Барбара Фрийти
Тайната (16)

Петнайсета глава

— Къде е Джейсън? — попита Лукас за десети път, откакто бяха дошли на скалистия бряг.

— Ще дойде — успокои го Бриана. — Ще дойдат и баба, и дядо, и Кайл.

Надяваше тълпата да бъде многолюдна, за да мине срещата между семейство Кейн и Джейсън без сцени.

— Джейсън! — извика Лукас.

Тя обърна глава и го видя да идва към тях. Беше с джинси, тениска и черно кожено яке. Окото му още беше подуто и насинено, но през последните няколко часа се бе подобрило значително. Усмихна й се, напомняйки й мълчаливо за техните двайсет и четири часа. Страните й пламнаха и се почувства изключително доволна, че семейство Кейн още не са пристигнали.

— Хей, приятелче. Ще вдигнем ли в небето това хвърчило? — Джейсън се отпусна на едно коляно да погледне хвърчилото. — Изглежда готово да хвръкне.

Лукас закима енергично.

— Ще ме гледаш ли?

— Естествено. Ще отида в другия край на брега, за да те виждам по-добре.

— Ще победя ли?

Бриана видя в очите на сина си какво силно желание има да излезе пръв и да спечели одобрението на Джейсън. Със сигурност повлия на живота на детето за кратко време… на нейния също.

— И най-важното е да ти е весело — заръча му Джейсън.

— Боли ли те лицето? — попита детето.

— Не толкова, колкото ги боли онези здравеняци.

— Ще ме научиш ли да се бия?

— Мога да те науча как да не се забъркваш в сбивания. Това е по-важно. Но сега да видим хвърчилата, приятелче. И…

Наведе се и прошепна нещо в ухото на момченцето.

Лукас се разкиска щастливо.

— Добре.

Джейсън се изправи и още се усмихваше, когато дотича Кайл.

— Какво му каза — попита Бриана.

— Да тича бързо и да държи здраво.

— Хубав съвет.

Тя пристъпваше неспокойно и никак не й се искаше да си тръгва, но Нанси и Рик трябваше всеки момент да се появят.

Усмивката на Джейсън помръкна.

— Не се тревожи, махам се.

— Не искам да си тръгваш.

— Нима? — попита той. — Винаги има избор.

— Невинаги.

— Казваш си така, защото е по-лесно, вместо да го направиш.

— Прекарахме само една нощ заедно. Не ме притискай.

Джейсън кимна и си тръгна. Но не стигна далеч, тъй като две фрапантни хубавици го спряха. Едната сладурана попипа нараненото му лице, а той явно не се подразни. Какво очакваше? Той беше привлекателен, градски герой и ерген. Дори ако тя не го иска, много други жени го харесват.

Само че тя го искаше. Но не беше сигурна може ли да го има.

Неохотно отмести поглед от сцената и се обърна към Лукас. След малко се появиха Рик и Нанси.

— Очертава се един хубав ден — усмихна се свекърва й. И Рик явно беше в добро настроение. — Отдавна не сме викали на състезание — добави тя.

— Ще бъда пръв, бабо — обяви Лукас.

— Не се съмнявам — насърчи го тя.

— Ще те заведа на стартовата линия — предложи Рик и хвана детето за ръка.

— Не се отделяй от другите, Лукас, и внимавай къде вървиш — извика Бриана, притеснена синът й да не се загуби в тълпата.

— Ще се оправи — каза Нанси. — Малките тръгват първи и двама възрастни тичат с тях.

— Много добре. Колко хора! Не очаквах, че ще има такава многолюдна тълпа.

— Това е последното мероприятие на празника. Почакай само да видиш хвърчилата на възрастните — много са ефектни. Участват професионалисти от цял свят.

— Не знаех, че и в пускането на хвърчила има професионалисти.

По-възрастната жена се разсмя.

— За всичко си има хора. Поне вятърът днес е подходящ. Хората казват, че на този скалист бряг играят ангелите. Една година небето беше ясносиньо, после изневиделица заплуваха прозрачни облачета. На ангелите им се приискало да танцуват между веселите, ярки хвърчила. — Погледна към небето без нито един облак. — Чудя се дали това ще се случи и днес. Пък и да не случи, знам, че Дерек е там някъде и бди над сина си.

Рик се върна и им каза, че децата са на старта. Чу се свирката и Лукас с още три деца се затичаха. Той беше най-нисък и най-малък, а възбудата, изписана на лицето му, напомни неимоверно много на Бриана Дерек. Тази прилика днес не я натъжи, по-скоро се почувства щастлива. Дерек го нямаше, но беше оставил в сина си частица от себе си.

Щом хвърчилото на Лукас литна, Бриана се затича покрай страничната линия. Не знаеше дали Рик и Нанси са я последвали; беше твърде развълнувана и искаше да сподели този миг със сина си. Окуражаваше го с викове, но се съмняваше, че я чува, защото беше увлечен в играта.

На финиша Лукас пусна хвърчилото в краката й и се затича право към Джейсън. Той го грабна в прегръдките, плеснаха си дланите и Бриана едва се удържа да не се втурне към тях.

Джейсън пусна Лукас на земята и детето изтича при нея.

— Спечелих ли, мамо?

— Не знам. Ще обявят победителите скоро. Ще почакаме и ще разберем.

— Моето хвърчило литна ли високо?

— Много нависоко — потвърди тя, чувствайки се щастлива заради неговата радост. — Забавлява ли се?

Той закима енергично и пак се затича, този път към баба си и дядо си.

— Дядо, видя ли колко хубаво пуснах хвърчилото?

Бриана осъзна изведнъж, че се намира там, където не искаше да бъде — между Джейсън и семейство Кейн. Хвърли тайничко поглед през рамо и видя, че Джейсън го няма. Де да й бе олекнало, вместо да се чувства толкова разочарована.

Върнаха се при естрадата, за да чуят обявяването на победителите. Лукас получи второ място с червена лента за награда. За съжаление той не губеше със смирение.

— Трябваше аз да бъда първи, мамо — заяви ядосано. — Моето хвърчило летеше по-нависоко от другите.

— Ти се постара и това е най-важното.

— Но искам синята лента — упорстваше той. — Не тази тъпа червена.

— Татко ти щеше да се гордее с теб — каза му Рик. — Той също спечели второ място няколко пъти.

— Вярно ли? — Лукас се колебаеше, явно разкъсван между желанието да бъде или като баща си, или победителят.

— Да. А сега да отидем да видим грамадните красиви хвърчила ей там.

— Добре. Мамо, ще ми пазиш ли лентата? После ще я покажа на Джейсън.

— Ще я пазя.

Не й бе необходимо да поглежда Нанси, за да усети напрежението помежду им, и направо й олекна, когато свекърва й се заприказва с някаква приятелка.

Остана сама в тълпата за кратко и гледката я изпълни с радост. Ейнджълс Бей се съживяваше, облян с ярка светлина, и тя се чувстваше по същия начин. Гъстата мъгла на несигурността и отчаянието, която я обгръщаше, бавно се вдигаше. Усещаше се по-лека, с по-голямо желание да не ходи все с наведена глава, беше склонна да престане да мисли постоянно къде е била и повече за това накъде се е отправила.

— Бриана, здрасти — поздрави я Кара, която буташе бебешка количка. — Видях твоето момченце. Тичаше с пълна пара.

— Никога не съм го виждала толкова запален. Какво сладко момиченце — добави тя, поглеждайки бебенцето, което ококорено оглеждаше наоколо.

— Много обича да я извеждам — каза Кара. — След няколко години и тя ще тича след хвърчилата. Стори ми се, че мярнах Джейсън с теб, но после го изгубих.

На Бриана й бе ясно, че любопитството на Кара засяга по-скоро нейните отношения с Джейсън, отколкото местонахождението му.

— Не знам къде отиде.

— Не е моя работа — започна другата жена, но после млъкна, усмихвайки се унило. — Не бива да се меся, нали?

Как да не хареса такава приветлива, сърдечна личност, явно загрижена за своя приятел.

— Може би така е най-добре — каза Бриана деликатно. — Но не мога да ти дам отговор, който се надяваш да чуеш.

— Само искам никой да не пострада и не говоря само за Джейсън, но и за теб. Връзката ви ще бъде трудна. Просто се пази.

— Може би е твърде късно — прошепна Бриана.

Кара й се усмихна със съчувствие.

— Точно от това се страхувах.

* * *

След час Бриана и Лукас се върнаха вкъщи. Успя да се спаси от неделния обяд със семейство Кейн под претекст, че Лукас трябва да изпусне парата и да се подготви за първия учебен ден в детската градина в понеделник. Всичко това беше вярно, но не и причина да се измъкне от обяда.

Чувстваше се неловко в присъствието на Нанси. Свекърва й като че ли не можеше да се сдържи да не гледа постоянно пръста без венчалния пръстен. Нанси сякаш приемаше, че тя им се изплъзва, което не беше така, но Бриана имаше нужда от пространство. Макар да не беше хваната като в капан и пратена зад стоманени решетки, през последните пет години бе прикована на едно място твърде дълго — физически и емоционално — и семейство Кейн сподели съдбата й. Сега, след като Дерек вече го нямаше, трябваше да променят отношенията си, но да продължат да се обичат.

Дигър скочи от кошчето си с оглушителен лай и Лукас се заигра с него, но Бриана знаеше, че това е само временно. Той гореше от нетърпение да покаже лентата си на Джейсън. Неговата кола не беше пред съседната къща. Баща му и Пати трябваше да се върнат днес, така че повече нямаше да наглежда къщата. Сигурно се бе прибрал у тях.

— Ще отидем ли при Джейсън? — попита пак Лукас с лентата в ръце.

Беше забравил вече, че се дава за второ място. Тази бе първата награда, която печелеше, и се гордееше.

Бриана се поколеба още секунда и се предаде:

— Добре, но няма да се бавим там.

— Може ли и Дигър да дойде? Омръзна му да си седи в кошчето.

Колкото повече придружители имаше, толкова по-добре.

Щом влязоха в двора, Лукас се затича да натисне звънеца. Бриана застана до вратата и чу гласове. По дяволите, постъпи наистина глупаво. Ами ако беше с онези жени? Колко неловко щеше да се получи.

Но нямаше как да се откаже. Вратата си отвори и Джейсън зяпна от изненада.

— Бриана, Лукас, не очаквах да ви видя тук.

— Спечелих второ място — обяви Лукас. — Дойдохме да ти покажем моята лента.

Джейсън взе лентата от ръцете му.

— Боже мой, колко е грамадна.

— Не взех синя — каза детето, опасявайки се от реакцията на мъжа.

— Червеното е любимият ми цвят — каза Джейсън.

— И на мен ми харесва — реши Лукас.

Кученцето лаеше, сякаш беше на същото мнение, и се дърпаше на каишката да скочи върху Джейсън.

Той се усмихна, почеса кученцето зад ухото и се отдръпна от вратата.

— Защо не влезете?

— Благодаря, но си имаш компания — каза Бриана.

— Не е компания, а баща ми и Пати. Ще се запознаеш със съседите си.

Бриана се усмихна.

— Тя още ли е гадже или има ново положение? — попита, като влязоха.

— Засега удържат позициите, но кой знае какво ще се случи? Може пък да ги насърча.

Хал Марлоу и Джейсън много си приличаха. Бащата имаше същите черни очи и светлокестенява коса. Той обаче беше прошарен и малко по-нисък и по-набит от сина си. Почти метър и осемдесет висока, Пати Пийз имаше платиненоруса коса и най-големите гърди, които Бриана бе виждала. Прилепналата плетена блузка подчертаваше всяка извивка, а тесният клин — дългите крака. Беше силно гримирана и Бриана предположи, че наближава петдесетте. Носеше на ръце Принцес, а тя никак не беше доволна от присъствието на Дигър. Бриана го държеше изкъсо на каишката.

Джейсън ги запозна. Пати й се усмихна широко и гостоприемно и я прегърна. Благоразположението на Хал охладня леко, като чу фамилното й име, но й кимна и обърна внимание на Лукас.

— Не искахме да ви безпокоим — каза Бриана. — Лукас се радваше за наградата и държеше да я покаже на Джейсън.

— Лента ли спечели днес? — попита Хал детето.

— Моето хвърчило спечели второ място. — Лукас им показа гордо своята лента. — Джейсън ми помогна да го направя.

— Той го направи, така ли? — Хал погледна сина си учудено. — Как стана тази работа?

— Бриана дойде да живее в къщата до Пати — обясни Джейсън.

— Наистина ли? Съседи ли сме? — изненада се Пати. — Това е чудесно.

— Надявам се пак така да мислиш, като видиш дупката, която нейното кученце изкопа под твоята ограда.

— О, как не, та това е малко кученце — махна с ръка тя. — Струва ми се, че харесва Принцес. Нали, миличка?

— Принцес не споделя чувствата му — отбеляза с огорчение Бриана.

— В такъв случай трябва да се сближат — рече Пати.

— Защо не останете за вечеря? С Хал донесохме тонове храна, пък и ще се опознаем по-добре. Само трябва да изведем Принцес на разходка по брега. Лукас, ще дойдете ли с Дигър? В това време вие двамата можете да приготвите коктейли. Да кажем — маргарита. Приборите са в кухнята.

— Не зная дали Лукас ще успее да удържи Дигър — поколеба се Бриана.

— Аз ще го водя — предложи Хал и протегна ръка.

— То трябва да изразходва енергия. Няма да се бавим.

Преди да кажат и дума, бяха излезли през плъзгащата се остъклена врата, която водеше на верандата.

— Пати е сватовница — захили се Джейсън. — Надява се, че ако ми намери жена, ще съм прекалено зает, за да следя какво става с баща ми.

— Вижда ми се мила.

— Със златно сърце. Или по-скоро сърцето й се умилква за злато.

Усмивката му стана цинична.

— Богат ли е баща ти?

— Не е натрупал състояние, но има пари. Неговата фирма построи тези жилища. Така се сдобих с този сладък имот на плажа.

Тя беше хвърлила само бегъл поглед на неговото жилище, когато отиваха да сърфират, и сега го огледа внимателно. Беше наистина сладко — с под от излъскани дъски, по който тук-там имаше килимчета с весели тонове, старинни масички, дивани с кафява кожена тапицерия и каменна камина за студените зимни нощи. Едната стена беше остъклена и оттам се виждаха плажът и проблясващият океан.

— Помагал ли ти е някой с обзавеждането? — попита.

— Третата жена на баща ми беше дизайнерка. Тя избра килимчетата, картините, лампите и диваните. Някои от масите открих и купих, други изработих сам.

Бриана прокара пръсти по изящните извивки на една от малките масички.

— Тази ти ли я направи?

— Да — отговори той и скръсти ръце.

— Наистина ли? Много е красива.

Той сви рамене.

— Баща ми започна да ме учи на дърводелство, щом пораснах достатъчно, за да държа чук. От мен се очакваше да поема семейния бизнес, но аз си харесах полицията. Занимавам се с дърводелство като хоби.

— Това майка ти ли е? — попита тя, като взе една семейна снимка от масичката до дивана.

Жената беше леко закръглена блондинка с широка усмивка и засмени очи. До нея стояха синът й и съпругът й. На снимката Джейсън изглеждаше около шестгодишен.

— Да. Направена е няколко седмици преди да я убият… нашата последна семейна снимка.

Сърцето я заболя заради момченцето на снимката. Никак не беше чудно, че Лукас така естествено го привличаше. Хвана го за ръката, надигна се на пръсти и го целуна по устните. Тя се отдръпна, но Джейсън я привлече за още една страстна целувка.

Останала без дъх, промълви:

— Нали щяхме да правим маргарити.

— Разсейваш ме.

— И ти мен.

— Радвам се, че дойде. Предполагах, че ще обядваш със семейство Кейн. Неделните обеди са традиция у тях.

— Поканиха ме, но аз отказах.

— Едва ли са се зарадвали. Даже направо ще се ядосат, ако знаят къде си.

— Не знаят.

Той като че ли искаше да прибави още нещо, но се отказа.

— Хайде да приготвим въпросните коктейли. Добре ще ми се отрази едно питие.

Смесиха текилата и лимоновия сок в шейкър, наляха коктейла в кана и я изнесоха на верандата, буквално на две крачки от плажа.

Следобедният вятър бе стихнал и слънцето залязваше. Скоро щеше да се стъмни. Бриана отпи от възсолената маргарита и остави чашата на перилото. Хал, Пати и Лукас се виждаха в другия край на плажа, доста далеч от водата. Хал и Пати седяха един до друг, а Лукас и Дигър копаеха голяма дупка в пясъка. Принцес се гушеше в ръцете на стопанката си и всички явно се наслаждаваха на момента.

Бриана се загледа в оранжевите и розовите отблясъци на хоризонта.

— Ако живеех тук, сигурно нямаше да откъсвам очи от гледката. Щях да изоставя всякаква работа. — Погледна Джейсън. — Сега вълните са по-големи. Как мислиш, ще мога ли да се справя?

— Предполагам още не, но практиката прави чудеса.

— Бих искала пак да сърфирам.

— Само кажи кога.

Той застана зад нея, прегърна я през талията и я притисна към себе си. Тя се почувства спокойна и не се отдръпна. След няколко минути компанията щеше да се върне и щяха да се преструват, че между тях няма нищо, но сега щеше да се радва на този миг.

— Баща ти ми се струва щастлив — подхвърли тя. — И според мен Пати не ти е толкова антипатична, колкото ти се иска.

— Започвам все повече да я харесвам.

— Тя просто не е майка ти.

— Не се тревожа, че някоя жена ще заеме мястото на майка ми. Не искам баща ми да страда отново. Много време му трябваше, за да се съвземе.

— Заради него ли остана тук?

— Като видиш човек, пронизван няколко пъти в сърцето, е по-лесно да стоиш далеч от ножа.

— Много мрачна метафора — отбеляза тя и се извърна към него. — Бил ли си влюбен някога?

— Преди няколко дни щях да кажа „не“ — отговори той тихо и черните му очи проблеснаха замислено.

Тя сдържа вълнението си.

— Джейсън, и аз имам чувства към теб, но всичко стана толкова бързо. Като че ли ще ме разкъсате — от едната страна семейство Кейн, от другата — ти, пък и… и Дерек. Още чувам гласа му, изпълнен с болка, когато ми каза, че не му вярваш. Той може и да не го показа, но беше съсипан, след като свидетелства срещу него.

Вената на шията на Джейсън запулсира.

— Дерек трябваше да ми разкаже по-правдоподобна история. Тогава нямаше да се наложи да го арестувам.

Тя въздъхна.

— Очевидно не е знаел друга. Но да оставим настрана съдебния процес. Все пак като съм с теб, като те оставям да правиш с Лукас разни неща, каквито баща прави със сина си, ми се струва като изневяра.

— Вече посвети на Дерек пет години от живота си. Още колко ще му дадеш?

— Когато се омъжих за него, обещах да му дам целия си живот.

— Той е мъртъв — ядоса се Джейсън. — Трябва да живееш своя живот, не неговия.

— Сложих начало в този смисъл — възрази тя енергично. — Но не зная дали ще мога да продължа с теб.

Джейсън я пусна и се отдръпна.

— Съжалявам. Нали искаше само истината — добави Бриана, — ето, казвам ти я.

— Не приемам този отговор за окончателен. Ще промениш мнението си. Може би ако се открие съучастникът на Дерек, взаимоотношенията ви със семейство Кейн ще вземат нова насока. Междувременно ще запаля скарата.

Докато Джейсън се суетеше около скарата, другите се върнаха. Бриана взе каишката от Хал и завърза Дигър за перилото. Джейсън и Пати влязоха да донесат продуктите и Лукас ги сподири. Пати отхвърли предложението на Бриана да й помогне и двамата с Хал останаха сами на верандата. Бащата на Джейсън си наля коктейл, седна срещу нея и я загледа замислено.

— Натъжих се, щом научих за Дерек. Когато новината дойде тук, никой от нас не можеше да повярва. Подозирам, че оттогава Джейсън не е спал нито една нощ спокойно. Спомням си как понесе процеса.

На нея не й се говореше нито за Дерек, нито за съда, но очевидно Хал щеше да каже това, което искаше. Очакваше да чуе колко тежко му е било на Джейсън, колко виновен е бил Дерек, въпреки нейното мнение, но той я изненада.

— Открай време знам, че тревогите на Джейсън са свързани толкова с теб, колкото и с Дерек.

Джейсън беше ли разказал на баща си за тяхната първа среща и какви са били чувствата му към нея?

— Ние почти не се познаваме — каза предпазливо тя.

— Синът ми никога не е гледал жена, както те гледаше тогава… и както те гледа тази вечер. — Замълча, за да осмисли тя думите му. — Значи сега сте приятели. Не мога да си представя, че семейство Кейн е особено доволно.

— Не, не е.

Бриана допи коктейла. Пиеше прекадено бързо, но се чувстваше като подложена на мъчение.

— В такъв случай имаш собствено мнение.

— Не всеки има. Застанах на страната на осъден углавен престъпник.

— Което означава, че имаш силно развито чувство за лоялност. Днес не се среща често. Имам само още един въпрос.

— Какъв? — попита тя внимателно.

— Джейсън ли те интересува или искаш да му отмъстиш заради Дерек?

Това предположение направо я шокира.

— Според теб мамя Джейсън в името на някакво отмъщение! Никога не бих го направила. Не съм такъв човек.

— Извинявай, но бях длъжен да попитам. Той е мой син. Невинаги съм бил добър баща. Оставях други да го отглеждат, в това число и семейство Кейн. Късно е да компенсирам онези дни, но сега си отварям очите на четири.

— Що се отнася до мен, не се тревожете.

— Радвам се. Между другото детето ти е страхотно. Голям бъбривец е.

— Да, така е — каза тя сдържано, защото още беше смутена от неговите обвинения.

Джейсън се появи с поднос месо, готово за печене. Погледна ги озадачено.

— При вас всичко наред ли е?

Хал се усмихна.

— Тъкмо наставлявах Бриана да не ти причинява болка.

Джейсън въздъхна.

— Татко, мога да се грижа за себе си.

— И аз все това ти казвам, но моето мнение не те спира да се бъркаш в живота ми.

— Защото постоянно оплескваш всичко.

— И при теб положението не е по-розово. Този път не прегаряй пържолите. Трябва да бъдат розови отвътре, иначе ще станат сухи.

Докато Хал се препираше за техниката на печене на скара, Пати донесе поднос със зеленчуци и сос.

— Оставих Лукас в кухнята да ми разбие шоколадовия крем — каза Пати. — Нали нямаш нищо против?

— По-добре да го доведа тук, преди да изцапа цялата кухня.

— Не, недей. Обичам деца и откакто дъщеря ми порасна и отиде да живее в другия край на страната, рядко имам възможност да се порадвам на някое хлапе. Лукас е мило момченце.

— Той не е излизал от семейството — съгласи се Бриана. — Много е доверчив и понякога се тревожа.

— Е, тук няма от какво да се страхува човек. — Пати погледна през рамо към двамата мъже, заети с тънкото изкуство на печенето. — По мое време познавах много интересни типове, но по-страхотни мъже от тези двамата не съм срещала. За едно момиче това си е чист късмет… в случай, че се чудиш.

— Не се чудя.

Възрастната жена й се усмихна хитро.

— Само за всеки случай.