Пиер Льометр
Алекс (29)

29

Автомобилно масло, мастило, бензин, трудно е да се изброят всички изпарения, които се смесват тук, без да смятаме ваниловия парфюм на госпожа Гатеньо. Около петдесетте. Щом видя полицаите да влизат в сервиза, веднага изскочи от остъклената си канцелария и чиракът, който вървеше пред тях, в миг изчезна като кутре, изненадано от внезапната поява на господаря си.

— Идваме по повод съпруга ви.

— Кой съпруг?

Подобни въпроси дават тон.

Камий вирва напред брадичка, сякаш яката на ризата го стяга, и се чеше по врата, стъписан, с поглед към небето. Пита се как ще се оправят, защото стопанката е скръстила ръце на гърдите си върху щампованата рокля, готова да им препречи пътя с тяло, ако се наложи. Да се чуди човек какво има да брани.

— Бернар Гатеньо.

Хванали са я неподготвена, веднага се вижда, ръцете леко се отпускат, а устата се отваря в едно „О!“. Не е очаквала това и не е мислела за този съпруг. Трябва да се отбележи, че се е омъжила повторно миналата година за един пълен непрокопсаник, по-млад, най-добрия работник от сервиза, и днес се казва госпожа Жорис. Направо катастрофа. Женитбата го успокоила. По цял ден виси в кръчмата, без да му пука. Тя върти глава надясно и наляво, каква разсипия!

— Заради сервиза, нали разбирате. Съвсем сама… — обяснява.

Камий разбира. Голям сервиз, трима, четирима работници, двама чираци, седем-осем коли с отворени капаци и работещи на ниски обороти двигатели, на стенда — кабриолет в розово и бяло, тип „Елвис Пресли“, странно е да се види такова нещо в Етамп. Един от работниците, висок, не в първа младост, широкоплещест, избърсва ръце в мръсен парцал, приближава и се интересува дали би могъл да помогне с нещо, с някак заплашително издадена долна челюст. Пита собственичката с поглед. Ако Жорис се гътне от цироза, няма съмнение, смяната е осигурена. Бицепсите му направо крещят, че не е мъж, който може да бъде стреснат от полицията. Камий кимва.

— И за децата също… — добавя госпожа Жорис.

Тя се връща към втория си брак, вероятно тъкмо това иска да защити от самото начало на разговора, мисълта, че се е омъжила толкова бързо и толкова несполучливо.

Камий се отдалечава и оставя Луи да действа. Той се оглежда, отдясно — три коли втора ръка с продажната цена, изписана с бяла боя на предното стъкло. Отива към остъклената канцелария, построена, за да може да бъдат наблюдавани работниците, докато се оправят счетоводните сметки. Тоя номер още върви — единият разпитва, другият се разхожда и души. И този път успешно.

— Какво търсите?

Странно, но има много писклив глас, ясна артикулация, ала сякаш издаваща сприхавост. И защитава някаква територия, макар и не своята. Или още не. Камий се обръща, лицето му е на височината на слънчевия сплит на мускулестия работник. Като нищо е с три глави отгоре.

Ама пък Камий разполага с привилегирована гледка на ръцете му до лактите. Работникът продължава механично да бърше ръце в парцала, като барман. Камий вдига поглед.

— Фльори-Мерожис?

Парцалът застива. Камий сочи татуировката на ръката.

— Този модел е от 90-те, нали? Колко изкара?

— Излежах си наказанието — отвръща мъжът.

Камий прави знак, че е разбрал.

— Добре е, че си се научил на търпение.

Посочва назад с глава към собственичката, която не престава да говори с Луи.

— … защото си пропуснал предното раздаване и сега май ще е дълго.

Луи тъкмо е показал портрета на Натали Гранже.

Камий приближава. Госпожа Жорис облещва очи, замаяна е, понеже разпознава любовницата на бившия си мъж. Леа. „Курвенско име, не намирате ли?“ Камий е смутен от въпроса, а Луи предпазливо кимва. Леа коя, никой не знае. Просто Леа. Виждала я е само два пъти, но си я спомня отлично, „все едно беше вчера“. „По-дебела.“ На рисунката изглежда миличка, всъщност беше чума „с големи цици“. За Камий „големи цици“ е относително понятие, особено като гледа изключително плоската гръд на госпожа Жорис. Тя се фиксира върху циците на момичето, сякаш те сами по себе си обясняват крушението на съпружеския й живот.

Сглобяват историята, в която има притеснителни празноти. Къде ли Гатеньо е срещнал Натали Гранже? Никой не знае. Дори работниците, които Луи разпитва и които са били тук и преди две години. „Хубаво момиче“, отбелязва един, зърнал я, докато чакала шефа в колата си в дъното на улицата. Видял я само веднъж и не е сигурен дали на фоторобота е тя. Но пък колата — той си спомня и марката, и цвета, и годината (работи в автосервиз все пак), ала това не може да послужи кой знае колко. „Лешникови очи“, казва друг, мъж на пенсионна възраст, който вече не се заглежда в пищните форми на момичетата и комуто големите цици не правят особено впечатление, тъй че гледа очите. За фоторобота обаче не би могъл да се закълне. „За какво му е на човек да е наблюдателен, ако паметта му е слаба?“, пита се Камий.

Не, как са се срещнали, никой не знае. За сметка на това историята била бурна, всички са единодушни. Шефът бил като обсебен, буквално не на себе си.

— Сигурно е поназнайвала доста — подмята един от работниците, който намира за забавно да прави мръснишки намеци по адрес на бившия си шеф.

Гатеньо престанал да идва в сервиза. Госпожа Жорис си признава, че ги е проследила веднъж, направо полудявала заради децата, но те се измъкнали, съпругът не се вирнал тази вечер, чак на другия ден, гузен. „Леата“ дошла да го търси. „У дома“, крещи тя. Две години по-късно това още я души. Собственикът на сервиза я видял през прозореца на кухнята. От едната страна жена му, децата ги нямало („Лошо стана, може би това щеше да го спре“), а от другата „тази мръсница“ (Натали Гранже, наричана Леа, определено има утвърдена репутация) на градинската порта, накратко, мъжът се поколебал, ала не задълго, грабнал портфейла и якето и тръгнал, след което през нощта срещу понеделник го намерили мъртъв в една стая във „Формула 1“, открили го камериерките. В тия хотели няма рецепция, няма рецепционистка, персоналът е невидим, влезли са с кредитна карта, тази на съпруга. И никаква следа от момичето. В моргата не й дали да види долната част на лицето на съпруга, явно не е било приятна гледка. Резултатите от аутопсията били категорични — никаква следа от удари, нищо, мъжът легнал на леглото напълно облечен, „с обувките“, и погълнал половин литър киселина, „от онази, която използват за акумулаторите“.

В Криминалната, докато Луи пише рапорта (пише бързо, с всички пръсти, много старателно, сякаш свири гами), Камий преглежда доклада от аутопсията, в който не се споменава нищо за концентрацията на киселината. Зверско, варварско самоубийство, този тип трябва наистина да е бил в безизходица.

Момичето го е зарязало. Никаква следа и от четирите хиляди евро, които собственикът на сервиза е изтеглил през нощта от трите си кредитни карти, „даже и от фирмената!“.

Няма съмнение, Гатеньо и Трарийо — една и съща фатална среща с Натали-Леа, и в двата случая жалък обир. Ровят в живота на Гатеньо и в този на Трарийо и търсят нещо общо.