Барбара Фрийти
Тайната (15)

Четиринайсета глава

Бриана никога не беше пожелавала мъж с такова нетърпение. С Джейсън нямаше бавна и романтична подготовка, свещи или любовна музика, нямаше нежни думи и сваляне на звезди от небето. Помежду им нямаше преструвки, само истинска страст. Каза й, че още когато я видял за пръв път, е разбрал… и тя копнееше да бъде онова, което бе разбрал — неговата любима, жената, която можеше да го докара до лудост.

Трескаво съблече дрехите му, наслаждавайки се на тялото му. Беше разкошен мъж — първичен, със слънчев загар, атлетичен, мъж на земята, огъня и морето — съчетание от всички елементи. И когато я целуваше и докосваше, се чувстваше различен човек.

Джейсън я разтърси до самозабрава. Не мислеше, не планираше, не предвиждаше. Накара я да изследва тялото му, докато той също изследваше нейното без всякакви задръжки. Тази искрена всеотдайност и плашеше, и действаше живително.

Всяко нервно окончание настръхваше, докато техните ръце, устни, телата се преплитаха. Прегръщаха се на тесния диван и Джейсън я притегли върху себе си, остави тя да определи темпото, ритъма и очите му заискриха от удоволствие. Тя като че ли полетя. Всяка ласка, всяко докосване носеше възхитителни усещания. Тя искаше да се носи завинаги в облаците, но напрежението растеше бързо и необуздано, докато в кулминацията не се разкрещя. Джейсън не се отдръпна, докато и двамата не се озоваха на земята.

Минаха дълги минути, преди Бриана да си възвърне нормалното дишане, после вдигна глава и срещна погледа му.

Той я привлече и си открадна още една целувка — дълга и нежна. Нейните чувства едва не се разкриха чрез милувките й, защото вече не правеха секс, а любов.

Потръпна от страх. Изпита желание да стане и да избяга отново, но Джейсън не я пускаше.

— Можеш да си отидеш вкъщи — каза той, срещайки погледа й, — но ще дойда с теб. Искам да прекараме нощта заедно — ти и аз. — Замълча и се засмя. — И Дигър.

Тя също се усмихна.

— В такъв случай ще имаш съперник. Той ме харесва.

— И аз те харесвам.

Тя се облегна и се загърна с одеялото, метнато на дивана, докато търсеше дрехите си.

— Ами домашните любимци? Не трябва ли да им правиш компания и през нощта?

— Котките направо ме мразят, на птицата не й пука, а Принцес спи по средата на леглото на Пати — най-неудобното, на което съм спал. Добре че баща ми скоро се връща.

— Имаш ли новини от него? Оженил ли се е? — попита тя, докато си слагаше сутиена и бикините.

— Не знам. Изпрати ми съобщение, че утре се връща.

Джейсън обу джинсите и взе ризата си от пода.

— Значи ще си имаш мащеха.

— Възможно е.

Тя го погледна замислено.

— Вече не ми се виждаш толкова разстроен.

— Мисля си за друга жена. — Целуна я той по челото. — Готова ли си?

Тя кимна и остави одеялото на дивана. Като влязоха в нейната къща, беше тихо — Дигър спеше. Отидоха в спалнята. Той я прегърна през талията, притисна я към себе си и се сгуши до нея.

— От коя страна на леглото спиш? — попита.

— По средата — каза тя и се обърна към него. — Не ми се е налагало да правя място на друг.

— Това няма да остане така.

— Джейсън…

— Знам, твърде бързо стана всичко. Но ти не искаш да говориш. Не искаш да мислиш. Тогава какво ще правим?

Усмивката му й харесваше, харесваше й непринудеността помежду им. Джейсън можеше да бъде екзалтиран и страстен, но също така весел и шеговит.

— Разкажи ми за себе си — предложи тя, но знаеше, че съвсем друго си е намислил. — За предпочитане истории без участието на Дерек.

Измъкна се от прегръдките му и седна. Джейсън се настани срещу нея.

— Какво те интересува.

— Последното ти гадже.

— Едва ли — отговори той.

— Добре, кога реши да станеш ченге?

— Идеята се оформи отдавна у мен… заради майка ми.

— Как по-точно? — изненада се тя.

— Тя не просто умря; убиха я — отговори мрачно той. — При банков обир. Случайно и зловещо съвпадение на време и място. Издъхна на път за болницата.

Бриана сложи ръка на коляното му.

— Много съжалявам, Джейсън.

— Не можах да се сбогувам с нея. Татко също и това го побърка. Бяхме абсолютно неподготвени. В единия миг беше до нас и в следващия вече я нямаше.

Тя много добре разбираше какво са преживели; смъртта на Дерек беше също шокираща и неочаквана. Но не й се искаше да намесва него или своите чувства в разказа на Джейсън.

— Какво си спомняш за нея?

Той се позамисли.

— Смехът й. Смееше се по онзи чаровен начин с цялото си тяло. Раменете й се тресяха, от очите й бликаха сълзи и казваше на татко, че е прекалено смешен, за да го опише с думи.

— Значи баща ти е забавен.

— Да, особено след няколко бири. Но същевременно е много емоционален. Чувствата са изписани на лицето му. И повярвай ми, той преживява бурно всяко нещо.

Тя се загледа в Джейсън, вече го разбираше малко по-добре. Със смъртта на майка си се е затворил в себе си. Баща му е дал воля на скръбта си, като по този начин навярно го е обременил още повече.

— А ти изразяваш ли чувствата си?

— Не и когато нараняват, а те обикновено нараняват. — Умълча се за кратко. — Защо ли ти казвам всичко това? Виж любовта какво донесе на теб.

— Много страдание — съгласи се тя. — Но и много повече, в това число и Лукас. Никога няма да съжалявам, че съм обичала Дерек. Един ден може да съжаля, че съм останала до него, но не и че съм била с него. — След кратко мълчание добави: — Мисля си, че твоята майка щеше да се гордее с начина, по който се отнасяш към своя живот.

— Надявам се, че е така. Когато бях ченге новобранец, за мен светът беше в черно и бяло, правилно и погрешно, добрите от едната страна, лошите — от другата. Търсех справедливост заради жертвите на престъпления и не съзнавах, че жертви има и от двете страни на уравнението, хора като теб и Лукас, озовали се в някаква ситуация не по своя вина. И през ум не ми минаваше, че ще се наложи да арестувам един от най-добрите си приятели или че ще бъда отговорен за проваления му живот. Може и да е изглеждало все едно не ми пука, защото съм длъжен да се държа професионално, но се измъчвах.

Неговото признание я трогна.

— Ти не ме интересуваше. Исках само да излезе, че не си бил прав — призна тя.

— Разбирам те. И ако държиш да говориш за Дерек, ще те изслушам. Може да не съм съгласен, но ще те изслушам отначало докрай.

Тя се позамисли върху предложението.

— Добре, в такъв случай има нещо, което искам да споделя. Казах ти за писмото на Дерек. Не ми е написал само, че ме обича и че е невинен.

— Досещам се.

— Пише ми, че макар и да не е откраднал картините, не е и абсолютно невинен, че не зная какъв е бил наистина. Колкото повече научавам за него, толкова повече се убеждавам, че е имал право.

— Написал ли ти е нещо по-конкретно?

— Много е загадъчен, но в плика имаше и рисунки. — Тя стана и отиде до тоалетната масичка, за да вземе писмото, и погледът й попадна на фотографията в рамка, на която бяха с Дерек на плажа в Ейнджълс Бей в деня на годежа им. Стъклото беше счупено и масичката беше посипана със ситни парченца. — Странно. Как ли се е счупило?

Джейсън стана от леглото.

— Да не би Лукас да си е играл с топка?

— Щеше да ми каже.

Спомни си как долови нещо зловещо, когато днес следобед се прибра вкъщи. Все пак вратите бяха заключени… или поне така предполагаше. Свикна да оставя задната врата отворена заради Лукас и Дигър, които постоянно влизаха и излизаха.

— Какво има? — попита той. — Защото снимката е повредена ли? Или защото не можеш да си обясниш как е станало?

Не беше си помислила означава ли нещо разбитото стъкло и повредената снимка.

— Не знам.

— Ще огледам — каза Джейсън.

— Пуснах Дигър на двора и след като се прибра, заключих. Но не си спомням дали преди това беше заключено.

— Веднага се връщам.

Докато Джейсън проверяваше, взе плика и седна на леглото. Извади писмото и го прочете още веднъж. Сега й бе по-леко. И гласът на Дерек в главата й далеч не беше толкова висок. Надяваше се да забележи пропуснато или завоалирано указание, но нищо не й направи впечатление. Остави писмото и прелисти рисунките.

— Всичко изглежда наред — каза Джейсън, като се върна в спалнята. Седна на леглото и взе рисунката, на която беше изобразена тя в галерията в Ел Ей.

— Дерек ли я е нарисувал?

— В затвора — отговори тя. — Получих скиците с писмото. Нямах представа, че рисува. Носех му книги и списания. Никога не ми е искал блок за рисуване и моливи. Не зная откъде се е снабдил с материалите.

— Много са добри — промълви Джейсън, докато преглеждаха рисунките.

— Нарисувал е теб, струва ми се.

Бриана му подаде рисунка на две момчета, катерещи се по скалите пред входа на пещера, същата като онзи, която Джейсън им показа в Тайния залив.

— Чудя се защо. Дори ме е нарисувал нормален, а не с дяволски тризъбец в ръка — отбеляза сухо той.

— Предполагам, че си е спомнял добрите времена.

Харесваше портрета на Лукас. Дерек беше уловил и най-малкия детайл на лицето му: очите, веждите, подскочили нагоре от любопитство, лъчезарната усмивка.

Остави тези и взе следващите рисунки.

— Дерек е обичал да рисува брега на океана, а това тук като че ли е ателие. — Тя замълча, забелязвайки силуетите на мъж и жена в страстна прегръдка. — Кои са тези двамата според теб?

Джейсън проследи погледа й.

— Мъжът е може би Дерек.

— А жената? — Бриана наклони глава на една страна. — Има нещо странно в някои от рисунките. Като че ли обектите не са на правилното място.

— Съгласен съм — каза той озадачен. Разгледа още веднъж внимателно рисунките и добави: — Разбрах. Образът е огледален. Скицира, каквото вижда в огледалото.

Беше прав.

— Катрин намекна, че Дерек търсел необичайна перспектива. Виждал света различно от повечето художници. — Тя въздъхна и остави рисунките. — Да беше ми написал ясно какво е направил или не е направил. Все си мисля, че пропускам някакви улики.

— Може би — съгласи се Джейсън, с което я изненада.

— Но ти си мислил винаги, че Дерек е виновен — припомни му тя.

— Също така винаги съм мислил, че има съучастник, човек от Ейнджълс Бей.

Тя се сети за разговора си с Глория.

— Когато говорих с Глория, тя каза, че и през ум не й е минавало, че Дерек ще умре в затвора. Не си е представяла, че ще свърши по този начин. Това не звучи необичайно… но ако беше чул нотката в гласа й… Почувствах, че е имало някакъв план, който Дерек е объркал, като е умрял в затвора.

— Странно.

— Може и да си въобразявам — допусна тя. — Но като отстраним Дерек за момент, тогава друг е замесен, по всяка вероятност личност от артистичните кръгове. Маркъмови, Уайът… все до тях опираме.

— Разпитвах ги по няколко пъти.

— Сигурен ли си, че си им задавал правилните въпроси?

В очите му проблесна гняв, но тя нямаше намерение да се откаже. Джейсън държеше тя да осъзнае някои тежки истини, може би същото се отнасяше и за него.

— Бях убеден, но ти ме накара да се съмнявам — каза най-накрая той.

— Тогава сме квит. Защото и ти ме накара да се усъмня в някои неща.

— Ще разберем — обеща той.

— Двамата заедно ли? Дори това да означава грешка в разследването?

Лицето му се изопна.

— Надявам се, че това няма да се случи, но по-скоро ще си призная грешката, отколкото да оставя виновник на свобода.

Тя кимна, прехапвайки долната си устна.

— Какво има? — попита той и се хвърли към нея. — Защо плачеш?

— На моя страна си — отговори съвсем естествено. — Въпреки че всъщност не ми вярваш, пак си готов да ми помогнеш. Това означава много. Не се чувствам чак толкова специална.

— Ти притежаваш смайваща сила, Бриана. Ядосвах се, че стоеше до Дерек, но не можех да не ти се възхищавам на верността, предаността, на решителността да се бориш за него.

— Дори ако съм се борила за грешна кауза ли?

Той се усмихна.

— Нека да видим как ще свърши всичко, преди да изказваме преценки. Тъй като в момента не можем да направим нищо повече… какво ще кажеш да се разположим по-удобно?

— Хм, звучи идеално. Дали да не сваля някои излишни дрехи? — закачи го тя.

— Ще ти помогна — предложи той.

— Не се и съмнявам.

Той си открадна целувка и се отдръпна.

— По-добре първо настрой часовника да звъни.

— Защо? Чак в единайсет ще отида да взема Лукас.

— Но ще станеш в шест, защото тогава вълните са най-кротки.

— Няма да сърфирам с теб.

— Моментът е подходящ. Лукас го няма. Ще бъдем само аз и ти.

— Но…

Той я целуна отново и докато дразнеше гальовно устните й, тя реши да остави спора за по-късно… много по-късно.

* * *

— Не ми се вярва, че го правя — говореше Бриана рано на следващата сутрин. Беше с неопренов костюм и потреперваше от хладния ветрец. Джейсън я бе завел на плажа зад неговата къща, където освен тях нямаше жив човек. Вълните бяха умерени, но океанът все пак беше безкраен и страшен.

— Ще ти бъде забавно, ще видиш — успокояваше я той.

— Харесваше ми забавлението в леглото, преди да ме измъкнеш оттам — цупеше се тя.

— Разправяше ми, че си прекарала твърде много време от живота си като зрител. Ето ти шанс да нагазиш надълбоко — добави той с усмивка.

— Много смешно. Аз съм майка, не бива да поемам риск. Лукас си има само мен.

— Никога няма да допусна да ти се случи нещо. Трябва да ми вярваш, Бриана. Но още по-важно е да вярваш на себе си. Можеш. Знам, че можеш.

Крайно време беше да надживее ограниченията в живота си.

— Добре. Да започваме.

Той взе под мишница дъската за сърф и я хвана за ръка.

— Първите няколко пъти ще бъдем заедно. След това ще пробваш сама.

Ледената вода се плисна върху пръстите й и зъбите й затракаха от студ. Едва не побягна, но Джейсън я държеше и нямаше да й разреши да се откаже. Докато влизаха навътре, студът се просмука през костюма.

Вкопчи се здраво в дъската, когато Джейсън я обърна към брега.

— Като кажа „старт“, започвай да гребеш. Ще бъда с теб, ще се държа за дъската отзад. Легни по корем първия път. Следващия ще те изправим на крака.

— Не предполагах, че ще влезем толкова навътре — каза тя, обхваната от паника.

— Вълните ще те отведат у дома. — Целуна я по страната. После се плъзна към задния край на дъската и обяви: — Старт!

Тя започна да гребе, усещайки как вълната се издига над нея. Изведнъж океанът свърши цялата работа и тя летеше към брега. Държеше се здраво, но все пак глътна морска вода, от което се разкашля и разкиха, когато дъската се удари в брега. Въпреки това се чувстваше върховно, като победителка.

— Хайде още веднъж! — помоли, докато кашляше.

Джейсън се захили:

— Готово.

При втория курс тя се опита да се изправи, задържа се три секунди и падна от дъската. Джейсън веднага мина от нейната страна и я изтегли на повърхността.

— Не искаш ли да си починем? — попита той, когато тя взе отново дъската.

Бриана поклати глава.

— Не и преди да успея да яхна една вълна. Искам да го направя, Джейсън. Искам да победя майката природа в нейната игра.

Той се засмя:

— Не си й в категорията.

— Мисля, че съм — усмихна се тя. — Може би съм и сърфистка.

Необходими й бяха още три опита, преди да яхне вълната чак до брега, но когато това се случи, полудя от възторг. Разскача се във водата, прегърна Джейсън и го целуна с дълга, влажна целувка.

— Благодаря ти — загледа го тя в очите. — Беше вълшебно.

Той прибра кичур коса зад ухото й.

— Мисля, че откри отново онова момиче в бара.

— Да, открих го.

Някакъв мъж повика кучето си и тя обърна глава. Плажът се оживяваше. Възрастна двойка слизаше по стълбите към брега, от една кола на близкия паркинг се изсипаха млади мъже, които започнаха да разтоварват дъски за сърф.

— Трябва да тръгваме.

Да бъдат заедно с Джейсън, когато нямаше жива душа, беше едно нещо, и съвсем различно пред очите на много хора. Никак не беше готова да обяви пред света, че са приятели.

— Да, трябва — повтори той с мрачен поглед.

— Джейсън, още не мога да проумея… да проумея нас. Дори не знам какви сме по-точно. Сложно е.

— Разбирам.

Той изтегли дъската на брега.

— Така твърдиш, но като че ли си на друго мнение — говореше тя, като вървеше след него, за да излезе от водата.

— Какво искаш да кажа, Бриана? Не ми пука дали някой ни е видял заедно, но на теб не ти е все едно.

— Засега е вярно, не завинаги. Трябва ми само време да преценя какво да направя.

— Не се притеснявай. Аз за никъде не бързам. Но ще бъда на празника на хвърчилото. Обещах на Лукас и няма да го разочаровам.

— Ще страда, ако не отидеш — каза тя, зарадвана, че е загрижен за сина й. — Но не искам той да се окаже посред твоята битка със семейство Кейн.

— Битката не е моя, тяхна е. И не вярвам, че се тревожиш само за Лукас.

— Обичам ги, Джейсън, и не искам да бъда принудена да избирам.

— Може и дотам да се стигне, Бриана.

— Добре, но не и сега.

Надяваше се този момент никога да не настъпи.

* * *

— Как ще избера? — попита Ани Шарлот с отчаяние в гласа.

Шарлот отиде в стаята на Ани, за да я попита дали е готова да отидат в църквата, и я завари седнала в средата на леглото с куп документи пред себе си.

— Всички са добри хора — каза момичето. — Много по-добри от мен. Една от дамите е учителка. Друга е медицинска сестра. Ето, този е лекар. Всичките са фрашкани с пари. Женени са и се обичат — ридаеше тя.

— О, миличка, недей така!

Шарлот седна до нея и я прегърна през раменете.

— Не знаех, че ще ми бъде толкова трудно — плачеше Ани. — Не очаквах да се случи. Не очаквах, че ще забременея или че ще бъда сама. Завися от теб и от майка ти, а дори не сме роднини.

— С майка ми се радваме, че си при нас, и нямаме намерение да се отървем от теб или от бебето. Мама вече извади старото кошче на Джейми и наши бебешки дрешки.

— Много е мила. Но преподобният Шилинг каза, че трябва да помисля какво ще е най-добре за моето дете.

— Някое от тези семейства отличава ли се от другите? — попита Шарлот, разглеждайки снимките, прикачени към всяко досие.

Раменете на Ани се разтресоха отново и тя почувства, че причината не е само тревога, но също и страх.

— Много добре, кажи какво има? — попита нежно.

— Той иска да осинови бебето. На една от тези снимки е той.

Шарлот не проумя веднага думите й:

— Той ли? Имаш предвид бащата!

Шарлот разгледа пак снимките. Имаше пет кандидатури, всичките на семейни двойки.

— Той държи жена му да не знае, че е бащата. Ще се престори, че осиновяването е случайно.

— Това не е редно по много причини. Говори ли с него, Ани?

— Обади ми се преди срещата с него и жена му. Каза ми да пазя тайна и че това е идеалният начин да ми помогне. Щял да вземе детето и да го отгледа. Жена му щяла да бъде добра майка и не било необходимо да се знае, че той е биологичният баща.

— А ти какво му отговори?

— Не казах нищо, когато се срещнах с него, с жена му и с преподобния Шилинг, но ми беше много тежко. Страхувах се да погледна него или нея, страхувах се да не се издам.

— Кой е той, Ани?

— Не мога да ти кажа още. Не зная дали ще имам сили да се откажа от моето бебе и да гледам как неговата жена отглежда детето ми. — По страната й потече сълза. — Знаех, че е грешно да спя с него. Той беше толкова нежен с мен. Караше ме да се чувствам специална и аз го обичах.

— Знам, че си го обичала, миличка.

— Не биваше да го правя.

И петимата мъже бяха поне с по десет години по-стари от Ани.

— Не си го направила сама, а този тип е знаел колко малка и невинна си. Възползвал се е от теб, Ани.

— Не се е възползвал. Разговаряхме. Той беше тъжен. Бракът му не вървял добре. И аз бях тъжна. Баща ми рядко ми разрешаваше да излизам вън от къщи, а пък аз бях жадна някой да ме слуша какво говоря. И сега моето бебе ще порасне без родителите си. — Погледна Шарлот с очи, пълни с болка. — Не съм искала това да се случи. Знам какво е да нямаш и двамата родители. Майка ми почина преди няколко години, а баща ми почти винаги отсъства или не е на себе си.

— Не си в идеална ситуация, Ани, но семействата са най-различни. Самотни майки и самотни бащи също могат да бъдат чудесни родители. Щом има обич, разбиране, родителски грижи, твоето бебе ще расте щастливо. Това е сериозно решение и трябва да го обмислиш много внимателно.

— Мислех си дали има възможност да… — Ридания сподавиха гласа й.

— Той да напусне съпругата си и да се ожени за теб ли?

— Много тъпо, а? Какво да правя, Шарлот? Да му дам ли бебето си?

— Какво искаш ти, Ани?

Ани сложи ръка на корема си.

— Не мога да си представя да се откажа от детето си. Той или тя е единственото близко същество, което ми е останало. Друго семейство нямам. Моят баща почти не си спомня, че съществувам, а когато си спомни, съм сигурна, че ме мрази. Но пък си мисля колко егоистично е от моя страна? Ако дам бебето на неговия баща, това все пак е нещо, мисля.

Шарлот не искаше да добавя и своето мнение, но се разтревожи сериозно от новото развитие на случая. Бебето щеше да има своя биологичен баща, но щеше да расте с грозяща го тайна. Ами ако майката един ден научи за измамата и го изостави? Заслужаваше ли това дете да бъде отглеждано в проблемно семейство, след като съпругът е решил да изневерява?

Погледна отново снимките на щастливите двойки. Един от тези бракове беше позор.

— Не одобрявам идеята да се пази тайна — каза тя. — Тайните винаги излизат наяве. Помисли и за себе си, Ани. Живее в същия град. Като знаеш, ще го понесеш ли?

— Но как да дам бебето на друго семейство, щом го иска той?

Въпросът беше труден.

— Най-важното е какво е най-добре за бебето. Твоята потребност и на бащата ще се вземат също предвид, но не взимай решение с оглед на неговото желание. Наистина искам да ми кажеш кой е той?

Ани й се усмихна унило.

— За да го скастриш ли?

— Заслужава един скандал. Мами жена си.

Като изрече тези думи, Шарлот се почувства виновна заради флирта с Джо. Казваше си, че никога няма да си позволи нещо повече, но може би вече беше стигнала твърде далеч. Джо още не бе подписал документите за развод и колебанието му беше показателно.

— Той съжалява — въздъхна Ани, като имаше предвид бащата на бебето. Погледът й се насочи отново към снимките, но после се извърна, вероятно изплашена, че ще се издаде.

— Сигурна съм, че съжалява. Но това не извинява поведението му преди време, нито мълчанието му сега, с което те затруднява още повече. — Шарлот стана от леглото. — Да вървим в църквата, преди майка ми да е изпратила разузнавателен отряд.

— Нали няма да кажеш на преподобния Шилинг, че един от тези мъже е бащата?

Много й се искаше, но след като Ани й се довери, щеше да запази тайната.

— Няма да кажа на Андрю, но ти трябва да съобщиш на служител от бюрото за осиновявания. Заради бебето е добре да се знае каква е неговата наследственост. Разбирам, че държиш да предпазиш този мъж, Ани. Но понякога си длъжна да казваш истината, дори когато е болезнена.

— Жена му може да го изостави.

— Ами ако това е цената, която трябва да плати?

Ани въздъхна.

— Де да знаех какво да направя.

— Знаеш — насърчи я Шарлот. — Само трябва да събереш кураж да го направиш.