Ники Пелегрино
Някъде в Рим (35)

В знак на благодарност

Влюбих се малко в Марио Ланца още първия път, когато го гледах във „Великия Карузо“. Това беше преди години, когато бях още младо момиче със слабост към старите филми от 50-те и красивите изпълнители. Всеки път, когато слушах гласа му, докато работех над тази книга, аз се влюбвах в него отново и отново.

Позволих си някои волности заради историята. Семейство Ланца наистина са имали много верен персонал в Рим, но не и лична асистентка Серафина, а пък готвачът във Вила Бадолио е била жена. На места съм поразтегнала или съкратила времето, но в по-голямата част подробностите около периода, който Марио е прекарал в Рим, се базират на факти. И една забележка: премиерата на филма „Ариведерчи Рома“ е извън Италия, както и „Седемте хълма на Рим“.

Благодаря на биографа на Ланца Дерек Манъринг за помощта му, най-вече задето ме свърза с единственото живо дете на Марио Елиза Ланца Бъргман, чиито спомени за баща й бяха безценни и аз й благодаря, че ги сподели с мен. Другите ми източници са три биографии: „Марио Ланца: американска трагедия“ от Армандо Сезари („Баскървил“); „Марио Ланца: тенор в изгнание“ от Роуланд Л. Бесет („Амадеус“) и „Марио Ланца: песен с боговете“ от Дерек Манъринг („Мисисипи“), както и документалния филм на BBC Four със същото име. Прекарах много време в различни уебсайтове, които предлагат информация за Ланца, но най-полезни бяха www.rense.com и www.mariolanzatenor.com.

Благодаря на оперната певица Тифани Спейт, която ми помогна да разбера какво е да имаш глас, както и на всички, които ме поощряваха да напиша тази книга.

Повече от петдесет години след смъртта на Ланца, тенорът има фенове. Тази книга е посветена на тях и на всички, които все още усещат тръпка всеки път, когато чуят гласа му.