Пиер Льометр
Алекс (13)

13

Когато Алекс отвори очи, плъхът беше пред нея, на няколко сантиметра от лицето й, толкова близо, че го виждаше три-четири пъти по-голям, отколкото бе в действителност. Тя изпищя, той рязко се дръпна назад към кошницата, след това бързичко се качи на въжето, но остана дълго там в колебание как да се държи, като душеше наоколо, за да прецени опасността. И ползата от ситуацията. Алекс го засипа с ругатни, а плъхът, равнодушен към нейните усилия, продължи да стои на въжето с главата надолу, наклонен към нея. Почти розов нос, блестящи очи и лъскава козина, дълги бели мустаци и безкрайна опашка.

Алекс се е вцепенила от страх и не може да си поеме въздух. Крещи с всичка сила, ала сега е толкова отпаднала, че се налага да спре, и те остават дълго така, взрени един в друг.

Той стои неподвижно на около четирийсет сантиметра, после предпазливо слиза в кошницата и започва да хрупа гранули, като честичко хвърля поглед към нея. От време на време, обхванат от внезапен страх, рязко се отдръпва назад, като да се скрие, ала след това бързо се връща, сякаш разбира, че няма защо да се бои от Алекс. Гладен е. Възрастен плъх е и е почти трийсет сантиметра. Тя се е сгушила в дъното на клетката, възможно най–далеч. Втренчила се е в плъха със странна настойчивост, която трябва да го държи на разстояние.

Той хапна гранули, но след това не се изкачи по въжето. Тръгна към нея. Този път Алекс не изпищя, затвори очи и заплака със затворени очи. Когато ги отвори, плъхът си беше отишъл.

Бащата на Паскал Трарийо. Как ли я е изнамерил?

Ако умът й не бе станал тъй бавен, вероятно щеше да успее да си отговори, ала мислите й представляват застинали кадри, никакво движение. Пък и в този миг какво значение има вече? Да преговаря, ето какво трябва да стори. Да измисли някаква история, нещо правдоподобно, за да я остави той да излезе от клетката, а после ще се оправи. Алекс събира всички ресурси, които са й останали, но няма време да продължи да размишлява. Появява се друг плъх.

По-едър.

Сигурно водачът. Доста по-тъмна козина. И не дойде по въжето, което държи кошницата, не, дойде откъм въжето, което държи клетката, точно над главата на Алекс, и за разлика от предишния, дори не понечи да се отдръпне, когато тя се разкрещя и го засипа с ругатни. Започна да слиза право към клетката със ситни, пъргави, отсечени стъпки, сложи двете си предни лапи на капака и Алекс усети силната му миризма; много едър плъх, много лъскав, с много дълги мустаци, много черни очи и толкова дълга опашка, че за миг се плъзна между дъските и докосна рамото й.

Писък. Плъхът се извъртя към нея, без да бърза, след това заснова напред-назад по дъската. От време на време спира, вглежда се в нея, тръгва отново. Сякаш й взема мярка. Алекс го следи с поглед, напълно вдървена, не й стига въздух, сърцето й ще се пръсне.

От миризмата ми е, разсъждава тя. Мириша на мръсотия, на пикня, на повръщано. Подушил е мърша.

Плъхът се е изправил на задни лапи и души над себе си.

Алекс проследява въжето с очи.

Други два плъха пристигат и започват да се спускат към клетката.