Н. К. Джемисин
Луната, която убива (45)

С признателност

Тук давам израз на своята благодарност най-вече към източници, а не толкова към личности. Това е така поради простата причина, че списъкът на хората, на които бих желала да благодаря, ще представлява сам по себе си отделна книга.

Списъкът на използваните източници също, но ще откроя тук само най-важните, онези, които се оказаха особено полезни.

На първо място идва „Митология: Илюстрована енциклопедия“ от Ричард Кавендиш, една настолна книга, която прави опит да постигне невъзможното — преглед на всички митологични системи по света. За нея са характерни някои свързани с културните пристрастия проблеми, както и обичайните за всяко мащабно изследване, но тя е твърде полезна в едно отношение — когато я прочетох за първи път, започнах да различавам общата структура на всички човешки космогонии. Точно нея използвах, за да създам боговете на Кисуа и Гуджааре.

След това: „Тълкуване на сънищата“ от Зигмунд Фройд и „Червената книга“ от Карл Густав Юнг. С втората имах възможност да се „запозная лично“, благодарение на една великолепна изложба в музея Рубин, Ню Йорк. Ранните психоаналитици допускат множество грешки в своите проучвания на човешката природа, но техните отчасти умозрителни, отчасти духовни стремления към вникване в човешката същност ми позволиха да добия представа за това как се ражда една религия. В известна степен основателят на Гуджааре Инунру — като изключим неговата мегаломания и склонност към масови убийства — е плод на техните виждания.

На трето място е египетската и нубийска колекция на Бруклинския музей. Тази на Британския музей е много по-голяма и внушителна, само че аз не живея в Лондон, а и тамошните тълпи и болезнено подозрителната охрана не толерират дългите часове на съзерцание и проучвания, които ми бяха нужни. Един бегъл поглед не може да доведе до истинско усещане за всекидневието в древните градове — как са ресали косите си техните обитатели, как са почиствали зъбите си, как са се придвижвали от дома до местоработата си, как са сплетничели зад гърба на погледнал ги накриво съсед, който на всичко отгоре почита друг бог. В Бруклин никому не прави впечатление, ако човек се задържи с часове на едно място, за да разглежда каквото го интересува, стига да не реши да застреля някого след това.

Накрая ще си позволя и една благодарност към човешки същества: към моята първа литературна група, наречена Група на писателите от района на Бостън, преди да потърсим по-благозвучно наименование. Вие, приятели, разкъсахте тази книга на парченца, за да я сглобите след това отново. Радвахте й се и я аплодирахте преди всички останали. (Не, Дженифър, не е имало секс.) Благодаря ви.