Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (15)

Истинско изкуство

Леон близна от сладоледа, който току-що си бе купил от „Венеция“, най-добрата сладоледена сладкарница в света. Приятелите седяха в голямата зала на училището. С тях бе и една невероятно красива котка със смарагдовозелени очи. Тя се бе настанила до Леон и гледаше към сцената. Там стоеше директорът и произнасяше една твърде дълга реч.

Леон слушаше с половин ухо. Очакваше с голямо нетърпение той най-после да открие изложбата. Днес залата бе превърната в изложбена зала в рамките на една инициатива за отворени врати. Щяха да бъдат изложени творби на учениците — в това число и главите, изработени от Леон, Юлиан и Ким в часовете по рисуване.

След няколко промени Леон бе останал доволен от работата си, въпреки че Ким я бе нарекла на шега жабешка глава с уши като дръжки на кана.

Но какво щяха да кажат за нея другите? Бяха дошли не само много родители, но също така и представители на пресата.

Най-после директорът свърши речта си и слезе от трибуната, съпроводен с аплодисменти. После поведе гостите да разгледат експонатите.

Леон, Юлиан и Ким застанаха съвсем близо до работите си и наостриха уши, за да чуят какво щяха да кажат посетителите.

Точно в този момент една жена се наведе над работата на Леон и каза на мъжа си:

— Не е зле, нали, Хуго?

— Ами да.

— Това определено е характерна глава. А не някакъв скучен красавец.

— Щом казваш, Хелга.

Двойката отмина нататък.

— Хей, чухте ли това? — зарадва се Леон. — Характерна глава! Тези двамата разбират от изкуство.

— Зелева глава щеше да е по-подходящо — подхвърли Ким и се ухили.

— Просто завиждаш!

В този момент се приближи млад мъж, вероятно по-големият брат на някой техен съученик. Той огледа бюста на Юлиан. След това глуповато се засмя.

— Я виж това — каза той на придружителката си, — липсва едното око. Как са могли да го забравят?

Леон хвърли поглед към Юлиан.

Приятелят му бе сложил ръка пред устата си, за да не избухне в смях.

— Това е репродукция на известния бюст на Нефертити — обясни Юлиан на младия мъж.

— На кого? — попита младият мъж. Очевидно изобщо не бе слушал в часовете по история.

— Не-фер-ти-ти — повтори Леон подчертано бавно. — Била е египетска царица. Лявото око на бюста й липсва. Скулпторът, който го е изработил преди повече от три хиляди години, нарочно не го е довършил.

Младият мъж изкриви лица в гримаса.

— Откъде знаеш това?

Леон се усмихна.

— Да кажем, че съм бил там…

Събеседникът му се потупа по челото:

— Разбирам, сигурно си скрил някъде някоя машина на времето, която те пренася където си поискаш…

Леон погледна към Ким и Юлиан. Сега и тримата избухнаха в смях.