Барбара Фрийти
Тайната (12)

Единайсета глава

— Разстроих Нанси — каза Бриана на Рик, когато заведе Лукас у тях на път за работа същия ден. Синът й вече беше влязъл вътре с Дигър, така че двамата останаха сами на стълбището.

— Излезе по работа, но всеки момент ще се върне — каза Рик, покашляйки се някак неловко.

Бриана не му повярва и за секунда. Нанси не искаше да я вижда, затова отсъстваше.

— Джейсън живее временно в съседната къща. Срещнахме се най-случайно няколко пъти и с Лукас се сприятелиха. Затова беше снощи беше у дома.

— И Нанси спомена същото. Лукас ни каза още, че Джейсън му е направил хвърчило. На нас не ни стана приятно, но предположихме, че като е видял хвърчило, се е заинатил и си била принудена да приемеш помощта на Джейсън.

Рик я извиняваше, но тя знаеше, че вината не е изцяло на Лукас.

— Но когато Нанси е видяла Джейсън да вечеря с вас — продължи свекър й, — как да кажа, разстроила се е. Каза, че Джейсън е седял на мястото на Дерек. Разплакала се е.

Бриана въздъхна, като видя мъката в очите му.

— Съжалявам. Не беше умишлено. Джейсън беше купил пица и се случи съвсем спонтанно.

— Колко време ще остане в съседната къща?

— Само още няколко дни.

— Да се надяваме, че ще минат бързо. Или може би си променила мнението си за Джейсън? — попита свекър й с тревожен поглед.

Трябваше да помисли малко, преди да отговори:

— Лесно е да се обвинява само Джейсън за всичко, но той не е единственият, който прати Дерек в затвора — изрече бавно.

— Но само той беше приятел — напомни й той. — Дерек се чувстваше предаден от Джейсън. И ако се сприятелиш с него, все едно да обърнеш гръб на Дерек. Според теб Дерек щеше ли да бъде доволен, че ти и Лукас вечеряте с Джейсън?

— Не, нямаше да бъде доволен — отговори тихо Бриана.

Погледът на Рик омекна.

— Знам, че ти е трудно, Бриана, да се преместиш на ново място, да отглеждаш детето си сама. Много приятели можеш да намериш в този град и може би Джейсън не бива да бъде един от тях. — След кратка пауза продължи: — А сега ще отида да видя какво прави Лукас. О, и да не забравя, тази вечер ще ходим на кулинарното състезание, ако искате, елате с нас.

— Ще си помисля.

Джейсън сигурно ще бъде там и не беше склонна да става причина за друга сцена, особено пред целия град. Трябваше да се отдръпне и да разгледа положението.

Когато се срещаше с Джейсън, когато той й се усмихваше, когато я целуваше, беше лесно да забрави всички причини, заради които не можеха да бъдат приятели или нещо повече. Но срещите с Нанси и Рик й напомняха колко бяха преживели заедно, как я бяха обграждали с обич и грижи през някои от най-мрачните й дни. Те бяха нейното семейство. Обичаха я, а нямаше на света много хора с толкова топли чувства към нея. Нима беше възможно да избере Джейсън пред тях? Не беше редно дори да се замисля, но се измъчваше и това я плашеше най-много.

* * *

„Моят съпруг ме избягва“ — мислеше си Кара, въздишайки. Някога познаваше Колин — характера му, навиците му, но след като се събуди от комата, той се промени. Вече не беше щастливият, общителен и чаровен ирландец, който не можеше да се сдържа да не я прегръща. Сега бе нетърпелив, избухлив и хладен. Щом пристигнаха в църковния салон, където се провеждаше кулинарното състезание, той изчезна с някакво неясно извинение, че се налага да помогне на приятелите си полицаи. Но в действителност искаше да се отдалечи от нея.

През последните няколко нощи дори спа на дивана, твърдейки, че сънят му е неспокоен и не иска да я буди. Колин, който преди не можеше да спи, ако не я докосва, сега се премести в друга стая. Целуваше едва-едва устните й и взимаше на ръце бебето само ако не можеше да се измъкне. Не знаеше страхува ли се или нещо става с него.

Ами ако повече не я искаше? Как ще живее без него? Колин беше нейният живот, откакто се помнеше.

Обхвана я паника и дъщеря й се размърда неспокойно в прегръдките й, очевидно усещайки страданието на майка си.

— Спокойно — прошепна й Кара. — Всичко ще се нареди. Не стигнах дотук, за да се откажа сега от него. Надявам се, че и той няма да се откаже от мен.

Фейт примигна няколко пъти и отново се унесе, успокоена, че в нейния свят всичко е прекрасно.

— Какво малко ангелче — зарадва й се Шарлот, като се срещнаха с Кара в салона. — Но едва ли изглежда толкова сладка в два през нощта.

— Всъщност и тогава е много сладка. С часове я наблюдавам. Никога не съм си представяла, че ще се чувствам толкова близка с друго човешко същество. Мислех си, че любовта ми ще бъде като към Колин, но е дори по-дълбока.

Шарлот й се усмихна топло.

— Говориш точно като съвсем млада майка.

— Знам — усмихна се безпомощно Кара. — Влюбена съм безумно в нея.

— Къде е таткото?

— Ето там, говори с Джо и Уорън — посочи с глава към другия край на залата. — Надяват се, че ще победят пожарникарите тази година. Струва ми се, че шефът се е регистрирал за участие.

Шарлот леко се изчерви:

— Да, регистрира се.

Кара я погледна любопитно:

— Имаш ли пръст в тази работа?

— Не достигаха полицаи, след като тази година Колин се оттегли от състезанието.

Това бе още един пример за огромната промяна у Колин. Преди време щеше да умре, но нямаше да отстъпи мястото си в състезанието по готвене на задушено. Гордееше се със своето люто ястие даже когато не беше чак толкова вкусно. Беше му предложила да нареже и да подготви продуктите, но той заяви, че не е готов.

— Колин не прилича на себе си — каза тя.

— Нали не си мислиш, че се оплаквам — рече Шарлот. — Никой не очаква Колин да участва след всичко, което преживяхте. Последното нещо, за което трябва да се притесняваш, е кулинарното състезание.

— Може би щеше да му се отрази добре. Ядосва се, че не е в състояние да върши всичко както обикновено, а когато има възможност, не се възползва. Не разбирам поведението му.

Шарлот я прегърна през раменете и я притисна до себе си.

— Положението е тежко, а?

— Толкова ли ми личи?

— Храбрата ти физиономия взе да помръква. Какво става?

Кара сниши глас:

— Нали ми каза, че вече мога да правя секс? Колин не се въодушеви от новината като мен. Оттогава не ме е доближавал.

— Случва се. Току-що си родила. Кърмиш. Някои мъже изпитват известна ревност към бебето и трудно свикват с мисълта, че съпругите им са станали майки. Тези гърди, преди са били негова територия и само негова. Ти никога не си спала с друг и същото се отнася и за него, нали?

— Ами ако точно това го потиска? Ами ако осъзнавайки, че е смъртен, си е помислил: „Защо, да му се не види, съм спал само с една жена през целия си живот?“.

— Боже мой, Кара, полудяваш! — слиса се Шарлот. — Той не си мисли подобно нещо, сигурна съм.

— Полудявам — съгласи се тя. — Колин не иска да говори с мен. Не ме докосва. Не че умирам за секс, но той ми липсва. Не сме заедно и това ми липсва. Липсва ми начинът ни на живот. Вярвах, че като се събуди, всичко ще си дойде на мястото.

Другата жена отново я прегърна.

— Ще успееш. С Колин сте родени един за друг, няма да се разделите. Просто му дай малко време. Той те обича повече от който и да е друг на света. Зная, че и ти го обичаш по същия начин. Честно казано, двамата вдигнахте много високо летвата за всички нас. Не мога да си представя, че ще имам онова, което имате вие. Толкова сте свързани, толкова сте искрени един към друг.

— Бяхме. И пак ще бъдем — изрече Кара.

— Разбира се. Да опитаме ли от гозбите? Умирам от глад.

— Защо не.

Кара настани Фейт в количката и двете тръгнаха, препирайки се чие задушено изглежда най-интересно.

Спираха ги постоянно приятели и съседи, които искаха да видят бебето и да ги поздравят. Въпреки твърдението си, че е гладна, Шарлот изглежда не бързаше да хапне и вместо това се запъти към Колин и Джо.

— Знам какво си намислила — каза й Кара. — Но няма как да ме сватосаш, след като вече съм омъжена за избраника.

Спря, за да направи път на някакви хора да минат пред нея. Не искаше отношенията й с Колин да бъдат на показ.

— Може би нямам предвид теб — подхвърли Шарлот с дяволит блясък в очите.

Кара се обърка за миг, после се досети кой е обектът на нейното внимание.

— О, не, Шърли, не Джо! Той е женен.

— Знам, ние сме само приятели.

— Наистина ли? — попита тя разтревожена.

— Да, наистина — отговори Шарлот, но не я погледна в очите.

— Джо и Рейчъл си имат проблеми, но нима искаш да се намесиш в един брак?

— Не се намесвам. Приятно ми е в неговата компания, нищо повече.

— И той е увлечен.

— Е, може би е увлечен — засмя се тя. — Спокойно, Кара, не нарушавам правила.

— По-загрижена съм за сърцето ти. Като че ли винаги омаловажаваш нещата, но всъщност си много по-уязвима, отколкото показваш. Ако искаш да си имаш приятел, защо да не е Андрю? Той също е хубавец и не е толкова обременен.

— Не и когато става въпрос за мен. Нашата история ни преследва, без да споменавам всички други неомъжени жени в града. Погледни го. Направо е окупиран.

Андрю стоеше всред група жени на възраст от двайсет до петдесет.

— Има много почитателки — призна Кара. — И сладурчета по на двайсетина, и попреминали тигрици.

— Излъчва онова религиозно благочестие, което покорява. Много силно въздейства. Жените също въздишаха след баща ми, но майка ми ги разгонваше.

— Можеш да правиш същото с Андрю. Той те харесва. Разбра ли защо отмени вечерята?

— Не, измърмори някакво извинение, че се е случило неочаквано нещо, и повече не ме покани. Типично за мъжете. Щом им се вържеш, повече не ги интересуваш.

— Това не е вярно — възрази Кара.

— Няма значение. Щастлива съм и без гадже. Престани да умуваш. Да вървим да видим какви са ги свършили момчетата.

Момчетата похапваха и си говореха за баскетбол. Колин се усмихна на Кара и тя почувства, че напрежението й преминава. Имаше вид на стария Колин. Значи трябваше да излиза от къщи и да се среща с хора.

— Здрасти, Шарлот — поздрави Колин. — Опитай от това задушено. Много ще ти хареса.

Кара се зачуди защо Джо и Колин се подсмихнаха един на друг, очевидно бяха намислили нещо. Джо сипа по един черпак в две купички и подаде едната на нея, а другата — на Шарлот.

— О, Кара, почакай — каза съпругът й.

Но беше късно. Вече бе глътнала огнено лютата хапка. Колин й подаде своята бутилка вода и тя пи дълго.

— О, Господи! — изрече, щом си върна способността да говори. — Ама че люто.

— Едва ли е чак толкова непоносимо — каза Шарлот.

— Да, бе, защо не го опиташ — предложи Кара.

— Ами, да, опитай го — настоя и Джо.

Шарлот опита и направи гримаса.

— Ужасно е. Как е възможно? Сложих съвсем малко лют пипер.

— Ти ли сготви това задушено, Шарлот? — поинтересува се приятелката й.

— Само помогнах на Джо — заяви тя и се изчерви леко.

Кара се обърна към Джо:

— Оставил си я да готви! Животът ли ти е омръзнал? Всички знаят, че Шарлот не умее да готви.

— Казах му — заоправдава се Шарлот.

Очите на Джо светнаха, като я погледна.

— Мислех си, че го казваш от скромност.

— Изобщо не съм скромна.

— Какво те е прихванало, Шарлот? — попита Колин. — Не съм те виждал да хващаш нож, освен ако няма да режеш някого.

— Исках да бъда полезна — повтори Шарлот. — Джо, не опита ли задушеното, преди да го донесеш?

— Не. Прибрах го в хладилника. Сутринта само го претоплих. Но не се притеснявай; не разреших на никого да го доближи. Тъкмо щях да го отнеса, когато на Колин му хрумна, че ще се посмеем, ако те накараме да хапнеш.

— Виж го ти — възмути се Кара и перна закачливо съпруга си по ръката.

Той се разсмя.

— Опитах се да те предупредя, но толкова бързо се нахвърли на задушеното.

Джо взе тенджерата.

— Ще я отнеса в колата.

— Нямаш избор — съгласи се Шарлот. — Ще прибера останалите съдове.

Взе купичките с подправки и излезе с Джо.

Когато останаха сами, Кара се обърна към Колин, щастлива, че вижда отново усмивка на лицето му. Тъкмо щеше да го попита как се чувства, дали не е уморен и не иска ли да се приберат вкъщи, но се отказа. Той беше възрастен човек и можеше сам да реши.

— Струва ми се, че Шарлот си пада по Джо.

Очите му се разшириха.

— Как не. Тя не би си позволила връзка с женен мъж.

— Не казах, че имат връзка, а че определено прехвърчат искри между тях. Не си ли забелязал как се гледат?

— Бях увлечен да гледам теб. — Приближи се до нея и я прегърна през талията. — Извинявай, Кара.

— Не трябва да се извиняваш — започна тя, но той я прекъсна, поклащайки глава.

— Трябва. През последните няколко седмици бях невъзможен, бях пълен идиот. Ще ми разрешиш ли да изкупя вината си?

Очите й се напълниха със сълзи, докато се взираше в очите му, и за пръв път видя, че той присъства наистина.

— Няма какво да изкупваш. Обичам те дори когато си пълен идиот.

— И аз те обичам. — Гледаше я с онази нежна усмивка, която тя толкова обичаше. — Бях в някакво нереално пространство, като след дрямка, когато човек се събужда дезориентиран, не знае кое време е и дали наистина е спал. Така се чувствах почти всеки ден. Бях много потиснат.

— Радвам се, че ми каза.

Кара сложи ръце на гърдите му, надигна се на пръсти и го целуна нежно по устните.

— Не мога да повярвам, че Джейсън беше прав — възкликна той.

— За какво?

— Настояваше, че ако споделя с теб как се чувствам, ще те трогна. Не предполагах, че така естествено ще приемеш всичко.

Тя се усмихна.

— Когато става въпрос за теб, винаги съм естествена. Знаеш го.

— От известно време искам да ти кажа какво чувствам. Но изобщо не можех да го изразя с думи — продължи съпругът й с по-сериозен тон. — Знаех, че те ядосвам, но не се владеех. Дишах малко по-свободно, когато не беше наблизо. Ти не сваляше очи от мен. Следеше и най-малкото ми движение. Нищо не ти убягваше. Чувствах се засрамен.

Думите я жегнаха леко, но му беше признателна за искреността.

— Три месеца наблюдавах как спиш, Колин, и очаквах да потрепне клепач, да помръдне някой пръст, някакъв знак, че си още тук. Сигурно не свалям очи от теб, защото се страхувам да не изчезнеш незабелязано, когато не те гледам. Ще се постарая да се отдръпна.

— Никъде няма да ходя, Кара. Оздравявам. Не те напускам. — Целуна я отново. — Да си отидем ли вкъщи и да се целуваме и прегръщаме?

Този интимен въпрос я разсмя. Откакто бяха по на тринайсет, той я питаше все по същия начин.

— Да, веднага.

Преди да тръгнат, се появи Джейсън. Изглеждаше изморен, погледът му беше мрачен, лицето му — изопнато.

— Здрасти.

— Какво има? — попита Кара.

— Нищо. Гладен съм. Кое задушено ще ми препоръчате?

— Единственото, което опитах, беше ужасно — каза тя. — Ами ти, Колин?

— На Уорън е вкусно, но опашката за задушеното на Дан Маккарти стига чак навън, затова си мисля, че ще дишаме прахта на пожарникарите тази година.

Джейсън кимна, но изглеждаше разсеян.

— Говори ли пак с Бриана? — попита Кара, тъй като беше сигурна, че това настроение има нещо общо с вдовицата на Дерек.

— Снощи се видяхме. Тя тук ли е?

— Няма я — отговори Кара.

— Какво се случи снощи? — попита Колин.

Джейсън не отговори, загледан в някого. Кара се обърна и видя Нанси Кейн, която се приближаваше към тях с вид на жена с важна мисия, което я изненада, след като през последните пет години семейство Кейн избягваше Джейсън.

— Имам да ти кажа само едно нещо, Джейсън — каза рязко Нанси. Като че ли не я интересуваше дали още някой ще чуе. — Останаха ми само Бриана и Лукас от детето, което ти ми отне. — Гласът й трепереше от гняв. — Отнасях се към теб като към свой син, а ти се обърна срещу Дерек. Не припарвай до тях! Чу ли? Не ги приближавай.

Джейсън пребледня, когато тя си тръгна. Около тях веднага се събраха хора. Кара и Колин се спогледаха и тя забеляза тревогата в очите му заради Джейсън.

Колин се обърна към насъбралите се.

— Е, кой ще ми препоръча най-хубавото задушено? — попита, отмествайки вниманието от Джейсън към себе си. Такъв си беше той — закрилник.

Кара хвана ръката на Джейсън.

— Какви си ги свършил, по дяволите?

— Вечерях с Бриана и Лукас. Нанси ни завари на масата.

— Остави Бриана на мира.

Много хора щяха да бъдат наранени, в това число и той.

— Опитвам се.

— Опитай по-усърдно.

* * *

— Съжалявам, че съсипах твоето задушено — говореше Шарлот на Джо, докато той прибираше тенджерата в багажника. — Навярно си ме разсеял.

— Поне не отровихме никого. На майка ти едва ли ще й стане много приятно.

Тя се засмя.

— Вярно, но ще обвини мен, не теб. Има слабост към красиви мъже, които защитават истината и справедливостта.

— Трябва да се сближа повече с майка ти. Заинтригува ме.

— Ще се държи много добре с теб. Тя не се разбира само с мен. Много сме различни и не се погаждаме. Не ми се вярва, че някой ден ще се примирим. Ще се върнеш ли в църквата?

— Не. Устата ми още гори.

— И моята. Да хапнем ли някъде сладолед? — Видя колебанието му и осъзна, че е прекрачила границата. — Но мога да остана и да помогна в преброяването на гласовете.

— Градът е толкова малък, Шарлот.

— Наистина, тъпо предложение. — Въздъхна дълбоко. — Ще се поразходя, преди да се върна в салона. Винаги съм харесвала парка около църквата нощем. Едно време се измъквах през прозореца на моята спалня, щом заспяха родителите ми, и идвах тук.

— За да се срещаш с Андрю ли?

— Понякога, но в повечето случаи се разхождах безцелно. В сумрака можех да бъда себе си. Бях извън обсега на постоянното наблюдение на майка ми, така че се чувствах свободна.

— Покажи ми къде обичаше най-много да ходиш.

Ако идеята да отидат да хапнат някъде сладолед беше неприемлива, тогава идеята да се разхождат в църковния парк след мръкване беше още по-неприемлива. Но тя кимна и го поведе към дърветата. Вървяха мълчаливо. Джо не говореше много, освен когато имаше какво да каже, и на нея това й харесваше.

Тя застана под едно дърво с разперени клони, които се спускаха като дебел балдахин над тревата.

— Катерех се на това дърво. Бях истинска мъжкарана. Веднъж се изкатерих чак до върха.

— Харесват ти високите места, нали? Ето защо все те виждам да тичаш или да караш колело по стръмнините около града.

— Сигурно е така. — Изненада се, че е забелязал тази нейна склонност. — Има нещо в гледката, която ми разкрива светът. Друго мое любимо място е камбанарията. Искаш ли да погледнеш?

— Да.

Шарлот тръгна към смълчаната църква, влязоха през страничната врата и се заизкачваха по тясно, извито стълбище към върха на камбанарията. Старата камбана беше преместена преди години, но гледката през сводестите отвори беше великолепна.

— През деня се виждат океанът и корабите в пристанището — каза тя. — Нощем оттук звездите се наблюдават най-добре.

Джо се приближи до нея и дъхът й замря. Беше забравила колко потайна и интимна е атмосферата в камбанарията.

— Идвала ли си тук с Андрю? — попита той.

— Много си любопитен за мен и Андрю. Ами ако започна да те разпитвам за твои стари гаджета?

— Нямам стари гаджета. Започнах да ходя с Рейчъл, когато бях на петнайсет. Два пъти късахме за кратко, докато учех в колежа, но никога не съм имал сериозна връзка.

Шарлот се изненада, че не е имал повече любовни истории, но думите му също така й напомниха, че Рейчъл е била единствена за него и вероятно ще си остане единствената му любима.

— Ами ти Шарлот? Освен Андрю, други имала ли си?

— Десетки — отговори тя весело.

— Говоря за сериозна връзка.

— Не си падам по сериозни връзки. — Дори в тъмнината забеляза любопитния му поглед и съжали за импулсивния отговор. — Имах много да уча в колежа, в медицинския факултет, след това стаж, специализация, после се преместих тук. Кога да намеря време за гадже?

— Не мисля, че става въпрос само за време. Какво се е случило, та не искаш да се обвързваш сериозно. Разбито сърце ли?

— О, моля те, всеки е бил с разбито сърце в гимназията. На някои даже по веднъж в седмицата.

— Казах ти една от моите тайни — напомни й той. — Ти още ми дължиш една твоя. Защо напусна Ейнджълс Бей?

— Исках да стана лекарка.

— Винаги ли?

Неговото упорство я накара да въздъхне. Нищо чудно, че в града се носеше славата му на човек, който умее да води разпити.

— Невинаги — отстъпи тя.

— Защо избра медицина?

Досега никой не я беше питал защо е избрала да стане лекарка. И в тишината на тъмната нощ осъзна, че иска да му каже.

— Много отдавна направих спонтанен аборт. Бях лишена от медицински грижи и бебето умря. Исках да намеря начин да компенсирам този изгубен живот, да спася нечие друго бебе. И понеже бях силна в точните науки, се насочих към медицината.

— Съжалявам, Шарлот.

Тези обикновени думи най-неочаквано я накараха да се разплаче.

— Недей. Добре съм.

Джо протегна ръце и след миг тя се отпусна в прегръдките му. Сложи глава на гърдите му и се заслуша в биенето на сърцето му. Когато загуби бебето си, искаше отчаяно някой да я утеши, но трябваше сама да го изживее. Майка й направи всичко възможно да стане така.

Той наклони глава и се взря в нея.

— Андрю знае ли?

— Никога не съм споменавала, че той беше бащата.

— Не си споменавала и че не е.

— Само майка ми знаеше, че съм бременна, и повярвай ми, на никого не е казала. Бях се опозорила. Посрамих семейството.

— Не е ли казала на баща ти?

— О, не. Страхуваше се, че моята грешка ще й се отрази зле.

— Какво щеше да направи, ако не беше пометнала?

— Смяташе да ме изпрати далеч, да измисли някакво фалшиво пътешествие в другия край на страната. Вероятно щях да замина, защото бях объркана и изплашена, а тя беше направо страшна.

— Сега разбирам защо помежду ви има толкова гняв. Ако някоя от моите сестри беше забременяла в гимназията, майка ми щеше да я утешава и да я люлее в прегръдките си. Нямаше да я изпрати надалеч.

Като си представи картината, Шарлот едва не се разплака отново.

— Майка ти изглежда много мила. Сега разбирам откъде и у теб има нежност. Трябва да тръгваме, Джо. Става късно.

Пък и започна непреодолимо да го харесва.

— Добре. Но искам да знаеш, че никога няма да издам твоята тайна.

Тя му се усмихна кротко.

— Нямаше да ти я кажа, Джо, ако не бях сигурна в теб.