Сандра Браун
Специална съботна нощ (1)

Пролог

Емъри усещаше болка навсякъде. Болеше я дори като дишаше.

Мъгливият въздух беше изпълнен с нещо невидимо, но остро като ледени кристали или парчета стъкло. Беше облечена. Пронизващият студ пареше лицето й там, където кожата бе открита. Това караше очите й да сълзят, принуждавайки я да мига постоянно, за да не позволява на сълзите да замъглят зрението й.

Остра болка я пронизваше отстрани. Забиваше яростно ноктите си и не пускаше. Счупеното място в дясното й стъпало изпращаше разширяваща се болка нагоре по целия крак.

Но да приемеш болката, да я издържиш и да я преодолееш беше въпрос на упоритост и дисциплина. Бяха й казвали, че тя притежава и двете. В изобилие. Дори прекалено. Но нали точно затова бяха всичките тежки тренировки. Можеше да го направи. Трябваше.

Продължавай, Емъри. Стъпка след стъпка. Поглъщай разстоянието метър след метър.

Колко още нататък трябваше да върви?

Боже, моля те, нека да не е много далече.

Заредена с решителност и страх от провал, тя вдигна лице нагоре.

В този момент от дълбоките сенки се чу шумолене, последвано от бързо движение на въздуха точно зад нея. Сърцето й се сви от предчувствие за беда, на което тя нямаше време да реагира, преди ракетите на болката да експлодират в черепа й.