Пиер Льометр
Алекс (40)

40

— Много мила! — казва бакалинът арабин.

Арман го е поел. Той винаги е доброволец при търговците, най-вече при бакалите; късмет, който не те спохожда всеки ден. Когато провежда разпит, вдъхва малко страх с клошарския си фасон, върви между щандовете, леко стряска с тревожни намеци и неопределено изражение, това му позволява между другото да разграби магазина, хваща тук пакетче дъвки, там кутийка кока-кола, после за миг изстрелва въпросите един подир друг, а търговецът го вижда как тъпче джобовете си, чопвайки шоколади, бонбони, бисквити, шоколадови десерти, Арман обича сладичко. Не научава кой знае колко за момичето, но все пак упорства. Как й беше името? В брой плащаше, така ли, никога с карта или с чек? Често ли идваше? Как се обличаше? Ами онази вечер какво точно купи? И когато джобовете му са пълни с връх, казва „благодаря за вашето съдействие“ и изсипва ценния си товар в багажника на колата, където винаги държи използвани найлонови торбички за случаи като този.

 

А госпожа Генод я откри Камий. Към шейсетте, тежка, с диадема. Порядъчно закръглена и червендалеста като месарка, с изплъзващ се поглед. И много притеснена. Наистина много, много притеснена, усуква се като ученичка, която подкачат на мръсни теми, точно типът, който силно дразни полицейските комисари. Също и от онези, дето лесно викат полиция и парадират с достойнството си на собственици. А, не, не била само съседка, как да се изрази, и я познавала, и не, трудно се разбират отговорите й, които не са отговори, изнервящо е.

На Камий му трябват четири минути, за да разголи почти напълно леля Генод. Габриел. Смърди на лъжа, неискреност и лицемерие. Недоброжелателство. С мъжа й били хлебари. На 1 януари 2002-ра Господ слязъл на земята, Той се въплътил в преминаването към еврото. А когато Господ дойде лично, не се скъпи на чудеса. След като умножил хлябовете, умножил и парите. По седем. Завчас. Господ опростява нещата по гениален начин.

Като останала вдовица, леля Генод отдала под наем всичко, което имала, на черно, твърди, че правела услуга: „Ако беше само до мен…“. Отсъствала в деня, когато ченгетата отцепили целия квартал. Бях при дъщеря си в Жювизи. Няма значение. Щом се върнала, разбрала, че търсеното момиче адски прилича на бившата й наемателка, не се обадила в полицията, не можех да знам, че е тя, ако можех да допусна, ама моля ви се!

— Ще ви тикна в затвора — казва Камий.

Тя успява да пребледнее, до такава степен е сепната от заплахата.

За да я успокои, той добавя:

— В затвора с вашите спестявания бихте могли да си осигурявате допълнително в столовата.

Тук момичето била Ема. Защо не? След Натали, Леа и Лора, Камий е готов за всичко. Налага се госпожа Генод да седне, щом вижда фоторобота. И не сяда, а се строполява. Да, тя е, наистина е тя, ох, колко се вълнувам, хваща се за гърдите и Камий започва да се чуди дали няма да отиде при мъжа си в рая на мошениците. Ема останала тук само три месеца, никога не приемала гости, понякога отсъствала и точно предната седмица пак й се наложило да замине, тъкмо се била върнала от пътуване в провинцията със схванат врат, паднала лошо, казала, че била на юг, платила за два месеца и много притеснена, че напуска така набързо, го обяснила с някаква семейна работа. Бившата хлебопекарка изпява всичко, което й е известно, не знае какво да направи, за да удовлетвори комисар Верховен. Ако би посмяла, би предложила пари. Като гледа дребното ченге със студения поглед, смътно усеща, че това е неуместно. Камий сглобява историята въпреки безредието на информацията. Тя посочва чекмеджето на бюфета, едно синьо листче, на което е оставила адрес. Той не припира, няма никакви илюзии по този въпрос, и все пак отваря чекмеджето и вади мобилния си.

— Това нейният почерк ли е?

— Не, моят.

— И аз така си помислих…

Диктува адреса и остава на линия. Пред него над бюфета виси гоблен в рамка, изобразяващ елен сред ябълковозелени храсти.

— Еленът ви изглежда много тъп…

— Дъщеря ми го направи — осмелява се да отвърне Генод.

— Наистина сте вредно семейство.

Госпожа Генод изстъргва дъното на паметта си. Ема работела в банка, но коя — няма представа, чужда банка май. Камий я разпитва, ала вече знае всички отговори, леля Генод е получавала твърде висок наем, за да не задава въпроси, това е негласният договор, щом човек наема стая на черно.

Адресът е фалшив, той затваря.

Луи пристига с двама криминалисти. Краката на собственичката се подкосяват и не успява да ги придружи, когато отиват горе. Още не е намерила наемател. Вече знаят какво ще открият в апартамента на Ема: отпечатъци от Леа, ДНК на Лора и следи от Натали.

Камий подхвърля:

— Забравих да ви кажа, че ще ви държат отговорна и за съучастие в убийства. В няколко убийства…

Макар и седнала, Габриел Генод търси опора, вкопчвайки се в ръба на масата. Плувнала е в пот и е направо в транс.

— Сетих се! — внезапно изврещява. — Познавам преносвача!

Камий веднага се връща.

Кашони, разглобени мебели, нямаше кой знае какво, коментира тя със свити устни. Той разбира, че за госпожа Генод човек, който не притежава нищо, не струва нищо или почти. Тозчас се обаждат на преносвача, секретарката не е особено любезна: по телефона, не, наистина, не може да даде подобни сведения, не знае с кого си има работа.

— Окей — казва Камий, — ще дойда да взема сведенията лично! Но ви предупреждавам, ако дойда, ще затворя фирмата за една година и ще ви друсна данъчна ревизия от влизането ви в детските ясли та досега, вас ще ви тикна в затвора за възпрепятстване на правосъдието, а ако имате деца, заминават право при социалните!

Макар че блъфира отвъд разумните граници, това действа, секретарката се размърдва и дава адреса на склада за мебели, където момичето е оставило нещата си, а името й е Ема Сзекели.

Камий я кара да го произнесе буква по буква.

— В началото с и з, така ли? И никакъв достъп до тази клетка, чувате ли ме? За никого! Ясен ли съм?

Мястото е на десет минути оттук. Той затваря и отново изкрещява:

— Екип! Моментално!

И се втурва към стълбите.