Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приложение
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD(2017 г.)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe(2018 г.)
Издание:
Автор: Георги Божинов
Заглавие: Калуня-каля
Издание: трето
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Мартина Иванова
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 978-954-26-1388-6; 954-26-1388-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3325
История
- —Добавяне
Георги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско, в семейство на земеделци. Баща му — Петър Божинов, е кмет на селото по времето на Стамболийски, с всички последици от това: затвор и разходка с шлеп по Дунава.
Завършил е прословутата Ломска класическа гимназия. Ученичеството му съвпада с годините на Втората световна война. Учи усърдно немски, за да чете Шилер и Хайне в оригинал.
През 1946 г. записва философия в СУ „Св. Климент Охридски“, с втора специалност руска филология. За да се издържа, работи като хамалин на Сточна гара. След дипломирането става учител по руски език в Селскостопанския техникум в Пазарджик. През 1953 г. се жени за Минка Глутникова — агрономка и стажантка в Пазарджик. Същата година си купува и пишеща машина „Олимпия“, с която не се разделя, както и с жена си, до края на дните си.
През 50-те години става кореспондент за Благоевградски окръг на БТА, а после и на вестник „Литературен фронт“. Успява да издаде в ДИ „Български писател“ две книги с пътеписи и документални разкази: „Вдън гората Дикчам“ и „Юлень“ — ехо от скитанията му из Пирин и Западните Родопи. След раждането на втората дъщеря, семейството се мести в с. Мъглиж, Казанлъшко, а Георги Божинов става кореспондент на в. „Отечествен фронт“. През тия години изследва Централния и Еленския Балкан и работи над книгата си „Гора зелена, вода студена“, излязла години по-късно под заглавие „Кукувица кука“, и над документалния роман „Караджата“.
През 70-те години Георги Божинов отново се връща в Благоевград като кореспондент на вестник „Труд“. В списание „Септември“ вече е заложена бомбата, която тихо тиктака, за да избухне през март 1975 г. с публикуването на пътеписа „Гора зелена, вода студена“. Божинов е уволнен от в. „Труд“, изключен от Съюза на българските журналисти, изключен е и от Дружеството на писателите в Благоевград. И никога повече не е назначаван на държавна работа. През тия години довършва „Гора зелена, вода студена“ и започва да пише романа „Калуня-каля“. Приживе успява да издаде още „Сивият скиталец“, „Черешови води“ и „Кукувица кука“. Малкото му приятели го наричат Мъченик на словото.