Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (6)

Главният скулптор

Половин час по-късно Нефертити, Ехнатон, майка му Тий, съветникът Ейя и приятелите, станали свидетели на случилото се, отново се събраха в тронната зала. Тук бяха и няколко високопоставени военни, в това число и командирът на отряда, задържал приятелите.

Всички бяха потресени и объркани. Всички говореха един през друг. Всеки имаше някаква теория за случилото се в храма на Атон.

Леон също бе потънал в мислите си. И както винаги, когато размишляваше, подръпваше крайчеца на ухото си, осеяно с лунички.

Кой би могъл да е извършителят, блъскаше си главата момчето. Или ако поставим по друг начин въпроса, кой е имал достъп до храма? Предната му част, както вече им бе казала Нефертити, бе достъпна за народа. Но в светилището в задната част на храма, имаха право да влизат само свещениците и членовете на царската фамилия.

Така че имаше две възможности: или убиецът е бил човек от народа, успял по някакъв начин да проникне в най-вътрешния двор, или извършителят е някой от жреците… Внезапно косата му настръхна. Имаше и трета възможност — царското семейство!

Но момчето веднага отхвърли тази възможност. Нито Ехнатон, нито Тий бяха на местопрестъплението. Нефертити също, естествено, нямаше как да е сред заподозрените.

Рязък глас го изтръгна от мислите му.

— Разбира се, че това е работа на жреците на Амон Ра! — извика везирът.

— Да! — съгласи се с него Тий. — Искали са да нанесат удар на религията ни, като убият главния ни жрец!

Ехнатон поклати глава.

— Не знам какво да кажа… Как би могъл жрец на Амон Ра да проникне в храма?

— Трябва да изпратиш войници, които да претърсят района — категорична бе Нефертити и Ехнатон се разпореди това да бъде направено.

След това погледът му се спря върху Леон и приятелите му.

— А, още сте тук — каза той, гледайки ги отвисоко. — Можете да си тръгвате. Вървете си вкъщи!

Само това не, помисли си Леон. Бяха се натъкнали на толкова интересен случай, а сега се опитваха да ги отпратят.

— Мога ли да кажа нещо, велики фараоне? — обърна се към него Леон, като се поклони.

— Щом се налага — с въздишка отвърна Ехнатон.

— Не можем да се върнем вкъщи, защото нямаме дом — каза Леон и се опита да придаде на гласа си подобаваща доза тъга. — Ние сме бедни сирачета. Загубихме родителите си при нападение на разбойници. Дойдохме в Ахетатон, защото се надявахме, че ще намерим тук работа и подслон. Но както изглежда, нямаме късмет…

Фараонът сви рамене. Явно тази затрогваща история не го впечатли особено.

В този момент на помощ им се притече Нефертити.

— Не бъди толкова коравосърдечен, любими мой съпруже. В Ахетатон има достатъчно работа. Тримата могат да са ни много полезни.

— Така ли? И как?

На царицата не й бе нужно много време да намери отговор.

— Тази сутрин чух, че главният скулптор Тутмос се нуждае от помощници. Нали бързо трябва да завърши бюстовете ни — моя, твоя и този на Тий.

— Имаш право — намеси се в разговора Тий. — Оплака ми се тази сутрин, че не може да разчита на помощниците си.

— Какво ще кажете? — обърна се Нефертити към приятелите.

— Би било чудесно — каза Леон, но не твърде въодушевено.

— Е, добре, така да бъде! — отвърна Нефертити. — А сега вървете, защото започва аудиенцията^[1]. Всеки, който пожелае, има право да дойде при нас и да ни изложи оплакването си.

После махна на един слуга и му разпореди да заведе приятелите до работилницата на скулптора.

Когато напуснаха тронната зала, Юлиан тихо прошепна на Леон.

— Добре се справи!

— Сега ще се озовем точно при човека, изработил знаменития бюст — прошепна Ким и одобрително потупа Леон по рамото.

— Това, разбира се, е чудесно, но ако трябва да сме честни, повече ме интересува кой е извършителят на убийството. Трябва на всяка цена да разберем това, хора!

— Прав си — съгласи се с него Ким. — Преди това обаче, ако всичко се развие както трябва, ще получим нов дом и работа. След това вече бихме могли да се заемем с разследването.

Слугата ги поведе през лабиринт от коридори. Най-после излязоха от палата и се озоваха на широката главна улица. Водачът им ги поведе през тесни улички, край кирпичени^[2] къщи, боядисани в бяло. Повечето бяха едноетажни, но всички имаха плоски покриви. Леон знаеше, че семействата спяха там, когато стане твърде горещо. Прозорците представляваха тесни процепи, напомнящи бойници на крепост.

— Пристигнахме — каза слугата и почука на вратата на една голяма къща.

Отвори им един от слугите на главния скулптор. Озоваха се в огромна, варосана в бяло стая, в която беше приятно хладно. В средата се издигаше ниска колона, върху която бе поставен бюст, изобразяващ красив мъж, който благосклонно се усмихваше на посетителите. Осем светлозелени дървени колони поддържаха белия таван. В горния край на стените имаше фриз от цветя. В ъглите на помещението бяха поставени четири големи глинени съда с вода.

Леон потопи пръст в един от съдовете. Водата бе студена и момчето разбра, че това бе направено с цел да понижи температурата в помещението.

Отново се появи слугата, който ги посрещна. Той отпрати другия слуга и поведе приятелите навътре.

Първо се озоваха в голям вътрешен двор, където цареше оживление. Около двайсетина работници режеха камъни и изчукваха груби контури в каменните блокове, правеха отливки или приготвяха гипс за бюстовете. Те чукаха с чукове, стържеха с триони и шлифоваха.

След това минаха през дълъг коридор, украсен с множество високи амфори^[3], и стигнаха до обляно в светлина ателие. Край стените имаше рафтове със статуи, бюстове и портрети, отлети от гипс. Леон се вгледа в многобройните лица, излезли изпод длетото на майстора: на деца и старци, на мъже и жени, на обикновени хора и царски особи. Всички бяха изработени много правдоподобно, установи Леон. Майсторът бе изобразил всеки белег, бръчка и дори торбичките под очите на моделите си. Бе възпроизвел лицата им изключително точно.

Сред всички тези глави Леон едва можа да различи фигурата на мъж, застанал с гръб към тях между нещо, покрито с платно, и маса, върху която бяха наредени всевъзможни бои. В този момент мъжът се обърна към тях.

Слугата се поклони и каза:

— Тутмос, божествената Нефертити ви изпраща тези млади слуги. На ваше разположение са.

Тутмос бе висок и слаб мъж на около трийсет години. Леон веднага разпозна лицето му. Бе го видял вече във вестибюла — като бюст. Скулпторът имаше ъгловат профил с характерен нос и масивна брадичка. Очите му бяха тъмни като загадъчните дълбини на езера. Погледът им бе остър и изпитателен.

Главата на младия мъж бе гладко избръсната и той, както повечето египтяни, носеше само ленена препаска. Единствените украшения, които си бе позволил, бяха голям анх, полюшващ се на врата му, и разноцветни стъклени камъчета, които блестяха върху каишките на сандалите му.

Той повдигна високо вежди.

— Нефертити значи? Каква чест!

— По всичко изглежда, че тя високо цени вашите умения, господарю — раболепно запя слугата. — Вие сте най-добрият.

Скулпторът се усмихна, поласкан.

— Да не преувеличаваме, въпреки че това, разбира се, е вярно… но да оставим това. — Той отпрати слугата и попита приятелите какво умеят.

— О, ние сме много работливи и на нас определено може да се разчита — уклончиво отвърна Леон.

— И сме много схватливи — бързо додаде Ким.

— Надявам се да е така — строго отвърна Тутмос. — Ако си вършите добре работата, можете да живеете и да се храните при мен. Всички мои работници са настанени в малките постройки наблизо. Една от стаичките е свободна в момента. Тази сутрин изгоних работника, който живееше в нея. Изобщо не можех да разчитам на него, ако разбирате какво имам предвид. Задачата му далеч не беше толкова трудна. Трябваше само да разтрошава камъните, от които правим гипса.

— Ще се справим с това — уверено каза Ким.

Леон съвсем не бе толкова убеден, но предпочете да си държи езика зад зъбите.

— Ще ви заведа при един работник да ви обучи — каза Тутмос. — А след това ще продължа работата си. — И той посочи към масата.

— Над какво работите в момента? — попита Леон.

С широк жест скулпторът дръпна покривалото. Откри се бюст, още незавършен — не бе оцветен и нямаше очи, но Леон веднага позна, че това е бюстът на Нефертити!

— Не е ли красива? — промърмори главният скулптор.

— Много е красива!

— Ще стане още по-красива — каза Тутмос и се усмихна замечтано, но тутакси се опомни и потули усмивката си. — Не само че ще стане по-красива, ще бъде направо съвършена. Съвършена, каквато е и самата царица, неповторимата Нефертити.

Пръстите му внимателно погалиха главата.

— Изработих бюста от варовик, който след това покрих с гипс. Нефертити често ми позираше като модел. Все още не сме свършили — трябва да ме посети още няколко пъти.

— Работите и върху бюстовете на Тий и фараона, нали? — попита Леон.

— Да, Тий специално дойде в Ахетатон, за да изработя и нейния бюст — отвърна скулпторът.

Леон бе изненадан.

— Значи Тий не живее в града?

— Не, тя живее в палата на покойния си съпруг Аменофис III, в старата столица Тива. Но непрекъснато пътува до Ахетатон, за да посещава единствения си син Ехнатон, когото безумно обича, както се говори. Този път обаче дойде специално заради бюста. Въпреки че всички смятат, че е дошла на гости на сина си — подсмихна се той. — По всяка вероятност се опитва да го контролира.

Леон наостри уши.

— Какво имате предвид? — По всичко изглеждаше, че главният скулптор се гордее с това, което знаеше по въпроса, и очевидно му доставяше удоволствие да говори за нещата, които бе подочул. От този източник очевидно имаше какво да се научи.

— Когато Ехнатон се възкачи на трона след смъртта на баща си, беше само на дванайсет години. Тогава се казваше Аменофис, като баща си. Тий управляваше вместо него, докато той не порасна. Би могло да се каже, че от време на време иска да се увери дали синът й си върши добре работата… — Той отново се подсмихна. — Все пак тя загуби част от властта си.

— Как така?

Майсторът започна да се разхожда надолу-нагоре из работилницата.

— Когато стана на тринайсет, Ехнатон се ожени за Нефертити. Тогава тя е била на осемнайсет, доколкото знам. И естествено, е имала влияние върху значително по-младия си съпруг, включително и по религиозните въпроси.

— Значи Нефертити е внушила на Ехнатон, че бог е един-единствен — Атон? — попита Ким.

— Да, така се говори. Във всеки случай фараонът смени името си от Аменофис на Ехнатон. По това време беше на седемнайсет, доколкото знам. От този момент нататък хвана здраво юздите в ръцете си. И влиянието на Тий в двора намаля — обясни Тутмос. — Но отношенията й с Ехнатон са все така искрени и сърдечни. Връзката между тях е много силна. По всичко изглежда, че Тий е приела новата вяра. Но това не би могло да се каже за твърде влиятелните жреци.

Леон поклати глава.

— Очевидно е така.

— Да не би да знаеш нещо във връзка с това? — високомерно подхвърли скулпторът.

Леон кръстоса ръце пред гърдите си.

— Главният жрец Мериере бе убит днес…

Скулпторът се отпусна върху едно ниско столче.

— Какво!? Хайде, говори, искам да чуя всичко!

И Леон се зае да разкаже с подробности за всичко, включително и за атентата край прозореца, в който се бяха появили владетелите. Завърши с думите:

— Заподозрени са загубилите властта си жреци на Амон Ра.

Тутмос бавно кимна.

— Умът ми не го побира, трябва да са изпълнени с омраза. Надявам се, че тези луди не планират нови атентати срещу Ехнатон и Нефертити! Защото, строго погледнато, Мериере беше само слуга по въпросите на вярата, макар и с много висок ранг. Ако извършителите обаче искат да уцелят сърцето на вярата в Атон, няма да се посвенят да вдигнат ръка и срещу царската двойка. Ужасно, наистина. Стражите трябва добре да си отварят очите — включително и в скромния ми дом.

— Да не би да очаквате днес височайше посещение? — попита Леон.

Лицето на скулптора се озари от лъч светлина.

— О, да, Нефертити ще ми позира тази вечер!

Леон се зарадва, но по никакъв начин не го показа. Ако имаха късмет, още днес щяха да видят как протича работата по прочутия бюст и вероятно щяха да научат повече за липсващото ляво око.

След това обаче му дойде наум, че Нефертити и Ехнатон са в голяма опасност. Кой би могъл да гарантира, че работилницата на главния скулптор е достатъчно сигурно място…