Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (14)

Трудно решение

Приятелите се престориха, че се канят да продължат с пренасянето на стоките от кея. Но щом стъпиха на брега, се втурнаха да тичат колкото сили имат, без да обръщат внимание на проклятията на капитана.

Останали без дъх, приятелите стигнаха до центъра на града. Спряха да си починат при един водоем. Юлиан им разказа какво видя в каютата. Той разгъна пергамента и им показа трите имена.

Ченето на Ким увисна.

— Мериере, Паренеферу и Рамос — жертвата и атентаторите! Вече имаме и доказателство кой се крие зад всичко това. Собственикът на кораба!

— Хм, остава само да разберем името му! — отбеляза Юлиан.

Ким плесна с ръце:

— Едва ли ще е толкова трудно! Хайде да поразпитаме наоколо.

Те тръгнаха напосоки по уличките и започнаха да разпитват хората. Първоначално не срещнаха никого, който може да им помогне. Не след дълго обаче се натъкнаха на мъжете, доставили стоките до кораба.

— Разбира се, че знам на кого е корабът — каза единият от доставчиците.

— Е, и? — нямаше търпение да разбере Ким.

— На Тий, майката на богоподобния ни фараон!

Ким отвори широко очи. Значи Тий е била тайнствената личност в носилката!

Тя благодари на мъжа и дръпна приятелите си настрана:

— Можехте ли да го допуснете? — прошепна тя, като едва си поемаше въздух.

— Не, никога нямаше да ми дойде наум, че е Тий — призна си Леон. — Предполагах, че е Ехнатон. Значи Тутмос и той са невинни!

— В такъв случай първият атентат на моста не е бил насочен към Ехнатон, а към Нефертити! — разсъждаваше на глас Ким.

— Но какво е подтикнало Тий към това? Какъв е мотивът й? — попита Юлиан.

Ким щракна с пръсти.

— Мисля, че знам, момчета! Сещате ли се за думите на Тутмос, че Тий е загубила част от властта си, когато в живота на Ехнатон се е появила Нефертити. Дали не мрази снаха си, защото е загубила част от влиянието си над Ехнатон? Трябва да се върнем в палата и да разкажем за всичко това! Имаме и доказателство!

И приятелите се втурнаха към палата. След кратък спор стражите ги пуснаха да влязат. По пътя към тронната зала чуха, че аудиенцията се е състояла въпреки атентата срещу Нефертити.

Народът вече бе напуснал палата. Ехнатон и Нефертити бяха заобиколени от няколко от най-верните си слуги. Зад царската двойка стоеше Ейя, съветникът.

— Какво има пак? — Гласът на фараона прозвуча леко раздразнено.

Ким се опита да намери точните думи. Канеха се да обвинят майка му. Ами ако Ехнатон не им повярва, независимо от доказателството? Ами ако изобщо не иска да чуе истината?

— Е, слушам ви! — изръмжа фараонът.

Нефертити кимна на Ким. Беше почти незабележим жест, но той й даде кураж да продължи. С няколко изречения тя разказа какво бяха открили. При това не й убягна, че Ехнатон става все по-блед. Изглеждаше напълно шокиран. За разлика от Нефертити, която изобщо не изглеждаше учудена.

— Ако не можете да го докажете, ще ви хвърля на крокодилите — дрезгаво промълви фараонът.

На Ким й ставаше ту студено, ту горещо. Тя направи знак на Юлиан и той показа на владетеля скицата, която бе намерил в тайника.

Смръщил вежди, Ехнатон заразглежда парчето пергамент. Ставаше все по-блед. След това изпрати един слуга да доведе майка му.

Не след дълго Тий се яви. Тя мрачно премести поглед от Ехнатон към Нефертити.

— Това твоят почерк ли е? — попита я синът й и размаха папируса.

Ким нервно триеше ръце. Започна да става напрегнато!

Тий се приближи и хвърли поглед към скицата. След това преглътна с усилие.

— Откъде… откъде имаш това? — смотолеви тя.

Ехнатон й каза.

Тя впери поглед, пълен с ненавист, в приятелите и Ким неволно отстъпи крачка назад. Кия направи гърбица и изсъска.

Фараонът потърка слепоочията си.

— Моля те — простена той. — Моля те, майко, в името на Атон, кажи ми, че нямаш нищо общо с това!

— Вярно е — каза Тий през стиснати устни. — Аз платих на Паренеферу да убие Нефертити, докато се показвахте на прозореца над моста…

Ким кимна. Ето защо Паренеферу се бе засмял при залавянето си и изглеждаше толкова неуязвим. Защото бе действал по поръчение на Тий, майката на фараона!

— Значи ти си подкупила и Рамос, така ли е? — продължи с въпросите Нефертити.

Тий сведе поглед. След това каза:

— Да, а след това двама от стражите, подкупени от мен, го отведоха на кораба ми. Не исках да допусна да ме издаде, когато бъде разпитан. Но за нещастие той успя да избяга.

Ехнатон отпусна глава.

— Но защо го направи?

— Тази жена толкова ли ти е замъглила разсъдъка, че дори не си забелязал? — с крива усмивка отвърна майка му. — Тя те отне от мен. Тя се постара аз, омразната свекърва, да остана да живея в Тива. И откакто е с теб, синко, ти не се вслушваш вече в съветите ми!

Ким отново кимна. Както можеше и да се очаква, Тий ревнуваше!

Ехнатон зарови лице в ръцете си.

— Ами смъртта на Мериере? Имаш ли нещо общо с това?

— Да — последва кратък отговор. — Паренеферу го уби, за да сложи край на този смехотворен култ към Атон. Преди брака ти с Нефертити всичко беше както трябва. Но под нейно влияние ти потъпка вярата в нашите богове. Тръгнал си по грешен път! Смъртта на Мериере трябваше да е първата крачка към възстановяването на стария ред.

— Значи Паренеферу е бил твое оръдие? — тихо рече фараонът. — Какво му обеща в замяна?

— Предишната му титла на главен жрец на Амон! — отекна отговорът.

Фараонът въздъхна. В тронната зала се възцари странна тишина.

Ким наблюдаваше Ехнатон. Можеше ясно да се види как той се бори със себе си. Момичето предположи, че обича майка си и че бе напълно объркан. Още повече, че хората в залата очакваха от него да произнесе присъда над собствената си майка!

Ким погледна към Нефертити. Тя наблюдаваше случващото се с едва доловима усмивка. Изглежда, предусещаше, че е победила.

— Още днес заминаваш за Тива! — заповяда Ехнатон на майка си. — И никога повече кракът ти да не е стъпил в Ахетатон!

В очите на Тий се появиха сълзи:

— Няма да живея още дълго. А ти ме пропъждаш…

— Да — отвърна рязко Ехнатон. — Махай се от очите ми, преди да съм решил друго.

В този момент съветникът Ейя пристъпи напред и погледна Тий.

— Можеше да заповяда да ви убият — остро каза той.

— Замълчи! — изкрещя му фараонът. — А сега ме оставете сам!

 

 

Половин час по-късно тримата влязоха в къщата на главния скулптор Тутмос. Ким бе предложила да му кажат за случилото се. Откриха го в ателието му.

— Какво? Зад всичко това се е криела Тий значи? — изуми се той, когато Ким му разказа всичко. Помълча известно време, а след това започна да завързва краищата на голям вързоп с инструменти. Когато забеляза въпросителните погледи на приятелите, той им обясни: — И аз напускам този град. Той не ми донесе щастие. И аз като Тий ще замина за Тива и ще работя там. Не искам да виждам никога повече Нефертити. — И той посочи към бюста с липсващото око. — Ще оставя това тук. Твърде много ми напомня за… — Той не довърши изречението. Вместо това извади някакъв амулет от един друг вързоп. Това бе изящна фигурка с висока корона и жезъл в дясната ръка.

Ким вдигна високо вежди. Това сигурно бе загадъчният амулет, който Юлиан бе открил през нощта в дома му.

— Освен това в старата столица Тива е по-лесно да запазиш вярата си в старите богове. Тайно, разбира се. — Тутмос замислено изгледа приятелите и многозначително им се усмихна: — Благодаря ви и съжалявам, че няма да имам повече работа за вас. Тук няма бъдеще за мен — каза той. — Но вие сте толкова умни, че бързо ще си намерите нова работа. Желая ви всичко най-добро.

Приятелите се сбогуваха с него и напуснаха внушителната къща.

— Хм, струва ми се, че вече е време… — тихо каза Ким.

— … да се връщаме у дома, това имаш предвид, нали? — попита Леон.

Момичето кимна.

— Разрешихме случая. Вече знаем защо липсва лявото око на бюста, а и открихме кой стои зад атентатите. Време е да тръгваме.

— Кия няма да е доволна — подхвърли Юлиан.

Ким се наведе към котката и я взе в ръце.

— Това може и да не ти харесва, мила моя. Но се надявам това да не е последното ни пътешествие в Египет!

Кия погледна момичето със загадъчните си зелени очи и Ким се опита да прочете какво бе изписано в тях. В този момент котката премигна.

Ким се запита дали това бе случайност, или котката й даваше знак, че е съгласна. Момичето добре разбираше, че едва ли ще получи отговор на въпроса си, а и не бе нужно.

— Всичко е наред, момчета — каза тя. — Да тръгваме…

И приятелите се запътиха към моста, в средата на който се намираше прозорецът, от който царската двойка се показваше на народа. Точно в този момент една тежка кола затрополи към кулата. Приятелите се движеха плътно до нея, за да избегнат любопитните погледи. После се изкачиха до кулата и влязоха вътре. Нищо не ги задържа, нито камъкът, нито хоросанът.

Темпус ги отведе обратно в Зибентан.