Барбара Фрийти
Тайната (20)

Епилог

Десет дни по-късно

Улиците на Ейнджълс Бей бяха пълни с духове, таласъми, зловещи паяжини и ярко открояващи се тикви.

— Наближаваме ли последната къща? — попита Лукас уморено. Най-после се насити на „лакомство или пакост“, а пластмасовата му тиква беше пълна с бонбони.

— Наближаваме — усмихна се Бриана.

Лукас се обърна към Джейсън и протегна ръчички в безмълвна молба. Джейсън се разсмя и го взе на ръце.

— Искаш ли на конче, приятелче? Ще ти струва само една бисквитка с шоколад. Те са любимите ми.

— Готово — каза полузаспалото дете и сложи глава на широкото рамо на Джейсън.

— Дали да не се приберем вкъщи? — предложи Бриана. — Става късно.

— Не, буден съм — ококори се Лукас.

Мразеше да пропуска забавленията, пък и Джейсън му бе споменал за купона у семейство Линч по случай Хелоуин.

— Ще останем съвсем малко — успокои ги той и ги поведе към дома на Кара.

Кара и Колин бяха декорирали къщата си в духа на Хелоуин. От дърветата висяха привидения, паяжини разкрасяваха верандата и на моравата имаше няколко надгробни камъка. Къщата се пръскаше от гости — възрастни и деца, повечето костюмирани. Лукас видя едно приятелче и веднага се измъкна от ръцете на Джейсън. Подаде на Бриана тиквата и се втурна да играе.

— Как се разбърза само — разсмя се Джейсън и я целуна. — Защо да не се възползваме и да пообиколим тъмните улици? Съмнявам се, че ще забележи отсъствието ни.

— Защо да търсим тъмни улици. Вече не е необходимо да се крием.

Тя пъхна ръката си в неговата.

— Тази вечер родителите на Дерек не бяха смразяващо студени — отбеляза Джейсън.

— Стараят се, особено след като научиха истината за него. Длъжни са. Искам в моя живот не само теб и Лукас, но и тях.

— Ето ви и вас — прекъсна ги Кара, като ги прегърна и ги разцелува. — Тъкмо отиваме в задния двор да вадим с уста ябълки от вода.

— Аз ще пропусна — каза Джейсън и прегърна Бриана през раменете. — Тук се чувствам идеално.

— Виждам — усмихна им се лъчезарно Кара. — Изглеждате щастливи.

— И сме щастливи — отвърна също усмихната Бриана. — Повече отколкото някога съм си представяла.

— Заслужавате го. От много години чакам Джейсън да си намери любима.

— Струваше си чакането заради Бриана — каза той, сияещ от любов. — Струваше си да се боря за нея.

Сърцето на Бриана преливаше от емоции. Не съжаляваше, че бе обичала Дерек, защото независимо от тайните имаха дете. Но в действителност не се бяха познавали. С Джейсън беше различно. Искреността помежду им отвеждаше любовта много по-дълбоко в техните души.

— Ето че мускетарите не са вече трима — обърна се Кара към Джейсън. — Сега са четирима.

— Да, наистина, най-после ти и Колин не ме превъзхождате числено. Между другото чух, че ще се явиш на прослушване за зимния сезон.

— Виктория и семейство Хартли ме склониха, но съм сигурна, че няма да се получи — обясни Кара. — Поканиха ме от учтивост, защото искат да включат местен участник в трупата от Ел Ей, която съвсем скоро ще дойде.

— Бива те да разиграваш драми — подразни я Джейсън.

— Приемам го като комплимент — отвърна тя.

— Приеми го както ти харесва.

Внезапен звук от счупено стъкло прекъсна разговора им. В другия край на стаята една бременна, почти дете, се мръщеше от болка. Шарлот и Джо веднага я подхванаха от двете страни.

— О, божичко! — възкликна Кара. — Ани май ще ражда. Да се обадя ли 911?

— Джо е насреща — успокои я Джейсън, докато началникът на полицията и Шарлот отвеждаха Ани.

— Ще почистя стъклата.

Кара се отдалечи.

— Вълненията нямат край — каза Джейсън.

— Наистина нямат. Чудя се дали бащата на бебето на Ани ще се разкрие най-накрая.

— Какво знаеш?

— Само каквото съм дочула в магазина — засмя се Бриана. — Това е постоянна тема за разговори. Има много заподозрени.

Лукас дотича при тях.

— Мамо, тази жена ще си има бебе!

— Знам. Това е прекрасно.

— А ти ще си имаш ли пак бебе?

Тя остана с отворена уста.

— Ъ-ъ-ъ…

Джейсън избухна в смях, като видя изражението й.

— Ще ни отговориш ли, Бриана?

— Тази вечер не — избъбри бързо. — Точно тази вечер искам да празнувам за това, че съм с моите две любими момчета.

Щом Лукас отиде да играе, Джейсън каза:

— Бих се примирил с едно-две хлапета.

— Не се отказвам от още деца.

Идеята да има бебе от Джейсън беше много съблазнителна, но всяко нещо по реда си.

— За никъде не бързаме. Имаме време за всичко. Обичам те, Бриана.

— И аз те обичам.

И с цялото си същество знаеше, че друг мъж в живота си нямаше да има.