Даниел Стийл
От пръв поглед (8)

8.

В четвъртък, цяла седмица след Деня на благодарността, Зак най-после се обади. Отново си даде сметка за някои важни неща. Първото, че Зак не беше луд по нея, което не беше новина. А следващото, че ако веднага не вземе нещата в свои ръце, я очакваше и подобна Коледа, което никак не й се искаше. В събота следобед, докато бяха в Малибу за уикенда, реши да поговори със Зак. Никой не спомена седмицата мълчание от негова страна. Той дори не си направи труда да я попита къде е била. Очевидно нейните празници не го интересуваха, нито пък имаше намерение да я направи част от своите. Положението бе от ясно по-ясно.

— Какви са ти плановете за Коледа? — попита го Тими, докато обмисляха къде да вечерят. Навън валеше и не ставаше за барбекю. Предложи му да приготви паста, той не се съгласи. Не искаше да нарушава диетата си. Накрая той се зае да приготви голяма салата.

— Не знам, още не съм мислил — отвърна той. — Защо? Какво имаш предвид? — прозвуча така, сякаш бе отворен за предложения. Тими не искаше и нямаше намерение да прекара Коледните празници сама. В крайна сметка нали целта на тяхната връзка беше най-вече да избягат от самотата си.

— В Мексико винаги се разболявам — разсъждаваше тя, следвайки го към кухнята. — А Карибите са ужасно далече от Западния бряг. Времето във Флорида е нестабилно по това време на годината, макар на Саут Бийч да е забавно. Какво ще кажеш за Хаваи?

— Това покана ли е? — Той я погледна със задоволство, докато изваждаше от хладилника три вида марули и плик с домати.

— Нещо такова. Как ти звучи? Можем да тръгнем на двайсет и трети. Офисът ми е затворен до трети януари. Това са цели единайсет дни. Ще отседнем в „Четирите сезона“ на Биг Айланд, ако успея да намеря свободна стая. Или може би на Мауна Кеа. Стаите са малко демоде, но има невероятен плаж. Всъщност там ми харесва повече. На такова място човек не се задържа дълго в стаята. Ще бъде приятно да се махнем оттук.

— Със сигурност — отвърна той и се наведе, за да я целуне. — Мислиш ли, че няма да пропуснеш нещо вълнуващо тук?

— Нищо, което би ме интересувало. А ти?

— Аз съм волна птичка. — Той я погледна очарован.

Може би Коледа щеше да е много по-приятна от Деня на благодарността. Нали затова беше с него. Не защото бе мъжът на мечтите й, а защото бе нейният антидепресант срещу самотата.

— Ще се опитам да резервирам нещо тази седмица. — Тя планираше да прехвърли тази задача на Джейд.

— Знаеш ли, хрумна ми нещо — подхвърли той, докато миеше марулята. — Какво ще кажеш за Сейнт Бартс на Карибите? Какво ако ни отнеме два дни повече, за да стигнем дотам. Чух, че е страхотно място. Все пак имаме единайсет дни. Какво ще кажеш?

— Много е далеч — практично реши тя. — Била съм там. Трябва да пренощуваме в Маями и в двете посоки, а и мразя малкото самолетче, с което се лети дотам. Това е единственият начин да стигнеш до острова и много ме плаши. Времето в Карибите не е никак стабилно в този сезон. Аз съм за Хаваи. — Въздържа се да му напомни, че след като тя плаща и го организира, има решаващ глас. Просто не искаше да е груба. Но това си беше сделка. Кредитната карта е нейна, така че и изборът ще е неин.

— Все пак го провери — настоя той, изцеждайки салатата. — Това е мястото на знаменитостите.

Тими се разсмя, не забеляза всъщност колко бе сериозен.

— Е, това е основателна причина да не отидем. Не мога да се размина от разни познати от Ел Ей. Точно това се случи последния път, когато бях там. Сейнт Бартс е много по-приятно място, ако се усамотиш на някоя лодка. — Но в никакъв случай не би наела яхта и не би похарчила огромна сума пари за кратка ваканция с него. За меден месец, може би, но не и за единайсет дни със Зак, който и без това не гледаше сериозно на връзката им. Все още не си бе загубила напълно ума. Просто й се искаше едно приятно пътуване.

— Твоите приятели така ли ще прекарат ваканцията, на яхти? — Очевидно проявяваше сериозен интерес към Сейнт Бартс. Тими знаеше, че филмовата гилдия предпочита това място. Определено беше една от най-търсените дестинации.

— Може би — промълви тя. — Но нямам никакво желание да бъда залостена на лодка с филмови звезди от Ел Ей. Едва ли има нещо по-неприятно. — За него бе тъкмо обратното, но изглежда нямаше да успее да я убеди да лети до острова.

— Ще бъде страхотно — заяви той, докато похапваха от салатата.

Тя очакваше тази ваканция с него с нетърпение, затова се съгласи. Когато го поглезиш, ставаше особено забавен. Държа се много мило до края на вечерта, а после се любиха. Явно планът му допадаше и беше вдъхновен от предложението й.

На следващия ден Тими разказа на Джейд за идеята си и я помоли да се заеме с резервацията в „Четири сезона“ на Кона Коуст. След час всичко бе уредено — имаха самолетни билети и апартамент с изглед към океана.

— Готово — доволна Тими съобщи новината на Зак по телефона. — Уредено е. В „Четири сезона“. Хаваи. Единайсет дни на слънце, почивка и страхотно време. Тръгваме на двайсет и трети. Нямам търпение.

— Аз също — възбудено отвърна той.

Хаваи беше съвършеният избор за нея. Прекрасно време, лесен достъп. Какво по-хубаво? Заминаваха след три седмици. Щяха да пропуснат коледните елхи, макар че си бе наумила да купи подарък на Зак.

Избра му интересен часовник на „Картие“ от гума и неръждаема стомана, за гмуркачи, който щеше да ползва не само на почивката.

— Голям късметлия е — скептично заяви Джейд, като видя подаръка.

— Не се цупи. Коледа е — подкачи я Тими. — Между другото, как мина срещата? — не бе чула новинарския бюлетин от предишната седмица.

Срещата с архитекта в „Старбъкс“ бе минала добре, както и обедите с другите двама. Беше се отказала от четвъртия, защото й звучал странно по телефона, а останалите двама бяха изчезнали от хоризонта. Според Дейвид броят на кандидатите бил съвсем реалистичен. Той твърдеше, че трябва да провериш пет-шест души, понякога и седем, за да попаднеш на нещо, което ти харесва. Дотук добре.

— Страхотно — каза Джейд сияеща и се въздържа от коментари за Зак. В крайна сметка Тими й беше началник. А и поне нямаше да е сама за празниците. Но когато останаха насаме с Дейвид, разнищиха темата.

— Виж сега, това си е нейната трудна дилема — състрадателно каза Дейвид. — На всеки се случва в определен момент. Ти да не би да си седиш вкъщи като Дева Мария и да чакаш появяването на Принца? Или излизаш с някой Принц — компромис, или просто тръгваш нанякъде, за да се забавляваш, докато се появи истинският…

— Ами ако никога не се появи? — попита Джейд, притеснена за Тими.

— Точно заради това, скъпа, Бог е създал интернет запознанствата. Така шансовете ти скачат неимоверно. Е, поне нашите. При Тими ситуацията е по-сложна. Тя трябва да се надява да й излезе късметът някой ден и истинският човек да й падне от небето. — Но никой от тях не вярваше в това, най-малко Тими. Отдавна ги убеждаваше, че това няма никога да се случи.

— Просто така не става — тъжно заяви Джейд. Тя се тревожеше повече от самата Тими, която вече се бе примирила, че ще прекара живота си сама. — Мисля, че вече й е все едно. Не мога да понасям тази мисъл. Заслужава да има човек до себе си. Грижи се за всичко и всички, за сирачетата в дома. Защо, за бога, не се намери някой интелигентен мъж, който да я оцени и да се влюби в нея? Би бил истински щастливец.

Дейвид се замисли. Нямаше спор, бизнесът вървеше, печелеше много, но останалото беше провал.

— Може би трябва да се откаже от категорията на Зак, за да си отвори място за някой по-достоен — разсъждаваше Дейвид, макар и двамата да бяха убедени, че появи ли се подходящ кандидат, Тими щеше да зареже Зак на секундата.

Тими и Зак потеглиха към Хаваи на двайсет и трети декември. След четири и половина часа полет пристигнаха в Кона, където ги очакваше наетата от Джейд кола с шофьор, за да ги откара до хотела. Апартаментът беше прекрасен — просторен, с изглед към океана и тераса, наречена ланаи. Времето беше по-хладно от очакваното, но все пак приятно. Тими предложи да си поръчат румсървис за вечерта, но Зак искаше да отидат на заведение. Подозираше, че целта му е най-вече да огледа посетителите. Въпреки това прие предложението му.

Облече си синьо-лилава рокля, с подходящ кашмирен шал, златисти сандали, дълги обеци от злато и диаманти. Разпусна косата си и пъхна зад ухото цвят гардения. Изглеждаше екзотична и красива. Зак носеше червена хавайска риза, джапанки и бели джинси — беше по-секси от всякога. След ден-два щеше да добие тен, който да му придаде още по-съблазнителен вид. Вечерта мина приятно и двамата си легнаха рано. Зак остана леко разочарован, че не видя известни личности в ресторанта. Тя предположи, че между Коледа и Нова година ще дойдат повече хора.

Следващият ден дойде с искрящо слънце и неочаквано силен вятър. На басейна не можаха дори да отворят чадърите, а Тими трябваше да сплете косата си на плитка, за да я обуздае. Обядваха в ресторанта на голф клуба, където Зак мерна известен продуцент, но той изчезна преди да приключат с храната. После се качиха в стаята си за кратка почивка. Беше Бъдни вечер и Тими му даде подаръците. Беше му приготвила комплект от мъжката спортна линия и два изискани костюма, които можеше да носи в Ел Ей целогодишно. Разбира се, и часовника на „Картие“, който го подлуди. Засипа я с благодарности, след което й подаде малка кутийка. Вътре имаше тънка, семпла златна гривна от „Максифийлдс“. Нещо, подходящо за всякакви случаи. Честитиха си Коледа и седнаха с чаша шампанско на терасата, за да се наслаждават на лунната пътека.

— Съвършено — щастливо промълви Зак. — Благодаря ти, че ме доведе — искрено каза той.

— И на мен ми харесва тази Коледа — усмихна му се тя. Той беше приятна компания за пътешествия. Изглеждаше благодарен за всичко, което правеше за него, а тя се наслаждаваше на присъствието му. Пътуването до Хаваи се оказа блестяща идея.

Прекараха деня на басейна, отидоха до Уаймеа в планината, после вечеряха в „Мериманс“. Планираха на следващия ден да отидат на плаж в Мауна Кеа, ако вятърът утихнеше. Когато на сутринта се събудиха, останаха разочаровани от надвисналото сиво небе, а следобед заваля. През следващите три дни не спря да вали. Стояха си в стаята, четяха, говореха си, гледаха телевизия и си поръчваха румсървис. На Тими не й се ходеше на заведение, наслаждаваше се на уюта на хотелската стая.

Най-сетне, в деня преди новогодишната нощ, времето се проясни. Вятърът утихна и океанът се укроти. Наеха си такси до Мауна Кеа и прекараха деня на плажа. На обяд, в ресторанта Тими забеляза три известни филмови звезди, с които се познаваше. Поздравиха се, представи им Зак и се върнаха на шезлонгите си на плажа. Когато седнаха, забеляза, че той е ядосан. Нямаше представа какво развали настроението му така внезапно.

— Какъв е проблемът? — невинно попита тя.

— Защо отказа да обядваме с тях като ни поканиха? — кисело попита Зак.

Тими остана изненадана от тона и от физиономията му.

— Нали вече обядвахме. Не исках да им се натрапвам. Просто бяха учтиви. Не сме чак толкова близки.

— Те се държаха като твои стари приятели, дори се разцелувахте, за бога. Единият от тях е продуцент.

— Целувам много хора и познавам много продуценти. Това не означава, че трябва да обядвам с всички. Те са на почивка, Зак. Също като нас. Предпочитам да съм с теб, отколкото да седя два часа и да ги гледам как пият май-тай, вместо да си лежим на плажа.

— А пък аз предпочитам да обядвам с тях. За теб може и да не е важно, колкото за мен. — Изглеждаше бесен, сякаш му бе отнела златен шанс. Не й проговори цял следобед и отиде да плува сам, без дори да й предложи да го придружи. А след това отиде да се гмурка, отново сам. Не му се случваше за пръв път, но показваше без съмнение какво е най-важно за него — срещите с известни личности и да се перчи с връзката им.

— Виж, съжалявам, Зак — най-сетне каза тя. — Когато съм на почивка, предпочитам да съм сама. Не обичам да виждам много хора. Просто искам да съм с теб. — Това изглежда никак не го впечатли, въпреки че се почувства поласкан.

— Затова ли не пожела да отидем на Сейнт Бартс? — ядосано попита той. — Защото точно там отиват известните хора. Това място е абсолютна дупка. Идват само средна ръка хора от предградията с деца.

Тими остана поразена от думите му и здраво се ядоса. Това момче си риташе късмета. Беше готова да приеме, че всеки си имаше своя, различен живот и че предпочитанията им се разминават, но нямаше да се примири с явно грубиянство.

— Ти на почивка ли си дошъл? — подхвана го тя. — Или ти се иска да открият таланта ти на басейна? — Той долови в гласа й раздразнение, което още повече го разгневи.

— Може би и двете — призна й той. — Какво лошо има в това? Ти имаш много възможности да срещаш хора, каквито на мен ми липсват. Контактите са важни за мен. Можеше да излезе нещо интересно от обяда с тези тримата.

Тя се въздържа да му каже, че ако е трябвало да му се случи нещо важно, е щяло да стане много отдавна. Вече беше на доста годинки. На четиридесет и една едва ли щяха да го открият, а и не искаше да залага репутацията си, за да му създава „контакти“ на плажа.

— Зак, нищо нямаше да излезе — промълви тя. — Те са на ваканция, също като нас. Половината планета се опитва да привлече вниманието на хора като тях. Не искат да бъдат използвани, знам го от собствен опит. Мразя да виждам това.

— О, така ли? Значи си имаме малко специално клубче? Как можах да забравя? Тайно общество на известни личности, които си пазят интересите и държат настрана натрапници като мен. Е, извинявам се. — Той вече крещеше, а Тими се разстрои. Не й хареса нищо от това, което чу. Всякакво уважение и мило чувство се изпари. И преди се бе случвало, но вече ставаше нагло.

— Това, което каза, е пълна измишльотина, Зак. Няма никакво специално клубче. Понякога успели и известни хора идват тук, за да си починат, и не искат да бъдат използвани. Никой не иска това — и после кротко добави: — Аз също.

Очите му засвяткаха.

— Затова ли мислиш, че съм тук? За да те използвам? Проклет да съм, ако го правя. Със сигурност не получавам кой знае какво тук, или бъркам? Освен слънчев тен и няколко дни на плажа. За бога, ако не беше такъв откачен отшелник, толкова потайна през цялото време и ужасно уплашена да бъдеш себе си, можехме да сме на Сейнт Бартс и да прекарваме страхотно.

Всяка изказана от него дума беше като плесница. Почувства се обидена, разочарована, но може би беше по-добре да знае наистина какво мисли.

— А ти какво очакваше от тази ваканция? — попита го тя директно. — Колко повече „от слънчев тен“? Защото, откровено казано, аз имах точно това предвид. Не съм те поканила тук, за да бъдеш „открит“ или за да си създаваш контакти на плажа. Поканих те, за да бъдем заедно, да си почиваме и да се забавляваме. Или това е прекалено отегчително за теб? — Чувстваше се засегната от всичко, което й бе казал. Тя нямаше илюзии, че я обича, нито пък сама изпитваше подобни чувства към него, но думите му бяха лишени от всякакво приличие, проява на привързаност или уважение.

— За бога, Тими, не можеш да отречеш, че наистина си отшелник. Не ходиш никъде където те канят. Отказваш всички премиери, освен своите. Не обичаш купоните. Мислиш се за прекалено стара за барове и клубове, което е пълна глупост. Свираш се в къщите си или си скъсваш задника от работа. И сега пак искаш да си седиш в стаята и да се криеш тук, вместо да се смесиш с тълпата.

— Не искам да се смесвам с тълпата, Зак — каза тя. — Аз съм една от онези, с които хората искат да се смесват. Тъкмо заради това не излизам. Нямам желание да демонстрирам присъствие и да ме разнасят по пресата. Това вече не ми е интересно. Не ме вълнува. Имам си хора, които се грижат за изявите в медиите. Нямам нужда да се показвам. Защо? Какъв е смисълът? Пишат само глупости за мен, лъжи и това никак не ми допада. Ако искаш да се смесваш с тълпата, както се изрази, ще трябва да си намериш друг човек. Или да си платиш сам почивката в Сейнт Бартс. — Осъзна, че последното бе непозволен удар под кръста, но й писна. Беше обидена от всичко, което чу. Нямаше вярна и една думичка. Явно нямаше никаква представа коя е тя и какъв живот водеше. Или пък не. Може би го е разбрал много точно, просто искаше да я засегне, да я шамароса и тя не му остана длъжна.

— Виж, беше мило от твоя страна да ме доведеш тук — каза той малко по-спокойно. — Оценявам го. Просто това не съм аз. Мястото ми прилича на гробище. Единствените трима души, които срещнах и с които исках да общувам, ти ги разкара. Направи го, за да ме подразниш или да ми покажеш колко си могъща, или откровено не можеш да прецениш какво означава това за моята кариера…

— Каква кариера? — ядосано попита тя. — Снимаш се в реклами и заработваш като модел. Ти си на четиридесет и една години, независимо как изглеждаш. Прекалено е късно, Зак. Никой няма да те направи голяма звезда.

— Не можеш да знаеш това — отвърна той още по-вбесен. Не му харесваше да чува истината от нея.

— И още как — твърдо отсече Тими. — Познавам Холивуд много по-добре от теб.

— Как не — ядно каза той. — Отдавна си изпята песен и не знаеш какво става в Холивуд, дори да те захапе за задника.

— Достатъчно — каза тя с треперещ глас и влезе в стаята.

След половин час той също влезе и завари куфарите й приготвени. Стресна се, като разбра, че тя си тръгва. Беше приготвила и неговите чанти. Вече бе предупредила на рецепцията. Запазиха им места за нощния полет от Хонолулу. Не можеше да остане повече с него. Онова, което чу, бе достатъчно. Вече не можеше да се преструва, че й е приятел. Защото не беше. Знаеше, че не е влюбен в нея, но се оказа, че дори не я харесва. Просто я използваше, което явно бе единствената причина да са заедно. Изведнъж си помисли, че изминалите шест месеца вероятно са били не само отегчителни, но и тягостни за него.

— Какво правиш? — изненадано попита той. Все още беше по бански и плажна кърпа. Беше му оставила чифт джинси, риза, бельо и джапанки.

— Тръгваме си тази вечер — обясни тя на път за банята, за да се преоблече.

— Защо? — смаян я изгледа той.

— Сигурно се шегуваш? Да не мислиш, че ще седя тук, за да слушам гадостите, които сипеш по мой адрес? Ще се прибереш в Ел Ей утре сутрин. И ще имаш възможност да летиш до Сейнт Бартс.

— Добре знаеш, че няма да отида до Сейнт Бартс. — И двамата знаеха, че не би могъл да си позволи дори само самолетния билет дотам.

— Това си е твоя работа. Аз се прибирам, ще трябва и ти да го направиш.

— Не прави от мухата слон — опита се да я успокои. Никак не му се искаше да прекъсва ваканцията си, но вече бе прекалено късно. При това имаше много неща у нея, които му допадаха. Тази връзка предлагаше много повече на него, отколкото на нея.

— За теб може да не е голяма работа, но за мен е. Не се налага да се преструваш, че си лудо влюбен в мен, нито да се занимаваш с моя живот. Но трябва поне да ме харесваш, а не само да ме използваш. А вече и аз изобщо не съм сигурна дали те харесвам. Всъщност, точно сега не те харесвам. Направи ми сцена и за пътуването до Европа, което изобщо не ти дължах, между другото. Гаджета сме едва от четири месеца, така че няма да тръгна да те влача по луксозни хотели из половин Европа, докато си скъсвам задника от работа. Ти дори не ми се обади в Париж, когато бях толкова зле. А когато аз те потърсих, злорадо ми обясни, че си го заслужавам. Дори не ме посрещна. И сега пак си недоволен. Е, знаеш ли какво? Няма да участвам в това. И честно казано, предпочитам да съм си сама вкъщи. Много им здраве на страховете ми. По-добре да съм сама, отколкото да бъда използвана. Затова, скъпи мой, се прибираме. Намери си някоя друга следващата година да те заведе в Сейнт Бартс. Откровено казано, пет пари не давам. Напускаме хотела след половин час. — След тези думи тя влезе в банята и тръшна вратата.

Беше бясна. Отдавна не беше се ядосвала така. Джейд се оказа права — наистина бе дребен хитрец и негодник, който се опитва да се възползва от нея. Тя отдавна си затваряше очите за недостатъците му, но в Хаваи премина всякакви граници. Можеше да му прости, ако го обичаше, но случаят не беше такъв. Нямаше желание така безочливо да бъде използвана. Търпението й се изчерпа.

Единствената добра новина бе, че се бе отървала само с часовника „Картие“ и пътуването до Хаваи. Не беше нищо в сравнение с наранените й чувства. Този проблем съществуваше винаги с мъже като Зак. Винаги бе въпрос на време всичко да се разпадне.

Излезе от банята след двайсетина минути, с джинси, тениска, дънково сако и шал. Бе обула сандали, косата й бе мокра. Зак седеше на стола замислен. Не каза нито дума, просто я последва към асансьора. Добре си даваше сметка, че бе преминал границата. На път към фоайето само я попита дали е сигурна, че иска да си тръгнат. Не каза, че съжалява, но очевидно се чувстваше неудобно. Беше загубил златна възможност и още няколко дни в Хаваи, колкото и скучно да му се струваше мястото. Все пак си беше безплатна ваканция, а тя не беше коя и да е.

— Напълно съм сигурна, че не искам да остана — отсече тя, като стигнаха до рецепцията.

Той не разбираше и вероятно никога нямаше да разбере, че тя не е просто ядосана, а наранена. Никой, особено човек в нейното положение, не би искал да се чувства като патетична стара крава, която доят.

Тими плати разноските. Таксито ги закара на летището. Не си казаха нито дума през целия път. Вече не беше останало нищо за казване. Нямаше връщане назад. Шансът беше пропилян. Летяха до Хонолулу с авиокомпания „Алоха“. Имаха два часа престой. Зак се отдалечи от нея, за да говори по мобилния си телефон, а тя се разходи безцелно покрай магазините на летището в колебания дали не беше постъпила прекалено остро. Мразеше всичко, казано от него, и дори да го бе казал в яда си, грозната истина лъсна. Докато стигнаха до изхода, вече беше убедена, че е постъпила съвсем правилно.

С облекчение установи, че местата им в първа класа не бяха едно до друго. Нямаше никакво желание да седи до него през целия полет. Настаниха ги на различни редове от двете страни на пътеката. Тя неуспешно се опита да поспи. Мъжът до нея заспа още при излитането и не спря да хърка шумно през цялото време. Климатикът духаше леден въздух, а и тя бе прекалено разстроена, за да се отпусне. От мястото си не можеше да види Зак. На летището в Ел Ей той се приближи до нея и я заговори, докато чакаха багажа си, който за тяхно облекчение пристигна още в началото. Минаваше шест сутринта.

— Съжалявам, че така се получи — каза той тихо, без да я погледне.

Тими беше вперила поглед в него и се чудеше кой всъщност е той. Мъжете като Зак в нейния живот не се задържаха дълго. Беше му дошло времето. И вероятно той щеше да е последният Зак в живота й. Не искаше това да се повтаря. Какъв смисъл имаше? Изглеждаше тотална загуба на време. През по-голямата част дори не беше забавно, нито сексът беше на ниво. Не си струваше, ако нямаше любов. Чувстваше се уморена от неправилни решения, от мъже, по които не се увличаше, нито пък те по нея. Може би тази ера беше приключила и самотата нямаше да е чак толкова лоша алтернатива. Бяха й нужни цели единайсет години, за да стигне до този извод.

— Аз също съжалявам — отвърна тя и грабна чантата си от лентата. — Всичко хубаво — пожела му тя и тръгна по тротоара, за да повика такси.

Той не каза нищо, нито я последва. Тя се качи в първото такси, без дори да се обърне. Каза адреса на шофьора и потегли, най-после свободна.