Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шелтър Бей (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One Summer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 33гласа)

Информация

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Едно лято

Преводач: Валентина Рашева-Джейкъбс

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Ропринт ЕАД

Излязла от печат: 23.05.2014

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-093-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3737

История

  1. —Добавяне

53

Чарити не можеше да разбере дали майка й изведнъж се хвърли в социалния живот на града, защото наистина беше решила да продължи напред, или е толкова съкрушена от сериозно разклатения си брак, че се опитваше да си търси занимания, за да не мисли за бъдещето.

Може би просто се опитваше да даде на Чарити и Гейб колкото може повече време сами заедно, преди той да си тръгне.

Предишната вечер Аманда отиде на вечеря у Дюшетови и се върна у дома с шишове за плетене и някаква жълта прежда, с която да плете квадратни парчета за „Проект Линус“, една благотворителна инициатива, в която Адел участваше, и която правеше одеяла за болни и нуждаещи се деца.

— Поне нещо положително да излезе от това поражение — каза тя с гордост, когато показа първите няколко реда от работата си. — Аз ще плета квадратите. После Адел ще ги пришива един към друг.

— Наистина прекрасна идея. — И последното нещо, което можеше да си представи, че майка й би направила.

— Така си и мислех. Адел ми каза, че имат група и във Вашингтон, така че ако бракът ми оцелее, да се надяваме, че ще мога да помогна и там.

Тази вечер щеше да ходи да играе на карти с Дорис, Доти, Адел и Морийн Дюшет, която беше снаха на Адел и майка на Сакс и Коул.

Обратът в живота на майка й само доказваше местната легенда, че във водата на Шелтър Бей има нещо, което променя всички.

Гейб чакаше на вратата, когато тя пристигна, но изтича до колата при нея.

— Крайно време беше да се появиш! — Той я вдигна на ръце и я понесе по металните стъпала към караваната.

— Имаше задръстване от другата страна на моста — каза тя.

Кучето му, зарадвано да я види, започна да скача около нея.

— Здравей, миличък — каза тя и посегна до го погали по главата при един от скоковете.

— Явно не съм единственият, който се радва да те види.

Гейб грабна една кучешка бисквита от буркана на плота и я подхвърли на кучето.

— Седни — каза той.

Кучето послушно залепи рунтавото си дупе на пода.

— Браво! — Той хвърли още една бисквита, която изчезна с едно щракване на малката квадратна челюст.

— Стой.

Невероятно, но кучето изпълни и тази команда.

Когато Гейб затвори вратата на спалнята зад тях, Чарити го чу да скача на дивана. Фъстъчко правеше същото.

— Много впечатляващо — каза тя.

— Поработихме малко. — Той я притегни към себе си и я целуваше така, че тя остана без дъх и главата й се завъртя. След това я изправи. — Но можем ли да оставим темата с обучението на кучета за по-късно? Имах чувството, че те чакам цяла вечност да дойдеш.

— И аз имах чувството, че цяла вечност пътувах насам. Проклетият мост сто години не искаше да се спусне. Но сега, когато съм тук…

Тя издърпа тениската му над главата му. Ръцете й погалиха твърдите мускули на гърдите му, ребрата, пръстите й си поиграха с тъмните косъмчета, а после се стрелнаха надолу към колана на джинсите му.

Докато целуваше затоплената му кожа, тя усещаше как сърцето му бие бясно под устните й, в ритъма на собствения й пулс.

— Нали знаеш, че ме подлудяваш в момента. — Гейб хвана дланта й и я притисна към копчетата на джинсите.

— Леле… — Чарити прехапа устни, опитвайки се да не се засмее, когато погледна нагоре към него — Аз ли направих това?

— А ти как мислиш?

— Мисля — каза тя, борейки се с досадните копчета на избелелите му джинси, — че първото нещо, което ще направя, когато магазините отворят утре, е да ти купя джинси с цип.

— Аз мога да помогна.

Мургавите му сръчни пръсти бързо се справиха с редицата метални копчета. Само като погледна, усети тръпка да преминава през тялото й. Но когато той плъзна първо джинсите, а след това и сивите боксери по бедрата си, Чарити забрави обета, който си беше дала, докато чакаше проклетия мост да се спусне — да не бърза.

За разлика от нея, Гейб изглежда нямаше никакъв проблем с голотата. Той изглеждаше напълно спокоен в прекрасното си мъжко тяло, от което устата й пресъхваше.

Зачуди се за миг колко жени бяха виждали Гейбриъл Сейнт Джеймс по този начин. И още по-лошо, колко още щяха да го видят, след като си тръгне от Шелтър Бей.

Изобщо не си го помисляй.

Тя насочи всичките си мисли към настоящето.

Той беше висок и слаб, тялото му излъчваше силата и издръжливостта на бегач на дълги разстояния. Мургавата му кожа беше гладка и стегната, очертавайки мускулите. Тялото му беше толкова красиво, че дори Микеланджело едва ли би устоял на желанието да го увековечи в мрамор.

Не, мраморът е твърде студен, реши тя.

— Бронз — рече си Чарити и осъзна, че го е произнесла на глас, когато той повдигна вежди. — Споменах ли случайно, че обожавам тялото ти?

Смехът му прозвуча дрезгав и пълен с напрежение.

— Цялото е твое.

— Ах, чудесно.

Понеже не я беше целувал вече ужасно дълго време — може би цяла минута — тя обхвана с ръка врата му и притегли устните му към своите.

Страстта на тази целувка беше вулканична.

Желание. Нужда. Страст. Всички тези думи бяха твърде слаби, за да опишат силните усещания, които напираха у нея.

— Помниш ли онези неща, които ти казах, че искам да направя с теб? — Той ги беше прошепнал в ухото й, докато редактираха снимките — горещи, сексуални, умопомрачаващи предложения за това как да се сдобрят, след като се бяха скарали.

— Май си спомням нещо такова. — Коленете й се подкосяваха. Тя вкопчи нокти в раменете му, за да запази равновесие.

— Това е само за предястие.

Главата на Чарити се завъртя и тя притисна длани към гърдите му. Той вече й беше показвал такава страст, която никога не си беше представяла. А сега й казваше, че това не е всичко?

— Само обещаваш май — каза тя и се засмя.

Той обхвана в длан брадичката й, а погледът му не изпускаше нейния.

— Май си го просиш, а, момиченце.

Също както не се чувстваше удобно гола пред други хора, Чарити никога не се беше чувствала особено уверена в сексуалните си умения. Все пак е трудно човек да бъде опитен в нещо, което не практикува. Не че сексът не й харесваше. Тя просто никога не беше разбирала защо напълно разумни хора си губят ума заради него.

Сега вече разбираше.

Също така чувстваше, че Гейб знае неща, които тя само смътно си представяше. Беше го видяла в страстните му, гладни очи, когато я погледнеше. Беше го усетила в ръцете му, които показваха, че познават женското тяло, а това разбуждаше в нея невероятно желание, макар всъщност да мразеше всички други жени, които някога е докосвал.

— Искам те. — Тя прокара леко пръсти по лицето му, над изпъкналия белег, който разделяше веждата му, надолу по еднодневната брада, която се усещаше като фина шкурка по върховете на пръстите й. — Искам всичко.

— Тогава се дръж, миличка. — Пръстите му се спуснаха до копчетата на хубавата бяла блуза, която тя беше купила за първата им среща. — Дръж се да не те отвее вихърът.

Преди да успее да долови намерението му, той разкъса блузата отпред, при което бели копчета се затъркаляха по пода.

Бързина. Ярост. Жега. Ръцете на Гейб бързо обхванаха гърдите й, после се плъзнаха по гърба, скъсаната блуза и дантеленият сутиен паднаха за секунди.

Устата му бе топла и гладна, когато той впи устни в разголената й гърда, докато ръцете му трескаво сваляха джинсите надолу по бедрата й.

Попаднала изведнъж в тази буря, която сама беше извикала, Чарити се чувстваше безпомощна като сал по време на цунами. Някак отстрани чу себе си да вика, после ридание, което се изтръгна от устните й, докато той разкъса дантелата между бедрата й, притисна я към вратата на спалнята и вкара пръсти в нея.

Оргазмът, бърз и силен, граничещ с болка, разтресе тялото й. Още докато се опитваше да поеме въздух, тези груби, греховно сръчни ръце отново я поеха.

Няма как човек да усети всичко това и да оживее, успя да си помисли тя, когато той се наведе и с устни, зъби и език я възбуди дотолкова, че имаше чувството, че ще загуби разума си.

Тя чу собствения си вик, едновременно на шок и екстаз, когато тялото й бе разтърсено от горещата експлозия на удоволствието. Абсолютно изцедена, Чарити се облегна на вратата. Имаше чувството, че костите й са се превърнали в пясък.

Но това, че тя се предаде, само разпали пламъците.

Никога не беше правила секс по този начин. Никога не си беше представяла, че би го поискала. Но докато забранената тръпка да бъде победена преминаваше като жар в кръвта й, тя обви крака около кръста му, а той я вдигна на ръце и влезе в нея.

— Остани с мен — каза той с устни, притиснати в нейните.

Като че ли тя имаше избор. Като че ли който и да било от двамата имаше избор още от самото начало.

Той я пренесе, препъвайки се, към леглото. И когато той се срина върху матрака, Чарити се вкопчи здраво, падайки с него.