Пиер Льометр
Алекс (38)

38

— Добре, щом казвате, че е за половин час… Но после ще ме изпратите, нали?

Феликс би обещал всичко. И все пак има усещането, че с Жюлия нещата не протекоха чак толкова хубаво и че разговорът с него не й беше особено интересен. Още първия път на излизане от ресторанта той усети, че не е на висота, преди малко по телефона мачът също май не беше кой знае колко добър. В негова защита — това, че тя му се бе обадила, буквално го подлуди, не вярваше, че ще се случи. И тази вечер сега… Пък и ресторантът, ама че идея му бе хрумнала. Хванаха го неподготвен, какво да каже… Това момиче ви звъни, изтегнато на леглото си, казва: тази вечер, добре, тази вечер, а къде? И тогава, нормално, се обърквате, предлагате първото, което ви идва на ум, и…

В началото й харесваше да го възбужда. Първо роклята, която бе избрала. Знае как въздейства тя. Проработи, защото щом я видя, долната му челюст за малко да падне на тротоара. След това Алекс каза „Добър вечер, Феликс…“, сложи ръка на рамото му и докосна бузата му с устни, много бързо, като някаква фамилиарност. И Феликс се разтопи прав, този начин на действие направо го обърна наопаки, защото можеше да значи и „съгласна съм за тази нощ“, и „нека да бъдем добри приятели“, все едно работят заедно. Алекс чудесно се справя с подобни неща.

Остави го да говори за професионалния си живот, за скенерите, за принтерите, за предприятието, за шансовете за бъдещо повишение, за колегите, които не могат да му се мерят на малкия пръст, и за оборота от последния месец; Алекс дори се усмихна, отронвайки едно възторжено „О!“, а Феликс се наду, имаше чувството, че добре катери склона този път.

Не, онова, което я забавлява у този мъж, е лицето му, пораждащо у нея толкова силни и смущаващи усещания, но най-вече гледката на неистовата му страст. Тя е тук точно заради това. От всичките му пори струи желание да я има в леглото си. Мъжествеността му е готова да изригне и при най-малката искра. Когато му се усмихне, е толкова напрегнат, сякаш ще повдигне масата. Така беше и първия път. Дали има преждевременна еякулация? Алекс започва да се чуди.

Тъй че ето ги в колата. Тя е вдигнала роклята си повече, отколкото подобава, и то е по-силно от него, пътуват от десет минути, а той вече слага ръка на бедрото й. Алекс не казва нищо и затваря очи с вътрешна усмивка. Като ги отваря, забелязва, че това го е подлудило, да можеше да я чука тук, веднага, на околовръстното. Виж ти, околовръстното, и тъкмо минават през Порт дьо ла Вийет, където полуремаркето е премазало Трарийо. Алекс е на седмото небе, Феликс плъзва ръка нагоре, тя го спира. Жестът, спокоен и топъл, изглежда повече като обещание, отколкото като забрана. Задържа китката му по такъв начин… Ако продължава да се дърви така, този мъж няма да стигне цял, ще се взриви в полет. Не казват нищо, атмосферата в колата е нагорещена, сгъстена, с нож да я режеш, а тишината е увиснала като осветителна ракета над детонатор. Феликс кара бързо, Алекс не се тревожи. И след скоростната отсечка — огромен комплекс, тъжни редици от жилищни блокове. Паркира рязко колата и се обръща към нея, но тя е вече навън и приглажда роклята си с длан. Той върви към блока с издутината в панталона си, която Алекс се прави, че не вижда.

Тя вдига очи, блокът е поне на двайсет етажа.

— Дванайсети — казва той.

Доста е западнал, стените са мръсни и покрити с непристойни надписи. Няколко пощенски кутии са изтърбушени. Срам го е, сякаш чак в този момент се е сетил, че е можело да я заведе на хотел. Ала думата „хотел“ веднага на излизане от ресторанта наистина щеше да значи „искам да ви чукам“ и не посмя. А сега го е срам. Усмихва му се, за да покаже, че няма значение, и е вярно, за Алекс това няма никакво значение. За да го успокои, отново поставя ръка на рамото му и докато той търси ключа, полага съвсем кратичка и много топла целувка на долната част на бузата му, почти на врата, и мястото потръпва. Феликс рязко спира, съвзема се, отваря вратата, светва и казва: „Влизай, ей сега идвам“.

Ергенски апартамент. Следразводен. Той хуква към спалнята. Тя си маха якето, оставя го на канапето и се връща да го наблюдава. Леглото не е оправено, всъщност нищо не е оправено и Феликс разчиства с широки жестове. Щом я забелязва на прага, се усмихва неловко, извинява се и се мъчи да действа чевръсто, наистина бърза, Алекс го гледа как разтребва на две на три. Спалня без дух, спалня на мъж без жена. Стар компютър, разпилени дрехи, старомодно куфарче за документи, стара купа по футбол на етажерката, в една рамка репродукция на акварелна картина, каквито има по хотелските стаи, пълни пепелници, той е на колене на леглото и изпъва чаршафа, като се навежда силно напред, Алекс се е приближила, точно зад него е, хваща купата по футбол с две ръце, стоварва я отзад в тила и още с първия удар единият ръб на мраморната поставка хлътва поне три сантиметра навътре. Получава се тъп звук и сякаш някаква вибрация във въздуха. Страшната мощ на удара разклаща равновесието на Алекс, тя прави крачка встрани, връща се, търси по-добър ъгъл, пак вдига ръце над главата и стоварва купата, като се прицелва внимателно. Ръбът на поставката смазва тилната кост, Феликс се влачи по корем, обзет от внезапни конвулсии… С него е свършено. По-добре да си пести силите.

А може и вече да е мъртъв и да продължава да го движи единствено вегетативната нервна система.

Тя се навежда с любопитство и повдига рамото му, не, изглежда, че е само в безсъзнание. Стене, но диша. Дори мига, това е рефлекторно. Черепът му е така разбит, че клинично е полумъртъв. Или, да речем, две трети.

Тоест не съвсем мъртъв.

И толкова по-добре всъщност.

Във всеки случай при това, което му се стовари на главата, не представлява кой знае каква опасност.

Обръща го по гръб, той е тежък и отпуснат. Има вратовръзки, колани, всичко необходимо, за да му върже китките и глезените, работа за няколко минути.

Алекс отива в кухнята, пътьом грабва чантата си, връща се в спалнята, вади флакона, настанява се на конче на гърдите му, счупва му няколко зъба, като насила разтваря челюстите му със стойката на лампата, огъва една вилица и я мушва в устата му, за да я държи отворена, дръпва се настрани, напъхва гърлото на флакона дълбоко в неговото и спокойно излива половин литър концентрирана сярна киселина в ларинкса.

Естествено, това събужда Феликс.

Не задълго.

 

 

Би се заклела, че тези блокове са от шумните. Всъщност вечер е спокойно, гледката е дори доста хубава от дванайсетия етаж. Тя търси ориентири, ала е трудно да разбере къде е в този нощен пейзаж. Не беше видяла също и че магистралата минава съвсем близо, сигурно е скоростната отсечка, по която дойдоха, и ако е така, Париж е от другата страна. Алекс и ориентация…

Апартаментът и домакинството са твърде занемарени, но Феликс се грижи за лаптопа си, хубав, с добре подреден калъф с отделения за папки, химикалки, зарядно. Алекс вдига екрана, отваря прозорец, влиза в интернет и хвърля развеселен поглед към историята: порнографски сайтове, онлайн игри, връща се в спалнята: „Ама че е палавник този Феликс…“, после изписва своето име. Нищо, полицията все още не е открила самоличността й. Усмихва се. Тъкмо се кани да затвори лаптопа, ала се сеща и изписва: полиция — издирвани — убийства, подминава първите резултати и най-сетне намира. Търси се млада жена, няколко убийства, призовават се свидетели, Алекс е наречена „опасна“. Ако се съди по състоянието на Феликс в съседната стая, определението не е незаслужено. И честно казано, фотороботът е сполучлив. Сигурно, за да го изготвят, са си послужили със снимките, които правеше Трарийо. Няма съмнение, добре се справят. С този отсъстващ поглед лицата винаги изглеждат някак мъртви. Като смените прическата и цвета на очите, се получава някой друг. И тъкмо това ще стори тя. Алекс рязко затваря лаптопа.

Преди да тръгне, минава през спалнята да хвърли един поглед. Купата по футбол се въргаля на леглото. Ръбът е омазан с кръв и полепнали косми. Представлява футболист, готвещ се да нанесе шут, който вероятно ще бъде победоносен. Печелившият на леглото съвсем не изглежда толкова победоносен. Киселината е поразила цялото му гърло и то сега е само купчина разградена бяла и розова плът. Сякаш ако дръпне по-силничко, човек може да я отдели с един замах. Очите му са облещени, но се усеща, че сянка е минала пред тях, мътна пелена е угасила погледа, като стъклените очи на плюшените мечета — Алекс има едно такова.

Без да го обръща, бръква в сакото му под него и взема ключовете. Ето я във входа, а след това на паркинга. Натиска бутона за отваряне в последния миг, когато е готова да се качи в колата.

Запалва за пет секунди. Смъква прозореца до долу, миризмата на застоял тютюнев дим е тежка. Алекс си мисли, че Феликс току-що престана да пуши, добра вест за него.

Малко преди Порт дьо Пари отбива и спира до канала, срещу склада на Главната леярна. Огромната сграда, потънала в тъмнината, изглежда като праисторическо животно. На Алекс й се вледенява гърбът само при спомена за преживяното там. Отваря вратата, прави няколко крачки, хвърля лаптопа на Феликс в канала и отново се качва в колата.

По това време й трябват по-малко от двайсет минути, за да стигне до Сите дьо ла Мюзик.

Паркира на второ подземно ниво и пуска ключовете в една шахта, след което слиза в метрото.