Метаданни
Данни
- Серия
- Шелтър Бей (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- One Summer, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Рашева, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 33гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джоан Рос
Заглавие: Едно лято
Преводач: Валентина Рашева-Джейкъбс
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СББ Медиа АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Ропринт ЕАД
Излязла от печат: 23.05.2014
Редактор: Златина Пенева
ISBN: 978-954-399-093-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3737
История
- —Добавяне
68
— Мислех, че морските пехотинци би трябвало да са смели, мамка му!
Гейб погледна надолу към намръщения тийнейджър, яхнал черно колело със скорости, което той му беше купил преди два дни.
— Вече не си някакво хлапе от дом за сираци — внимателно каза Гейб, докато закачваше джипа към караваната. — Ще трябва да говориш прилично. Чарити да се гордее с теб.
— Майната ти! — Ако хлапето изпълнеше смъртоносната закана, която гореше в очите му, Гейб вече щеше да е два метра под земята. — Ти я накара да плаче!
— Съжалявам за това.
Съжаляваше и още как. Дълбоко. Ужасно.
— Не ми казвай на мен, пич! Кажи на нея.
— Така е по-добре.
И двамата старателно не обръщаха внимание на Шадоу, който в минутата, в която Джони се появи с колелото, се беше тръшнал по гръб и се гърчеше в любимата си поза, приканвайки ги да го чешат по коремчето.
— Заради мен е, нали?
— Какво? — Стреснат от този неочакван въпрос, Гейб вдигна очи от теглича. — Това пък откъде ти хрумна?
— Чух те да й казваш, че я обичаш.
— Това означава, че си подслушвал.
— Голям праз. Вярно ли е? Или просто го каза, за да я вкараш в леглото?
— Божичко.
Гейб се изправи и се зачуди, не за първи път, откакто бе пристигнал в Шелтър Бей, какво толкова е съгрешил, та господ му праща такива изпитания.
— Първо на първо, покажи на дамата уважението, което заслужава, като не говориш за нея с такива груби думи.
— Аз уважавам нея. За теб не съм толкова сигурен.
— Не си единствен. И не, по дяволите, моето заминаване няма нищо общо с теб. Или със сестра ти. И двамата сте страхотни деца, тя е голяма късметлийка, мамка му, че има такъв брат като тебе, и ще имате страхотно семейство.
— Току-що каза мамка му. Освен това ни трябва баща.
— Може да е така. Но аз не ставам за баща.
— Ти го казваш — думите прозвучаха с остър сарказъм.
— Да. Аз го казвам.
Момчето трепна — само за малко — но, доказвайки се като истински боец, както Гейб отдавна беше забелязал, не беше готов да отстъпи.
— Правиш голяма грешка.
— Няма да е първата.
— Добре.
Той бръкна в раницата си и извади от нея един кафяв плик.
Все още не вярвайки, че разговорът е приключил, Гейб взе плика.
— Изчакай да излезеш от града и тогава го отвори — каза Джони.
След това се наведе, за да почеше коремчето на кучето и се изстреля с колелото, въртейки бясно педалите към моста, водещ обратно към града, отнасяйки със себе си още парченце от сърцето на Гейб.
— Добре — обърна се той към кучето. — Давай да потегляме.