очи, отново пое бремето и се върна в кабинета с провлачена стъпка. Уморен от борбата.
— Имате право да се обадите по телефона на някой близък — каза Камий. — И да се видите с лекар.
— Не, аз искам да се видя с адвокат.