Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (2)

Бюстът на Нефертити

— Доста странно изглежда — усмихна се Ким.

— Така ли? — отрони Леон и вдигна поглед.

Приятелите имаха час по изкуство и задачата им бе да изработят от глина скулптура на глава. Върху двайсетте маси можеха да се видят резултатите от работата им. Учителката се разхождаше между масите, даваше на учениците насоки и им помагаше.

— Намирам, че е… как да се изразя… красив — каза Леон, който не можеше да свали очи от собственото си творение.

Ким не можа да сдържи смеха си.

— Красив ли? Прилича на сбръчкана зелка с повехнали листа.

— Това са ушите! — запротестира Леон.

— Хм, уши, значи… — отвърна Ким с убийствено сериозен глас. — Хайде, дай да ти помогна.

Леон се дръпна от мястото си с мърморене. Знаеше, че тя бе посещавала два курса по грънчарство и се справяше значително по-добре от него.

— Ето така се прави — каза Ким и с няколко движения придаде на меката топка форма, наподобяваща глава. — Ушите трябва да са по-малки, оформяме носа, а след това и устните. Трябва да има и очи, нали така?

— Разбира се! — въодушевено кимна Леон.

В този момент се обади Юлиан.

— Моята глава има само едно око.

— Как така? — попита Ким, която точно в този момент оформяше долната устна на главата на Леон.

— Защото изобразява Нефертити — загадъчно отвърна Юлиан. — Правя копие на красивата египетска царица.

Ким го погледна.

— Имаш предвид прочутия бюст^[1] ли?

— Да, една от най-забележителните творби на египетското изкуство. Независимо че е на повече от три хиляди години, бюстът е запазен идеално, но лявото око липсва — и Юлиан посочи към албума, разтворен на цветната фотография, която му служеше за модел.

Ким се приближи до масата на Юлиан и видя едно хармонично лице с фини и нежни черти и с тъмна, искрящо свежа кожа. Главата на царицата бе увенчана от синята корона, носена от египетските царици — подобна на шапка с форма на цилиндър, висока около трийсет сантиметра и препасана през средата с лента на червени, зелени и сини ивици. Отпред на короната, над челото, имаше златен уреус^[2] — фигурка на нападаща кобра. Царицата имаше гладка лебедова шия, прав нос — нито много дълъг, нито много къс, и бадемови очи… Ким потръпна. Зеницата на лявото око липсваше!

— Археолозите са изправени пред огромна загадка — подхвърли Юлиан.

— Може би зеницата е изгубена — отвърна Леон, който също се приближи.

— Възможно е. Искам да се отбия днес следобед в нашата библиотека, може би ще успея да открия нещо повече. Ще дойдете ли с мен? — попита Юлиан.

 

 

Както винаги, приятелите отидоха в библиотеката по време, когато тя бе затворена за посетители. Тъй като Юлиан притежаваше ключ от нея, не се налагаше да се съобразяват с работното време.

С тях, разбира се, бе и една невероятно красива котка с кехлибарена козина и смарагдовозелени очи — Кия. Когато приятелите влязоха в отдела с исторически книги, Кия побърза да се настани на любимото си място върху перваза на прозореца.

Леон и Юлиан сърфираха в интернет, а Ким търсеше специализирана литература за Нефертити. Тя изтегли от рафта една биография на египетската царица и се разположи в близкото кресло.

— Нефертити била съпруга на фараона Ехнатон^[3], който управлявал от 1364 до 1347 година преди новата ера. Всъщност археолозите все още спорят за годините — каза Ким след малко. — Не разполагат и с достатъчно данни за живота им. По всичко изглежда, че в началото били щастлива двойка, но след това бракът им изпаднал в криза. Предполага се, че вина за това имала и царица Тий^[4], властната майка на фараона. Много любопитно наистина! А ето че се появява и един стар наш познайник: съветник^[5] на Ехнатон бил самият Ейя^[6]. Помните ли, че се срещнахме с него по време на приключението ни с Тутанкамон^[7]?

— И аз открих нещо за Ехнатон — намеси се Юлиан. — Опитал се е да наложи нова религия на египтяните. Премахнал култа към старите божества и принудил жреците^[8] и народа да се прекланят пред един бог: бога на слънцето Атон^[9], изобразяван като слънчев диск. В началото на управлението си приел името Аменофис IV, но по-късно го променил на Ехнатон, което означава „угоден на Атон“.

— Знаете ли какво означава в превод Нефертити? — попита Ким.

— Не.

— „Красавицата, която идва оттам“ или „идващата красота“. Какво прекрасно име! — възхити се момичето. — Ехнатон построил и нова столица, която нарекъл Ахетатон^[10], тоест „хоризонтът на Атон“. По онова време градът наброявал повече от петнайсет хиляди жители. Бил издигнат буквално от нищото — на безлюдно място край Нил, точно между старите столици Тива^[11] и Мемфис^[12]. — Момичето прегледа бързо следващите няколко реда. — Градът трябва да е бил много красив! Там се издигал великолепен храм на бог Атон. Учените предполагат, че е бил една от най-големите религиозни постройки в историята на човечеството! Бил с широчина двеста и петдесет метра и почти един километър дълъг. Невероятно, нали!

Леон кликна с мишката върху един текст, който откри в интернет.

— Само че Ахетатон не просъществувал дълго. След смъртта на Ехнатон жреците на старите богове възвърнали влиянието си, столицата била преместена и градът скоро се обезлюдил и запустял. Старите божества отново станали популярни и пясъкът погълнал спомена за Ехнатон и Нефертити…

— … докато през 1912 г. археолозите открили изумителната скулптура. Мястото днес се нарича Тел ел Амарна — завърши Юлиан.

Леон хвърли многозначителен поглед към приятелите си.

— Е, щом столицата е била преместена така внезапно, това вероятно обяснява и факта с липсващото око на Нефертити. Може би скулпторът не е успял да завърши творбата си.

— Възможно е — промърмори Юлиан.

— Имам възражение — обади се Ким и потупа книгата си. — Предполага се, че бюстът е бил изработен през 1356 година преди новата ера от майстор на име Тутмос^[13], а градът е бил изоставен дванайсет години по-късно! Освен това много вероятно е майсторът изобщо да не е предвиждал око, мястото не е обработено така, че в него да може да се постави стъклено око. В това навярно се крие някакъв умисъл! Изследователите и до ден-днешен не са разгадали тази загадка. — На устните й се изписа усмивка. — Но ние може и да имаме късмет, момчета.

Очите на Юлиан заблестяха.

— Искаш да кажеш, че…

— … е време да направим посещение на Темпус — завърши изречението Леон. — При това веднага!

— Точно така! — извика Ким и хлопна книгата. — Знаем къде и кога е бил изработен бюстът, а това е напълно достатъчно!

Кия се надигна от мястото си, протегна се и се затича към тайнствената стая на времето.

— Кия вече тръгна натам — засмя се Юлиан и изключи компютъра.

Леон също изключи компютъра си.

— Да я последваме!

 

 

Темпус бе скрит зад висок шкаф с книги, който можеше да бъде изместен встрани по релсата, върху която бе монтиран. С общи усилия приятелите избутаха шкафа, отвориха мрачната врата и пристъпиха в стаята. В нея, както обикновено, цареше загадъчен сумрак. Синкавата мъгла, която се носеше над необятното пространство с хилядите врати, допълнително затрудняваше ориентирането. Подът пулсираше отривисто в ритъма на времето като уморено, но все още здраво сърце.

От вратите, които непрекъснато се отваряха и затваряха с трясък, се носеха множество звуци — пронизителни и остри или пък спокойни и приятни. Някои звучаха стряскащо и напомняха гръмотевичен тътен, други бяха нежни и успокоителни като ромоленето на поток. Ким се огледа с търсещ поглед. Къде ли се намираше вратата на годината 1356 преди новата ера? В този момент умната котка се отърка в краката й и това й подейства някак успокоително.

— Имаш ли представа накъде трябва да се движим? — попита Ким котката.

В отговор се разнесе само протяжно мяукане.

Така че Ким продължи да навлиза все по-навътре и по-навътре в стаята на времето. Останалите я следваха по петите. Тя не преставаше да се вглежда във вратите, над всяка от които бе изписано числото на някоя година. Напразно, никое от числата не бе това, което търсеха.

Мъглата ставаше все по-гъста, светлината — все по-оскъдна, а Ким — все по-нервна.

Внезапно лунен лъч, подобно на копие от светлина, освети една врата, потънала допреди секунди в черните дълбини на стаята на времето.

— 1356! — извика Ким и се втурна към вратата. Когато тримата застанаха пред нея, видяха, че бе кръгла и разпръскваше наоколо златисто сияние. — Слънчевият диск на Атон! Без съмнение, това е мястото, което търсим.

В този момент в средата на блестящия диск се появи черна цепнатина и вратата се раздели на две крила, които безшумно се разтвориха.

Ким взе Кия в ръце. След това приятелите се хванаха за ръце и се концентрираха върху Ахетатон, защото само така Темпус щеше да ги отведе на правилното място. После направиха една-единствена, но решителна крачка и пропаднаха в нищото.