Книстер
Лили Чудото и пътешествието до Мандолан (2)

Първа глава

Беше четвъртък следобед. Лили стоеше на входната врата, за да могат двама мъже да пренесат един голям пакет. Мама вървеше пред тях и ги напътстваше. Леон, братът на Лили, тичаше покрай тях и непрекъснато се мотаеше в краката им. Едва когато мъжете от фирмата за мебели си тръгнаха, на Лили и брат й им беше позволено да помагат в разопаковането.

Леон нямаше никакво търпение и така разкъса кашона, че навсякъде се разхвърчаха парчета.

— Внимавай! — извика мама и тогава й хрумна нещо. — Леон, трябва първо да си измиеш ръцете и тогава да продължиш с разопаковането.

Леон се намръщи, но се запъти към банята.

Какво ли разопаковаха Лили и мама? Едно чисто ново кресло, което мама толкова много беше харесала! Беше пестила дълго време за него. Когато Леон се върна от банята, той много се впечатли от придобивката на мама. Тя седна гордо в креслото, облегна се на меката облегалка и се почувства като царица.

— Това е страхотно! — извика Лили въодушевено и седна върху облегалката за ръце.

Леон веднага се покатери в скута на мама.

— Ще спиш ли в новото кресло? — попита я той.

— Може да се случи да заспя в него — усмихна се мама. — Но аз искам да чета тук. Какво ще кажете да си купя и една нощна лампа, която да сложа до креслото?

— Ако искаш — отвърна Лили. — Аз обичам да чета в леглото.

— Да, но едно такова кресло е много изискано… — каза мама замечтано, стана и събра остатъците от кашона.

Лили й помогна, а Леон се разположи сам в креслото. Той седна така, че краката му увиснаха във въздуха. После обяви на висок глас:

— Говори космонавтът Леон. Летим към звезда Галактика, така че пригответе се за битка.

Малко по-късно започна да рита с крака и ръце. После се изправи върху креслото и се облегна на облегалката.

— Внимание, говори капитанът. Дръжте се здраво, защото ще минем през галактически дупки.

— Слизай веднага! — прекъсна го мама. — Това не е играчка. Това е моето кресло за четене. И щом казвам, че е мое, значи ще го ползвам само аз.

— Добре — каза Леон и се запъти към детската стая. — Точно такова кресло има капитан Крик в своя космически кораб — измърмори той.

Малко след това и Лили отиде в стаята си. Тя взе книга от етажерката, легна на леглото и зачете.

— Трябва да изляза за малко — извика мама от коридора. — Не правете пакости. Връщам се след малко. Ако искате, може да помислите какво ще вечеряме.

Лили продължи да си лежи в леглото. Мързеше я да се захваща за работа точно сега.

Мама едва беше излязла от стаята и Леон се промъкна отново във всекидневната. Лили се усмихна, защото предчувстваше какво си беше наумил Леон.

— Все му е едно какво е намислил капитан Леон — измърмори тя.

Момент! Това не беше ли входната врата? Да не би мама да беше забравила нещо?

После изведнъж Лили я чу да вика:

— Какво ти бях казала? Не се доближавай до креслото ми. Ако още веднъж те видя тук, ще изхвърчиш от него! Обещавам!

Лили не се впечатли, защото това се случваше често. Леон не слушаше мама и тя се ядосваше. Тя чу как Леон се прибра в стаята си, а малко след това мама излезе отново.

Ох, най-накрая имаше спокойствие и можеше да се чете…

Но мама едва беше излязла, когато пак се чу шум от стаята на Леон.

Туп, туп, туп…

Да не би Леон пак да се опитва да седне в креслото на мама? Лили скочи от леглото и отиде да види.

Леон наистина се беше настанил в креслото.

— Не чу ли какво каза мама? — упрекна го Лили.

— Напротив, чух — кимна Леон.

— Е, и?

Леон погледна Лили с упрек и каза:

— Затова седя тук.

Лили не разбра.

— Искам да летя — каза Леон и продължи да седи в креслото. — Нали мама така ми каза!

— Много добре знаеш какво искаше да каже мама — скара му се Лили. — Ще имаш проблеми.

— Но аз това искам.

— Да имаш проблеми с мама? — попита невярващо Лили.

— Но аз искам да летя! — отвърна настоятелно Леон. — Мама ми го каза.

Лили продължаваше да не вярва на ушите си. Тя се надвеси над креслото, сложи ръце на кръста и попита строго:

— Какво ти каза мама?

— Че ще летя! Тя ми обеща, че ако още веднъж седна в креслото й, ще полетя. Искам това да се случи!

— Не мога да повярвам на ушите си — каза Лили, като не знаеше дали да се смее или да плаче. — Ти си просто ужасен! — каза тя и се обърна, за да излезе от стаята. — Като се върне мама, наистина няма да можеш да си намериш място!

Тя се запъти към стаята си. В този момент се позвъни на вратата. Като ужилен Леон скочи от креслото. Май наистина се страхуваше от мама.

Лили се усмихна.

— Това не е мама. Тя си има ключ — каза тя, докато се промъкваше към вратата като шпионин, за да види кой е.

Леон последва сестра си предпазливо. Тя открехна вратата и надникна. Беше пощальонът. Той носеше специално писмо адресирано до:

Супер магьосницата Лили

Това беше гравирано и на печата. Лили се загледа.

Там беше изписано царство Мандолан. Марката беше огромна и чудно украсена. Върху герба имаше три глави на слонове, а отзад на писмото се виждаше червен печат. Колко тайнствено!

— Какво е това? — попита любопитно Леон.

— Нещо за мен — отвърна Лили.

За щастие Леон не можеше да чете. Той не трябваше да разбира, че тя е магьосница и още по-малко, че е супер магьосница. Лили се учуди, че Леон не я последва в стаята й.

Най-вероятно отново се беше скрил в креслото на мама, за да се мъчи да излети. Лили въздъхна облекчено. Мама също я нямаше, така че тя можеше на спокойствие да си прочете писмото.

Извади джобното си ножче и отвори писмото. Сърцето й биеше лудо, а погледът й нетърпеливо шареше по скъпата хартия.

Миришеше на приключение!