Колин Фалконър
Пътят на коприната (82)

80

Пламъкът от един светилник се отразяваше в сребърния кръст на олтара. Уилям падна на колене, повтаряше думите на „Отче наш“. Жосеран се поколеба, но го последва.

— Какво правите тук? — попита Мар Салах на тюркски.

Жосеран се изправи.

— Ти ли си Мар Салах?

— Аз съм.

— Знаеш ли кои сме?

— Варварите от запад.

— И ние, като теб, вярваме в Христа.

С дългото си ъгловато лице и орлов нос Мар Салах приличаше повече на грък, отколкото на левантински евреин. Дори имаше тонзура като самия Уилям. Но зъбите му бяха развалени и някакво заболяване на скалпа оставяше разранени, червени петна по кожата му.

— Какво искате?

— Брат Уилям иска да говори с теб.

Мар Салах ги изгледа отвисоко.

— Кажи му, че не е добре дошъл тук.

— Както ти казах, не прелива от радост да ни види — обърна се Жосеран към Уилям.

— Попитай го дали наистина е казал на императора, че не сме истински християни.

Жосеран се обърна към Мар Салах.

— Знае какво си казал на императора за нас.

— Той ме попита какво мисля. Казах му.

— Какво каза? — попита Уилям.

— Увърта — Жосеран отново се обърна към несторианеца.

— Брат Уилям е гневен, защото си отказал да дадеш на грузинците и унгарците причастие, докато не се кръстят в твоята църква.

— За какви се вземате, че да ме разпитвате? Вън!

— Какво казва сега? — извика Уилям. Де да имаше дарбата за езици, която този рицар-безбожник притежаваше!

— Каза, че нямаме право да го разпитваме.

— Нямаме право ли? Когато той развратничи с три съпруги? Когато срами името на своята църква, като пие до безпаметност всяка вечер и взима пари от клетите души, които татарите държат тук в плен, само за да извърши литургия!

— Той казва, че съгрешаваш с три съпруги — каза Жосеран на Мар Салах — и че крадеш пари от християните, за да извършваш религиозните си задължения. Какво ще кажеш в своя защита?

— Няма да отговарям пред теб за това, какво правя тук! Или пред папата ти на запад! Императорът няма да ви слуша. Сега вън!

Жосеран сви рамене. Теологичните спорове между двама разгорещени свещеници не го привличаха.

— Каза, че няма нищо за обясняване и да си тръгваме. От присъствието ни тук няма никаква полза. Нека да го послушаме.

— Кажи му, че ще гори в огъня на Ада! Бог ще го познае какъв е и ще прати Своите ангели — отмъстители отгоре му!

Жосеран мълчеше.

— Кажи му!

— Ако щеш, проклинай го както можеш. За нас няма никаква полза от това.

Тръшна вратата на църквата след себе си. Дори на улицата чуваше как двамата свещеници се обиждат всеки на своя език. Звучаха като два котарака по покривите нощем.