Барбара Фрийти
Тайната (18)

Седемнайсета глава

Джейсън искаше да тръгне след Бриана, но беше направо шокиран. Нито за миг не се усъмни, че картините не са оригинални.

Докато Джо изпращаше Уайът и Маркъмови, той заобиколи масата, за да погледне още веднъж с какво умение са нарисувани портретите. Бяха много красиви — цветовете, детайлите, светлината. Талантът на Дерек беше безспорен.

За да отмъсти на дядо си ли бе нарисувал фалшификатите? Такъв ли е бил дълбокият замисъл — да открадне картините, които дядо му е обичал най-много, и да ги замени с фалшификати? Дерек имаше склонност към подобни тайни. Беше надхитрил дядо си най-накрая. И като е знаел за кръвната връзка между фамилията Кейн и Виктор Делгадо, отмъщението сигурно му се е сторило още по-сладко.

Джо се върна.

— Имам малко лична работа, но следобед ще бъда тук. Поръчах на Бети да уреди независима експертиза.

— Не вярваш ли на Уайът Кейн и на Маркъмови — попита Джейсън.

— А ти? — отвърна шефът му. — Струва ми се, че нашият умел фалшификатор не е постигнал такова съвършенство без нечия помощ.

— Съгласен съм. На Дерек му е било необходимо време и достъп до картините. Те се пазеха в галерията на Маркъм няколко седмици, преди да бъдат дарени официално на музея.

— И тримата наши експерти са знаели за таланта на Дерек. Кой друг е знаел?

— Може би Катрин Маркъм. Тя работи в галерията… по дяволите, сигурно и всички местни художници са знаели за уменията на Дерек в тази област. Беше личност в техните кръгове, израснал е тук. Разпитах много хора по време на разследването, но никой не спомена за фалшификация. — Джейсън поклати глава с яд и самообвинение, което остави горчив вкус в устата му. — Не съм задавал правилните въпроси. Една част от престъплението може и да съм разкрил, но не съм го разрешил докрай. И сега може да се окаже, че Дерек наистина не е откраднал картините. Може да е бил натопен, точно както твърдеше.

— Преди да потънеш в самосъжаление — сряза го Джо, — да не забравяме фалшификатите. Твоето старо другарче е в дъното на тази работа, дори да не е действал сам.

— Наистина.

Джейсън си наложи да се съвземе. Каквото и да бе направил Дерек, го е направил съзнателно.

— Така че нека да открием с кого е работил. Ще започнем от Уайът Кейн и семейство Маркъм.

— Съществува възможност Уайът Кейн да има роднинска връзка с Виктор Дедгадо. Бриана намери едни писма между документите на Дерек, в които не се казва съвсем открито, но се споменава за такава връзка. Тъкмо щях да проучвам от тази гледна точка, когато се появиха картините.

— В твоя дом — прибави Джо. — И ти си пряко замесен, Марлоу. Да се хващаме на работа.

— Предполагах, че ще ме отстраниш от случая.

— След като тези картини са фалшификати и ти не си обвинен в кражба на произведения на изкуството, защото си ги предоставил на властите, приемам, че си невинен и сериозно мотивиран да разследваш случая. Уведомявай ме, преди да предприемаш сериозни действия. — Джо се спря, преди да излезе. — Ако някой от нашите трима експерти е играл двойна игра с Дерек, тогава другите двама може вече да са се досетили. Някой ще реагира. Ние трябва да разберем първи.

— Аз ще разбера — обеща Джейсън, но нямаше представа как ще го постигне.

Дълго гледа картините, обмисляйки трескаво какво знае сега.

Дерек беше нарисувал фалшификатите. Това е ясно и какво още? Беше ли влязъл в музея с взлом, нападнал пазача и откраднал оригиналите? Ако е така, защо не бе поставил копията на тяхно място? Не е имал време ли?

Или нещо друго се е случило? Друг ли е влязъл преди него?

Възможно ли беше Дерек да не е знаел кой го е натопил? Или някой от неговите приятели е действал зад гърба му… същият, който го остави да гние в затвора пет години? Това нямаше нищо общо с приятелство, а по-скоро с отмъщение.

Може би най-накрая оформи правилния въпрос: кой би искал Дерек да страда.

* * *

Картините са фалшификати. Нейният съпруг е бил фалшификатор. Тези мисли се въртяха натрапчиво в главата на Бриана, докато шофираше към къщи.

Дерек положително е знаел, че картините ще бъдат откраднати от музея — от него или от съучастник. Не е изработил копията по друга причина, освен да бъдат използвани за прикритие или да бъдат представени като истински. Затова й пишеше, че не е абсолютно невинен. Защо не е повлякъл със себе си своя партньор? Защото е предпазвал нея и Лукас ли? Заради други тайни ли е пазил мълчание? Беше погнусена. Какво ли още беше крил от нея?

Съжаляваше едва ли не, че намериха копията. Ако бяха останали в онзи калъф, нямаше да се изправи пред нови и тревожни разкрития за съпруга си. Но най-после очите й се отвориха, щеше да разбере истината, да я приеме. И щеше да защити Лукас с цената на всичко.

Семейство Кейн бяха друг случай. Новината за фалшификатите щеше да плъзне като опустошителен огън през Ейнджълс Бей и трябваше да им каже, преди да научат от друг човек. Само едно нещо я притесняваше повече от това да им каже за фалшивите картини — предположението, че те може би са знаели. Нямаше да понесе, ако и те са я лъгали.

Погледна колко е часът, докато паркираше пред къщата им. Лукас щеше да бъде в детската градина още час, слава богу. Дотогава може би ще съобрази какво трябва да предприеме.

Рик беше навън и проверяваше маслото в колата си. Помаха й любезно, но усмивката му помръкна, щом тя закрачи през моравата.

— Какво има, Бриана?

Избърса ръцете си с един парцал.

— Трябва да говоря с теб и Нанси.

— Нали не е за Лукас?

— Не, за Дерек. Винаги за Дерек, не си ли съгласен? — попита някак изморено.

— Нанси е вкъщи.

— Много добре, защото няма да имам сили да разказвам повторно.

Тръгна след него по стълбите и влязоха в кухнята, където Нанси правеше сладки. Стаята беше топла и миришеше на шоколад. Нанси изглеждаше спокойна и щастлива, но едва ли за дълго.

— Здравей, Бриана — посрещна я весело. — Правя любимите сладки на Лукас за първия му ден на училище. Дано да ги хареса. — Замълча, усещайки настроението й. — О, боже. Нещо се е случило.

— Бриана има новини за Дерек — каза Рик.

Нанси погледна Бриана с очакване и явна тревога.

Младата жена не знаеше откъде да започне. Свекър й и свекърва й също бяха невинни жертви. Поне така се надяваше; обичаше ги наистина много. Но тяхната сляпа преданост към Дерек не беше тайна. Искали са синът им да има всичко. Докъде са били готови да стигнат, за да му изпълнят желанията?

— Бриана, моля те, кажи, каквото и да е. Представям си най-лошото.

— Та има ли по-лошо? — попита Бриана отпаднало.

— Права си. Случи се най-лошото със смъртта на Дерек — отвърна Нанси. — Тъй че каквото и да е, няма да е толкова лошо.

— Снощи си помислих, че съм открила „Трите лица на Ева“ — изрече най-после.

Нанси ахна от изненада и изглеждаше искрена. Подпря се несигурно на кухненския плот. Рик застана до нея и хвана ръката й.

— Но тази сутрин Уайът и Маркъмови обявиха картините за изключително добри фалшификати — продължи Бриана. — Дерек ги бил нарисувал и подписал.

— Не разбирам — каза объркано Рик. — Сега пък подправени портрети ли се появиха?

— Да, но са изработени толкова изкусно, че биха минали за оригинали, ако Дерек не бил поставил своя знак.

— На Уайът не може да се вярва — възкликна свекърва й. — Завиждаше на таланта на Дерек. Не можеше да понесе, че внукът му е по-добър художник от него. — Погледна бързо съпруга си. — Съжалявам, Рик. Баща ти е, но това е истина.

Той стисна зъби.

— Все пак не разбирам защо Дерек е изработил фалшификати.

— За да ги подмени с оригиналите по време на обира — обясни Бриана. — По общо мнение Дерек е бил сварен, преди да успее. — Замълча, съчувствайки им. — Дерек не би направил копията, ако не е имал план.

— Може да ги е нарисувал за свое удоволствие. Обичаше да копира живопис. Много го биваше — каза Нанси. — Нищо лошо няма в това.

— Измама е — заяви категорично Рик.

— Само ако се опитваш да ги продаваш — продължи свекърва й. — Бриана, нали няма да изгубиш вярата си в Дерек?

Думите на Нанси засегнаха дълбоко Бриана и сърцето я заболя, защото нямаше да изгуби вярата си… вече я бе изгубила.

— Той никога не ми е говорил за своето изкуство, Нанси. Никога не ми е показвал тази част от живота си. Но сега знам, че Дерек е нарисувал фалшификатите, докато сме били заедно. — Пое дъх. — Имал таен живот, който не е споделял с мен.

— Може би се е страхувал от мнението ти. Когато беше малък и на мен не показваше рисунките си. Стесняваше се и ги криеше.

— Престани да го извиняваш — каза остро Рик. — Остави момичето да говори. Какво друго, Бриана? Има още, нали?

Виждаше, че Нанси не иска нищо повече да чува, но тя трябваше да довърши цялата история.

— Господин Айзъкс ми донесе писмо от Дерек. Пише ми, че е вършил неща, от които се срамува, че е лъгал и си е създал фалшив живот, и сам си е повярвал. Изгубил представа кое е фалшиво и кое е истина. Толкова загадъчно ми се стори и едва сега си обяснявам какво е имал предвид.

Нанси седна на кухненската маса.

— Може да грешиш, Бриана. Може да е писал за друго, за дребни прегрешения, каквито всички ние правим. — Тя сплете ръце. — Къде откри картините?

Не й се искаше да отговори, но нямаше как.

— Бяха скрити в дома на Джейсън.

— Джейсън! — възкликна Нанси. — Той продължава да вреди на Дерек. Той ти внушава съмнения в Дерек. Той е причината да се чувстваш объркана. Той е зъл, много зъл човек.

Бриана седна срещу свекърва си и сложи ръка върху нейната.

— Обичам те, Нанси. Ти и Рик ми бяхте като майка и баща. Вашето великодушие и обич дълбоко ме трогнаха. Вие сте едни от най-прекрасните хора в моя живот и в никакъв случай не бих искала да ви накарам да страдате. — Едва не се разплака, като видя скръбта и страха в очите на Нанси. Не беше редно да й се поднасят още страдания, но те всички трябваше да намерят пътя към истината. — Не става въпрос за Джейсън, а за Дерек. Държа да науча кой е бил в действителност.

— Знаеш много добре. Мъжът, който те обичаше.

— Но кой още е бил?

— Сигурна ли си, че искаш да разбереш? — възкликна баща му с мрачно изражение. — Съмнявам се, че който и да е от нас ще остане доволен.

— Сигурна съм — отговори тя. — Никога няма да съжалявам за любовта си към Дерек, защото нямаше да имам Лукас, ако не бях се влюбила във вашия син. И вас нямаше да имам. Не искам да ви загубя.

— И ние не искаме да те загубим — каза Нанси. — Но Джейсън трови душата ти. Иска да заеме мястото на Дерек в твоя живот. Това не е честно.

— Сама вземам решенията си. Джейсън може и да е сгрешил, но сега и двете знаем, че не е бил изцяло на грешен път.

— Как да помогнем? — попита тихо Рик.

— Ще вземете ли Лукас от училище? Искам да прегледам още веднъж кашоните на Дерек, после ще потърся някои хора, като започна от Уайът. Не очаквам да бъде особено любезен, както обикновено.

Отказа се да засяга в момента връзката Кейн-Делгадо; вече достатъчно стовари върху Нанси и Рик.

— Свърши си работата, Бриана, не бързай — каза Рик. — Трябва да научим истината, каквато и да е.

* * *

Галерията „Маркъм“ беше пълна с посетители, когато Джейсън влезе. Не беше идвал поне от две-три години, но изложбените салони изглеждаха точно както си ги спомняше — остъклени, с внушителен брой огледала, които придаваха на атмосферата великолепие и изтънченост.

— Джейсън — извика го Катрин и се запъти към него. — С какво да ти помогна?

— Искам да говоря с леля ти и чичо ти.

— Няма ги, но ми казаха за картините. Направо ме разбиха. — Направи знак към една ниша. — Да отидем там.

Той я последва през салона.

— Знаеше ли, че Дерек е бил изкусен фалшификатор? — попита, като останаха сами.

— Знаех, че е страхотен художник — каза тя с тревога в тъмните си очи. — Но че е поел в тази посока, не ми беше известно. Тези фалшификати единичен случай ли са били? Или и преди е рисувал копия?

— Не знам. В момента се интересувам само от „Трите лица на Ева“. Дерек е имал достъп до картините, за да ги копира, а те са се съхранявали тук, преди да ги преместят в музея.

Тя кимна.

— Бяха в подземния склад. Видях ги точно преди да замина на пътешествие.

— Кой друг е имал достъп до склада?

— Леля, чичо, братовчед ми Дейн… — Замисли се за момент. — Уайът, естествено. Инвеститор е в галерията. Предполагам, че има ключове от всякъде и знае всички кодове. Може би Джордж Рандъл. Работи тук на половин работен ден и често се налага да затваря късно вечер. Това е. Нали не подозираш чичо и леля?

— Бих искал да разговарям с тях. Кога ще се върнат?

— Не ми казаха, но ще им предам, че си ги търсил.

— Благодаря.

Разбра по погледа й, че иска да попита нещо.

— Кажи.

— Леля ми спомена, че не е разбрала къде са открити копията. Ти би ли ми казал?

— Съжалявам. Разследването е в процес.

— Струва ми се странно, че се появиха сега. Сигурно има нещо общо с пристигането на Бриана в града.

Усещаше любопитството й, но нямаше намерение да споделя факта, че фалшификатите са били през цялото време в неговия гараж. Нямаше представа какви са отношенията й с нейните роднини и с Уайът, но след като работеше при тях, предполагаше, че е от техния лагер.

— Още ли си убеден, че Дерек е откраднал картините? — попита тя. — Или с последните събития промени мнението си?

— Да кажем, че ще се отнеса без предубеждение и ще ти бъда признателен, ако ми помогнеш.

— Моят съвет е да говориш първо с леля ми — подхвърли Катрин. — Познаваше Дерек много по-добре от чичо ми и от Уайът. — Позамълча, преди да продължи: — Не й беше лесно между двама силни мъже. Понякога линееше под сенките им.

— Да ми кажеш нещо ли се опитваш? — попита той остро.

— Струва ми се, че току-що ти го казах — отговори Катрин. След това си тръгна.

* * *

Джейсън мина през ателието на Уайът, но не намери стареца там. Имаше нужда от нова гледна точка и освен неясните намеци на Катрин за Глория, единствената друга следа беше родството на Уайът с Делгадо. Трябваше да разбере дали е реално.

Подвоуми се дали да не се обади на Бриана, но се отказа, защото още не знаеше нищо определено. А тя притежаваше като доказателство само писмата. Започна да прехвърля наум хората, които бяха запознати с историята на Ейнджълс Бей.

Направи остър завой и се отправи към дома на Кара. Семейство Мъри бяха от основателите на Ейнджълс Бей и знаеха повече от всеки друг за родствените връзки на първите заселници — двайсет и четиримата оцелели от корабокрушението.

Паркира пред къщата, изтича по стълбите и натисна звънеца. Натисна отново, когато не му отвориха веднага, после се почувства гузен. Бебето сигурно спеше и тя щеше да му трие сол на главата, че го е събудил. Защо да ги притеснява и той, след като през последните няколко седмици отношенията им бяха толкова обтегнати.

Тъкмо си тръгваше, когато Кара отвори вратата. Червената й коса беше разрошена, червилото й беше размазано, беше навлякла копринения халат. Зад нея видя Колин да излиза от спалнята само по клин и се досети, че е прекъснал нещо повече от бебешка дрямка. Но поне Колин беше ухилен, а не намръщен. Всъщност изглеждаха много по-щастливи, отколкото през последните месеци.

— Виж ти, виж ти — провлече Джейсън. — Какво става тук?

— Тъкмо си подремвахме — избъбри Кара с блеснали очи.

— Така ли му казват напоследък? Извинявайте, че ви прекъснах. Връщайте се да правите, каквото правехте.

— Искаш ли нещо? — попита Кара. — Защото ние… свършихме.

— Говори за себе си — пошегува се Колин и като застана зад нея, плъзна ръка около талията й. — Това е само антракт.

— Да не сте пратили бебето някъде? — попита Джейсън.

— При баба — отговори приятелят му.

Джейсън кимна с разбиране.

— Най-добрият начин да употребите пълноценно свободното време.

— Казвай какво има? — попита Колин. — Натискаше звънеца като луд.

— Необходима ми е информация, Кара. Имаш ли от онези родословни дървета, които баба ти изработи за Деня на основателите?

— Имам. За какво са ти?

— Трябва да проследя наследствената линия на Франсин Кейн. Случи се какво ли не. В момента не мога да ви разкажа, но ще се радвам, ако ми помогнете.

— Влез — покани го тя. — Ще донеса графиките.

— Какво става? — попита Колин, като останаха сами.

— Открихме фалшификати на „Трите лица на Ева“. Изработил ги е Дерек. По всяка вероятност е планирал да подмени оригиналите с копията, но или не е имал време, или е променил решението си.

— Досещам се, че случаят вече не е закрит — предположи Колин загрижено.

— Широко отворен е. Пропускам нещо, Колин, нещо важно.

— Сигурен ли си? Нарисувал е фалшификати и все още ми се струва виновен.

— На всяка цена трябва да разбера доколко е виновен. — Той погледна през рамо, за да се увери, че Кара не е наблизо. — Като че ли сте преодолели проблема, а?

Приятелят му се захили още по-широко.

— Оказа се, че не е чак толкова тежък. Послушах съвета ти. Споделих й чувствата си и тя много се зарадва. Направо скочи върху мен и… нали знаеш колко съм щастлив, когато го прави.

— Хубаво е, че се сдобрихте.

Кара се върна след минута и донесе една тетрадка.

— Какво те интересува?

— На кой от синовете на Франсин Уайът е потомък? — попита той.

— Сигурно на Дейвид, по-малкия. — Тя го погледна. — Защо това е важно?

— Защото предполагам, че Франсин и Виктор Делгадо са били любовници след корабокрушението, тя е забременяла и е родила най-малкия си син.

Кара се загледа отново в графиката.

— Роден е девет месеца след корабокрушението. Датите съвпадат, ако веднага са станали любовници, но доколкото знам, Виктор е бил обсебен от Ева.

— Очевидно е потърсил утеха.

— Виж ти — изненада се Колин. — Уайът и Дерек са потомци на Виктор. Те знаят ли?

— Дерек е знаел, предполагам и Уайът. Ами Рамон Делгадо? — досети се изведнъж Джейсън. — Имал ли е деца?

— Знаеш ли, най-чудното е, че Рамон и другите двама, които доплували до Тайния залив, не са в групата на първите двайсет и четирима оцелели. Техните истории не са вплетени в онази завивка пачуърк, защото е била изработена, преди те да си проправят път към сушата. Често дори не се споменават в Деня на основателите. — Кара обърна страницата. — Дай да видим. Да, тук е. Рамон е имал дъщеря на име Ейва. Почти като Ева, нали?

— Каква е била съдбата й?

— Омъжила се е за някой си Дъглас Танер. Имали са момиче — Джейн, която се омъжила за Рандолф Хилман. Родила дъщеря — Елизабет, която също родила дъщеря — Рея. По тази линия само момичета са се раждали. Потомството стига до Рея, родена през 1941, омъжена за Джон Лоуренс през 1965, дъщеря Глория.

Джейсън наостри уши.

— Глория ли?

Кара го погледна също толкова изненадано.

— Може би омъжена Маркъм — добави той.

— Не е отбелязано, но съвпадението е странно.

— Не смятам, че това е съвпадение изобщо — каза той.

Не само Уайът беше от коляното на братята Делгадо. Глория също беше потомка на Рамон, злият по-малък брат, и по всяка вероятност първият крадец на картините. Дали тя не повтаряше историята? Дали не беше решила, че портретите на Ева, нарисувани от Виктор, не бива да виждат бял свят? Катрин му каза да говори първо с Глория. Знаела ли е? Само подхвърли небрежно, за да не злепостави леля си ли?

— Тръгвам — реши изведнъж.

— Къде? — попита Колин.

— Ще те осведомя, като стигна.

— Не можеш да ни оставиш да се чудим, приятелю — каза Колин. — Тревожим се за теб.

— Доколкото видях, ще намерите начин да се разсеете. Ще ви обясня всичко после. А сега трябва да открия кой е откраднал картините.

— Мислех, че е Дерек — учуди се Кара.

— И аз, но вече не съм сигурен.

Щом излезе, телефонът му зазвъня. Целият се напрегна, като чу сърдития глас от другата страна на линията.

— Уайът, радвам се, че се обаждаш. След десет минути ще бъда в ателието ти.

Почувства прилив на адреналин, докато се качваше в колата. Ето че един човек най-после реши да говори.