Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (12)

Тайнственият кораб

Рамос едва ли е стигнал много далеч, помисли си Леон, докато тичаше с приятелите си по коридора.

В следващия миг тримата видяха как двама мускулести войници отвеждат слугата. Но за тяхна изненада, те не го поведоха към Нефертити.

— Странно, Нефертити със сигурност би искала да знае защо го е направил — каза Леон.

— И по чия заповед е действал? — додаде Юлиан.

Леон подръпна крайчеца на лявото си ухо.

— Може би по заповед на самия Ехнатон! — прошепна той. — Побеснял е от ревност… Елате да видим къде ще го отведат!

Без да се набиват на очи, приятелите последваха войниците и Рамос, който без съпротива се остави да го изведат от палата.

— Вероятно ще го отведат в затвора — каза Леон.

Какво бе изумлението им обаче, когато видяха, че войниците поведоха слугата към пристанището.

На кея бяха закотвени десетки товарни лодки. Някои бяха натоварени с подправки, а други — с глинени съдове. До лодките стояха писари, които записваха всичко, което се товареше или разтоварваше. Носачи мъкнеха полирано абаносово дърво, слонова кост, кошници с щраусови яйца и снопове леопардови кожи.

На около пет метра от тях бе акостирал разкошен кораб. Бе около трийсет метра дълъг, имаше елегантно извит нос, наподобяващ огромна патешка човка, внушителна мачта, каюта, дълга почти петнайсет метра, украсена с дърворезба, и огромно весло за рул на кърмата. Войниците поведоха слугата точно към този кораб.

— Какво означава това? — изплъзна се от устата на Леон, когато видя как войниците качиха Рамос на палубата на кораба. — Едно е ясно, обаче. Това е всичко друго, но не и затвор — додаде той. — Бих искал да знам на кого е този кораб.

Приятелите нерешително продължиха напред и стигнаха края на кея, където стояха няколко големи амфори.

— Вижте, задава се една покрита носилка! — възбудено каза Леон.

За по-сигурно приятелите се скриха зад амфорите.

Леон надзърна иззад амфорите и видя как четирима слуги качиха носилката, покрита с бели покривала, на кораба.

Един от слугите разпъна нещо като чадър и застана пред входа й.

Някой слезе от носилката. Леон се ядоса, защото успя да види само два крака. От разстоянието, на което се намираха, не бе възможно да се определи дали принадлежаха на мъж или на жена.

— Това трябва да е Ехнатон! — предположи Ким. — По всяка вероятност иска да научи от Рамос защо атентатът се е провалил!

Леон колебливо присви рамене. Случаят се бе оказал доста заплетен!

Човекът, когото така и не успяха да видят както трябва, влезе в каютата на кораба.

— Ама че гадост! — възкликна Леон.

— Да изчакаме мъжът да слезе от кораба — предложи Леон. — Може би тогава ще успеем да го видим.

На кораба се разнесе вик. После някой се втурна по палубата.

— Това е Рамос! — извика Леон.

Двама войници се втурнаха след слугата. Без да се колебае, мъжът скочи в Нил.

Войниците започнаха да ръкомахат възбудено, но останаха на борда. Може би не умееха да плуват. Край перилата на кораба се появиха още мъже. Ехнатон обаче не бе сред тях.

Междувременно Рамос плуваше енергично по протежение на брега и се приближаваше към мястото, на което бяха приятелите.

От кораба се носеха викове и отекваха команди. Леон видя как няколко от мъжете се втурнаха по кея.

— Искат да го пресрещнат на брега. Ние също можем да го направим — каза момчето и добави, смеейки се: — Още повече, че имаме известна преднина.

Рамос продължи да плува и стигна до обраслия с тръстика бряг.

— Хайде, сега е моментът! — извика Леон и излезе от скривалището.

Приятелите се втурнаха по тинестата пътека, успоредно на Нил. Леон не откъсваше поглед от високите стъбла във водата.

Но от слугата нямаше и следа.

— Скрил се е сред тръстиката — задъхано извика Леон.

Зад тях се разнесоха високи гласове.

— Войниците! — прошепна Ким и взе Кия на ръце. — Не искам да се окажем на пътя им. Кой знае по чия заповед действат!

— Точно така. Най-добре ще е и ние да се скрием в тръстиката — прошепна Леон, свали бързо сандалите си, взе ги в ръка и нагази в плитката вода, без да дочака отговора на приятелите си.

Тръстиката осигуряваше отлично прикритие, въпреки че водата стигаше до бедрата им. Леон чу как Ким тихичко измърмори, че ще намокри хубавата си рокля.

— Шшт! — направи й знак Леон да замълчи.

В следващата минута войниците профучаха край тях, без да ги забележат.

Много добре, помисли си Леон, но къде ли се крие Рамос?

В този момент чу някакво шумолене. Обърна се и видя слугата, скрит в тръстиката, близо до тях.

— Моля ви! — простена той. — Не ме предавайте! Те ще ме убият!

Леон му кимна с глава.

— Аз… аз се провалих — запелтечи мъжът. — Моя е вината, че…

— … гадният и подъл атентат със скорпиона не успя, това ли искаш да кажеш? — продължи думите му Леон. Изпитваше отвращение към мъжа.

Рамос кимна, треперейки.

— Ще ме накажат за това. Очаква ме смърт…

— Кой ще те накаже? — попита Леон.

Слугата преглътна с усилие. Той мълчеше.

— Говори! По чия заповед действаше? — настоя Леон.