Пиер Льометр
Алекс (4)

4

Камий разглежда подробно картата на Париж. Пред стаята на портиерката един униформен полицай си прекарва времето, като обяснява на любопитните и на съседите, че не е нужно да стоят тук, ако не могат да дадат някакви решаващи показания за отвличането. Отвличане! Истинска атракция, почти като спектакъл. Липсва основната звезда, ала няма значение, дори само декорът вече е част от вълшебството. Цяла вечер хората си повтарят думата, шушукат си, като жените на село, и не успяват да се съвземат: но кой, кой, кой, не знам, ти казах, някаква жена, доколкото разбрах, ама познаваме ли я, а, познаваме ли я? Слухът се раздува, даже децата слизат да погледат, трябваше да са си легнали, обаче всички в квартала са превъзбудени от неочакваната ситуация. Някой пита дали ще дойде телевизията, задават на полицая едни и същи въпроси, стоят по петнайсетина минути, мотаят се изчакат незнайно какво, само да са тук, ако най-сетне се случи нещо, но не се случва нищо и постепенно суетнята замира, интересът стихва, става късно, още няколко часа и нощта ще натегне, атракцията се превръща в неудобство, от прозорците се развикват първите недоволни: а сега бихме искали да спим, моля, тишина.

— Ами да се обадят на полицията — подхвърля Камий.

Луи, както винаги, е по-спокоен.

На картата е отбелязал осите, водещи към мястото на отвличането. Четири възможни маршрута, по които жената е могла да дойде. Площад „Фалгиер“ или булевард „Пастьор“, улица „Виже-Льобрен“ или в обратна посока улица „Котантен“. Може да е взела и автобус 88 или 95. Станциите на метрото са доста далеч, ала все пак са някакъв вариант. „Пернети“, „Плезанс“, „Волонтер“, „Вожирар“…

Ако до утре не се открие нищо, ще се наложи да разширят периметъра в търсене и на най-дребното сведение, а за тази цел ще трябва да изчакат тия малоумници да станат, да чакат до сутринта, сякаш имат бол време.

Отвличането е много специфично престъпление: жертвата не е пред очите ви, както при убийството, и е нужно да си я представите. Точно това се опитва да направи Камий. Онова, което излиза изпод молива му: силует на жена, която върви по улицата. Леко се отдръпва: твърде елегантна, тип светска дама. Щом рисува такива жени, май е почнал да остарява.

Докато говори по телефона, я задрасква и започва отначало. Защо я вижда толкова млада? Някой отвлича ли стари жени? За пръв път мисли за нея не като за жена, а като за девойка. „Една девойка“ е била отвлечена на улица „Фалгиер“. Отново се захваща с рисунката. С дънки, къса коса и чанта през рамо. Не. Ето я с права пола и издути гърди, зачерква я раздразнен. Вижда я като млада жена, но всъщност не я вижда. А когато я вижда, това е Ирен.

В живота му не е имало друга жена. В редките случаи, които се откриват пред мъж с неговия ръст — малко вина, малко отвращение от себе си и страхът от нормалното протичане на уговарянето с жените, — сексуалните му нужди зависеха от съвпадането на твърде много обстоятелства и така и не се получаваше. А, да, само веднъж. Една, която беше сгазила лука, и той я измъкна от батака. Затваря очи. Тогава прочете в погледа й облекчение и нищо друго. После я срещна сякаш случайно близо до дома си. По чаша на масите пред „Ла Марин“, след това вечеря и, естествено, се поддават на играта, качват се за последно питие и…

Разбира се, не е нещо, което едно безукорно ченге може да приеме. Но беше истински мила, малко извън нормата, сякаш искаше най-искрено да му благодари. Е, поне така си повтаряше по-късно Камий, за да снеме вината от себе си. Повече от две години, без да докосне жена, това вече си е причина, ала не достатъчна. Извършил бе нещо лошо. Нежна, спокойна вечер, не смятаха, че са длъжни да вярват в някакви чувства. Тя беше научила неговата история, в отдела всички я знаеха, жената на Верховен е била убита. Каза простички, ежедневни думи, съблече се набързо и веднага се качи върху него, без предисловия, гледаха се в очите, Камий ги затвори чак накрая, нямаше как да стане другояче. От време на време се засичат, тя живее недалеч. Около четирийсетте. И петнайсет сантиметра над него. Ан. И деликатна: тръгна си, рече, че предпочита да се прибере. Добро решение, спести му тъгата. Когато се засекат, тя се прави, че нищо не е било. Последния път имаше и други хора и дори му стисна ръката. Защо сега се сети за нея? Дали това е типът жена, която един мъж би пожелал да отвлече?

И Камий мислено се насочва към похитителя.

Човек може да убие по много начини и по много причини, но всички похищения си приличат. И едно е сигурно: за да отвлечеш някого, трябва да си набрал скорост. Разбира се, би могъл да го сториш и под напора на внезапно вдъхновение или мигновен гняв, ала това става рядко, пък и е обречено на бърз провал. В по-голямата част от случаите извършителят се организира, замисля деянието, внимателно се подготвя.

Статистиката не е благоприятна, от решаващо значение са първите часове, после шансовете за оцеляване рязко намаляват. Един пленник е голямо бреме и на човек скоро му се прищява да се отърве от него.

Луи се прицелва в първия възможен. Обажда се на всички шофьори, които са били дежурни между деветнайсет и двайсет и един и трийсет. Събужда ги един по един.

— Шофьорът на номер 88, който е правел последен курс — съобщава той на Камий, като закрива слушалката с ръка. — Около двайсет и един часа. Помни някакво момиче, което се затичало да хване автобуса, а сетне се отказало.

Камий оставя молива и вдига глава.

— На коя спирка?

— Институтът „Пастьор“.

Тръпки по гръбначния стълб.

— Защо я помни?

Луи предава въпросите.

— Красавица — казва, обръщайки се към Камий.

И отново закрива слушалката с ръка.

— Истинска красавица.

— Аха…

— Сигурен е и за часа. Махнали си, тя му се усмихнала, той й рекъл, че това е последният автобус за вечерта, но предпочела да тръгне пеша по улица „Фалгиер“.

— По кой тротоар?

— Десният в посока надолу.

Значи, насам.

— Описание?

Луи се опитва да уточни, ала без особен резултат.

— Смътно, твърде смътно.

Такъв е проблемът с наистина красивите момичета: човек е в плен на чара им и не ги оглежда. Единственото, което си спомня, са очите, устата, задникът или и трите заедно, но да е забелязал с какво е била облечена… Това е слабото място на свидетелите мъже, жените са по-обстоятелствени.

Камий предъвква подобни мисли до късно през нощта.

Към два и половина онова, което би могло да се направи, е вече сторено. Сега остава надеждата бързо да се случи нещо, за да им подаде края на някаква нишка, искане за откуп, което да им отвори нова перспектива. Или откриването на тяло, което да затвори всички останали.

Някакъв знак, за нещо да се хванат.

Най-спешното, ако успеят, е, естествено, да идентифицират жертвата. За момента централата е категорична: нито един сигнал за изчезване, който да се върже с тази жена.

Нищо в околностите на мястото на отвличането.

А вече са минали близо шест часа.