Пиер Льометр
Алекс (15)

15

В съзнанието й изплува изречение, което е чувала някъде. Ако човек види един плъх, значи има десетина. Вече са седем. Сборичкаха се за въжето, ала предимно за гранулите. Странно, но не най-едрите са най-ожесточени. Те, изглежда, са по-скоро стратезите. Особено два от тях. Напълно неподатливи към крясъците и ругатните на Алекс, дълго стоят на капака на клетката. Тя изпада в ужас, когато застанат на задни лапи и започнат да душат във всички посоки. Огромни са, чудовищни. Колкото повече време минава, толкова по-настойчиви се показват някои, сякаш са разбрали, че Алекс не представлява опасност. Стават все по-смели. В началото на вечерта един от тях, средно голям, се опита да мине върху един от своите побратими и падна в клетката върху гърба й. Този допир я влуди, тя изпищя, настъпи кратък миг на неувереност в колонията от плъхове, но объркването не продължи дълго. След няколко минути всички отново бяха тук в стегнати редици. Има един, Алекс си мисли, че е млад, много е припрян, настървен, идва съвсем близо, за да я души, а тя се дърпа, дърпа, той все приближава и отстъпва едва когато запищява с цяло гърло и се изплюва върху него.

Трарийо не се е появявал отдавна, може би ден, два или повече. Сега се точи поредният ден, поне да знаеше часа, деня… Намира за изненадващо, че не идва и пропуска три-четири срещи поред. Тревожи се, че водата й ще свърши. Грижливо я пести и, за щастие, вчера не пи много, та й остава почти половин бутилка, ала разчиташе на него да поднови запасите й. Плъховете също не са така превъзбудени, когато имат гранули, иначе се изнервят и проявяват нетърпение.

Парадоксално, но Алекс изпада в паника, че Трарийо я е изоставил. Оставил я е в клетката да умре от глад и жажда под пронизващите погледи на плъховете, които скоро ще се осмелят да дойдат по-близо. По-едрите вече я оглеждат някак обезпокоително и тя им приписва определени намерения. Откак първият се появи, не минават и двайсет минути, без някой да дотърчи до капака на клетката и да се покатери по въжето, за да провери дали не са останали гранули.

Люлеят се в кошницата, втренчени заплашително в нея.