Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (9)

Нараненото сърце

Приятелите прекараха нощта в стаичката, която им бе обещана. Тя беше съвсем мъничка и цялата боядисана в бяло. Мебелировката се състоеше от три дебели тръстикови рогозки и малка масичка, върху която имаше кана с вода.

На следващия ден отново им възложиха да трошат камъни. За щастие, работниците бяха опънали платно над част от двора, което поне малко ги пазеше от безмилостните лъчи на слънцето.

Работата бе изключително монотонна. Освен това трябваше много да внимават някоя частица да не попадне в очите им. Съвсем не бе за учудване, че не след дълго тримата вече си мечтаеха за обедна почивка.

Тутмос се появи два пъти. Първия път, за да поговори с един от гипсаджиите, втория — за да хвърли поглед на работата на приятелите. Скулпторът се наведе над Леон и започна да го наблюдава. Момчето мразеше да го наблюдават така, беше му се случвало в училище, в родния Зибентан. Най-неприятно му бе, когато правеха контролно и учителят се разхождаше между чиновете и надзърташе над раменете на учениците. Върхът беше, когато този учител си позволяваше коментари във вид на въздишки. Тогава му идваше да зареже всичко.

А сега главният скулптор наблюдаваше работата му. Това му се стори двойно по-неприятно, нали все пак той и приятелите му имаха намерение да го държат под око, а не обратното. Затова почувства огромно облекчение, когато скулпторът най-после се обърна, без да отрони дума, и изчезна в ателието си.

Леон продължи с трошенето на камъни. Съмняваше се, че Тутмос или Нефертити имат пръст в атентата срещу Ехнатон. Извършителят по всяка вероятност бе побърканият Паренеферу. Но един вътрешен глас му казваше, че е още рано да смята случая за приключен.

Леон продължи да размишлява по въпроса. Внезапно се сети нещо — възможно бе Паренеферу да е действал по поръчение на Тутмос, а религиозният мотив да е само прикритие…

Обядът този път не беше риба, а сочно пилешко с хляб.

Леон забеляза, че Ким се зарадва на промяната в менюто. Храната бе проста, но вкусна и той с наслада омете порцията си.

Когато приключи с обяда, тихо каза на приятелите си:

— Любопитен съм да разбера как е реагирал Тутмос, когато е разбрал за залавянето на Паренеферу.

— Аз също — отвърна Юлиан. — Много вероятно е обаче все още да не е разбрал! Едва ли някой му е докладвал, пък и защо да го прави.

— Имаш право. Но нали Нефертити каза, че ще дойде в ателието утре по същото време, за да види как напредва работата по бюста й? Така че Тутмос ще научи най-късно днес — каза Леон. — Бих искал да съм там.

— Най-вероятно отново ще ни отпрати — подхвърли Ким.

— Със сигурност — отвърна Леон. — Но нали Юлиан откри удобно място за подслушване. Днес аз ще се скрия там, ако нямате нищо против.

— Така те искам — отвърна Ким и го потупа приятелски по гърба.

Когато мракът се спусна, кожата на ръцете на Леон бе станала грапава от трошенето на камъните. Той чу смях и вдигна глава. Мъжете, които обслужваха мелницата, освободиха воловете от яремите им и ги отведоха в обора. Останалите работници също привършваха работата си. Сърцето на Леон заби бързо-бързо. По всичко изглеждаше, че работният ден е приключил, а това означаваше, че царицата ще да дойде съвсем скоро.

— Хей, вие там, можете да си тръгвате! — извика им един от мъжете.

— Добре, свършваме ей сега! — отвърна Леон.

— Не се престаравайте! — извика мъжът. — Никой няма да ви каже благодаря за това!

Леон кимна и видя как мъжете си тръгнаха. Някои се запътиха към жилищата си, а други — към улицата.

Приятелите останаха сами в двора, както и предишната вечер. Тутмос не се бе мяркал наоколо. По всяка вероятност още работеше в ателието си.

— Отивам да видя какво става — каза Леон. — Тук няма как да разберем кога ще се появи Нефертити.

— И внимавай да не те видят! — предупреди го Юлиан.

Леон махна с ръка.

— Не се притеснявайте, ще внимавам!

След това влезе в коридора към ателието. Едва изминал няколко метра, чу разгневен глас, който се приближаваше.

Ама че лош късмет, помисли си момчето и се скри зад една от високите амфори. До завесата, отделяща работилницата от коридора, оставаха около десетина метра.

Мъжкият глас не спираше да нарежда и Леон предположи, че е на слугата, който ги въведе в къщата на скулптора.

След това се чу втори глас и момчето мигновено го разпозна. Нямаше съмнение, че е на Нефертити.

Мъжкият глас се отдалечи. Слугата очевидно бе толкова развълнуван, че продължаваше да си говори сам.

Момчето почака още една минута, после надникна иззад амфората.

Коридорът беше празен!

Леон се прокрадна към завесата и направи това, което предишния ден бе направил и Юлиан. Наостри уши.

Както можеше да се очаква, Нефертити и Тутмос говореха за жреца на Амон.

— Паренеферу ли? Да, познавам го — точно в този момент каза скулпторът, а след това се поправи: — Не лично, разбира се. Предполагам, че още много хора, имащи достъп до двореца или до храмовете, са го познавали.

Разнесе се лек смях, след това царицата отвърна:

— Ти също си чест гост както в двора, така и в храмовете…

— И какво от това? — избухна скулпторът. — Това още не значи, че познавам всички важни личности.

Леон сбърчи чело. Тутмос реагира твърде бурно на забележката на гостенката си.

— Паренеферу беше важна личност — поправи го Нефертити. — Днес е само заслепен от омраза престъпник. Той вече е само история, а опасността отмина. Или не съм права?

Още една двусмислена забележка, помисли си Леон.

— Да, така е! — побърза да се съгласи скулпторът.

— Добре, а сега искам да видя бюста. Винаги го криеш зад това ужасно покривало.

— Ще ти го покажа. Днес целия ден работих по него. Изрисувах лицето, короната и шията. Почти са готови. Моделирах и дясното око. Все още обаче не е напълно завършено.

— Искам да го видя! — настоя царицата.

Леон дочу някакво шумолене, след това изумен възглас.

— О, тези цветове!

— Не ти ли харесват?

Настана напрегната тишина.

— Ами — отвърна Нефертити, — ще трябва да излъжа, ако кажа, че…

— Че какво?

— Всъщност не ми харесват — без заобикалки изрече царицата.

— Но… но…

— Никакво но, твърде тъмни са!

— Не е така! — извика скулпторът. — Ето виж сега, тук има повече светлина…

— Не харесвам и челото. То е толкова… — Царицата не можеше да намери точните думи. — … високо.

— Високо ли? — разгорещи се Тутмос.

Олеле, помисли си Леон. Тутмос със сигурност се е почувствал засегнат.

— Търсиш причина да ме уязвиш. Забелязах го още вчера! — извика Тутмос.

— Не говори глупости!

— Глупости, така значи! Бюстът е съвършен, по дяволите, а ти се опитваш да му намериш някакъв недостатък! Ами че ти не разбираш нищо от изкуство!

— А ти се държиш безобразно! — гневно извика Нефертити. — Не забравяй къде ти е мястото! Ще преработиш бюста, както ти кажа, в противен случай ще се погрижа да напуснеш града.

— Значи искаш да ме изгониш? А аз винаги съм си мислел, че ме…

— Не, не е вярно, никога не съм го казвала. Въобразил си си. Не си прави напразни илюзии. По-добре си свърши работата! — хладно отсече царицата. — Утре вечер ще дойда отново и дотогава да си преработил бюста, в името на Атон! По-светли тонове и по-ниско чело.

Леон бързо притича зад амфората. Тъкмо навреме, защото в този момент Нефертити излезе от ателието и повика телохранителите си.

С разтуптяно сърце Леон изчака царицата да си тръгне. Тъкмо се канеше да се отдалечи, когато от ателието се разнесе вик, който смрази кръвта му.

Леон се поколеба за момент. Не знаеше какво да прави — дали да изтича при приятелите си, или да види какво става в ателието?

Реши все пак да отиде в ателието.

Скулпторът бе застанал пред бюста. Обърна глава и впери поглед в Леон. Очите му бяха кървясали.

— Не… нещо не е наред ли? Искам да кажа… — запелтечи Леон. — Чух вика ви и исках само да видя, дали…

— … дали всичко е наред ли? — изригна Тутмос. — Нищо не е наред! Нефертити беше тук преди малко и не хареса бюста. А той е великолепен!

— Да, така е — съгласи се Леон.

— Но божествената царица отхвърли работата ми! — крещеше скулпторът. — Отхвърли и мен! По-добре да бях мъртъв!

Леон отстъпи крачка назад. В очите на мъжа се бе затаило нещо обезпокоително.

— Ела тук и ми помогни да направя това, което трябва да направя!

Леон преглътна. Какво ли е намислил Тутмос?

Скулпторът измъчено се засмя:

— Не се страхувай, няма да си причиня нищо лошо, не и сега. — Погледът му се закова върху прекрасния бюст. — Но ще унищожа това нещо, ще го строша още тази минута!

— Не, не го правете! — извика Леон. — Това е изключително произведение на изкуството!

Но Тутмос вече бе грабнал бюста и го бе вдигнал над главата си.

Леон затвори очи, за да не види как бюстът ще се разбие на пода.

Но, слава богу, не последва нищо. Момчето предпазливо отвори очи. Скулпторът бе върнал бюста на мястото му и го съзерцаваше.

— Имам по-добра идея — измърмори той и Леон си отдъхна. — Ще го завърша, както аз искам — изсмя се някак странно Тутмос и Леон се запита дали все още е с всичкия си.

— Ще го завърша, но няма да инкрустирам лявото око. Така това красиво лице ще бъде обезобразено — изсъска той. — И всеки, който види бюста с липсващото око, ще си помисли, че Нефертити е била ужасна!

Леон зяпна. Очевидно скулпторът искаше да отмъсти на Нефертити, защото бе отхвърлила любовта му и защото не бе оценила изкуството му!

— А сега си върви, ще се справя и сам — извика той на Леон.

Момчето изскочи от ателието и се втурна по коридора. Трябваше час по-скоро да разкаже на Ким и Юлиан за случилото се. Бяха разгадали първата загадка. Току-що бе успял да разбере защо лявото око на бюста липсва.