Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (36)

13.

Кайл отвори очи. Сестра му забеляза, че са още по-зачервени.

— Джейн, никога не съм виждал жена като нея. Като че ли не докосва земята, като че ли гали нещата, без да ги пипа, като че ли…

— С други думи, влюбваш ли се?

Кайл свали ръцете си и ги пъхна в джобовете. Той, който ги използваше постоянно да докосва, да пише и да свири, предпочиташе тази вечер да ги държи в покой.

— Дали се влюбвам не е толкова важно. По-важното е, че е омъжена за един тип, който е висок метър и деветдесет… И тя се страхува от него.

Джейн се поинтересува от фактите. О! Имаше доверие на чувствата на Кайл. Не ставаше въпрос за това, но знаеше от опита в професията си и от връзките с всички тези малтретирани жени, че фактите имат сила пред закона, а не чувствата. И все пак, ако се държи сметка за чувствата, ще се избегнат проклетите факти. Понякога и драматични факти. Смъртоносни. Обаче нищо не предугажда чувствата. Правосъдието не се интересува от чувства, защото те не са надеждно доказателство, докато една синина, подута устна, счупен крайник, медицинска експертиза и още повече безжизнено тяло, проснато напряко на леглото, са много убедителни факти.

Той разказа за пристигането на Джак, за погледите на Корин към вратата, за хлапака с ролерите на паркинга на болницата.

— Нали виждаш, че не само аз съм го почувствал.

— Ами ако е одраскал колата на този тип?

Кайл поклати глава.

— По-скоро мисля, че момчето е видяло нещо. В такъв случай е било голям куражлия…

— Което на теб ти хареса. Престани да се тормозиш. В положението, в което си бил, нищо повече не си могъл да направиш.

— Но аз искам да направя повече. Убеден съм, че Корин е в опасност.

— О! За теб тя вече е Корин…

Кайл се усмихна и с глас, който трогна сестра му, добави, че не познава нито една жена с името Корин. И неговото, и нейното започвали с „К“.

— Утре ще говоря с Дан.

— Наистина ли?

— Разбира се, знаеш много добре. Дан ще се поразходи до тях съвсем небрежно като всяко ченге. Човек никога не знае. Може пък да види случайно нещо като онзи хлапак на паркинга. Но ти — предупреди го Джейн — не бива да предприемаш нищо. Ще изпаднеш в много лошо положение.

Кайл обеща и целуна сестра си.

— Заминавам утре вечер. Какво бих могъл да предприема?

Тя дълго го гледа втренчено. Въздъхна и каза, че винаги ще си остане неговата голяма сестра, което в превод означаваше: „Аз те познавам най-добре.“ Да, Джейн беше по-голямата и държеше на старшинството. Никога не изоставяше или предаваше някого. Беше насреща, щом трябваше. Винаги намираше подходящите думи. Според официалните документи той й беше природен брат, а тя на него доведена сестра. „Какъв абсурд. Джейн е моето семейство. Друго нямам“ — помисли си. Той също никога нямаше да я предаде, но това не му попречи да си мисли за онова, което не биваше да прави… загледан в тънката й фигура, докато се отдалечаваше по коридора. Сестра му се върна и уточни, че тази вечер ще бъде на „вахта“. Което означаваше, че няма да затваря вратата си. Затворената врата спира поривите. Джейн знаеше до каква степен поривите са нетрайни и плахи. Кайл не биваше да попада на затворена врата. Какво нещастие можеше да се случи тогава.

Джейн се съблече, после си сложи старата пижама и почисти грима си, без да се гледа в огледалото. Нямаше достатъчно време за това и за всичко останало. Годините се изнизаха, без да ги брои. Дан я заведе на вечеря по случай рождения си ден. Но не на точната дата. Какво можеше да направи? Какво друго й оставаше? За съжаление отговорът се налагаше всеки ден. Той отваряше своята врата на тези, които имаха нужда. Тази вечер Кайл си спомняше за Корин. И в тази минута пред огледалото Джейн си помисли: „Още една жена.“ В гърлото й заседна буца и внезапно й се доплака. „Изморена съм“ — каза си тя.

Много ужасяващи истории беше чула и се опитваше с всички сили да им се противопостави. Като на проклятие, което трябваше да обезсили. Беше във война и за жените, на които даваше убежище, беше като остров. Тя и нейният екип бяха спасили много страдащи същества. Кайл също участваше в тяхната битка. Мислеше си, че друго не прави, освен да пише и да пее, да свири и да казва истината. Неговата сестра му отговаряше, че чекът, който изпращаше всяка година, и „това“, са повече от достатъчни.

— Най-важното е да се отвори врата към надеждата за освобождение… Хората на изкуството могат да го направят. По мое мнение това дори е техен дълг — сподели той със сестра си през една от техните многобройни безсънни нощи.

— Какъв отпечатък оставяме у хората с това, което правим? Знае ли някой, Джейн?

— Само онзи, у когото е останал отпечатъкът. Твоята роля, Кайл, не е да се чудиш какъв е ефектът от твоята музика, ами да даваш, да палиш искрата… Да бъдеш може би на линия, когато нищо друго не е останало.

— По дяволите!

— Песента на птиците…

— … и крилете на пеперудите…

— … и клоните на дърветата. Природата е измислила най-добре всичко — каза той в заключение.

— По-добро няма. Но различно има.

Заради Корин, въпреки късния час Джейн му се обади. Дан отговори още при първото позвъняване. Изслуша молбата й и обеща да наобиколи къщата, да си измисли повод, да позвъни и да попита дали мъжът й не я бие. Заради Корин Кайл би направил повече от една песен, която тя бе запомнила. Да. Какво повече можеше да направи? Или по-добре?

 

 

Кайл отвори очи в девет и пет сутринта. Болеше го глава. Не само от уискито. Мислеше си, че самолетът му ще излети съвсем скоро, в четири и двайсет следобед. Преди това трябваше да се отбие за китарата, да вземе един тоалет за Патси, да говори още веднъж с адвоката и да върне колата… Джейн му беше оставила топло кафе и бележка: „Ще бъда в съда целия ден. Говорих с Дан.“ Той изпи три чаши кафе и изяде две парчета кекс. Днес никого нямаше да поздрави. Нямаше да има време и провери съобщенията си. Имаше три. Първото беше от Били, лютиера, който в продължение на цял час обяснява какъв е проблемът с инструмента. Второто беше от Чък Гавин, който потвърждаваше, че е получил снощи неговия имейл.

— Новините не са лоши. Ще докажа, че в никакъв случай не си могъл да избегнеш тази майка без грам мозък.

Кайл предпочиташе Чък да беше използвал друг израз. Третото съобщение беше пак от неговия адвокат. Напомняше му да не забрави да изпрати документите по куриер. На свой ред Кайл написа няколко думи на Джейн: „Вчера ми каза да уцеля с един куршум три заека. Трик, с който да преобразя живота си. Стана точно така.“ След това скъса бележката. Думите бяха продиктувани от гняв. Написа нова бележка: „На 24 ще бъда тук. Обичам те. К.“

Сестра му ще разбере. Двайсет и четири не означаваше нищо друго, освен двайсет и четвърти декември. Денят на тяхната годишна среща. Точно след девет месеца.

Душът не помогна. Нещата му изглеждаха едни и същи. Времето, мислите, нощното неспокойствие и горещата вода не промениха абсолютно нищо.

„Трябва да я видя“ — реши.

Кайл се облече и си помисли, че щом нищо не се е променило, географията също няма да еволюира в пространството за една нощ. Телефонира на Джанис, моделиерката божество на Патси, и я помоли да занесе новия тоалет при лютиера, който по щастлива случайност живееше също в Сосалито. Приготви сака си за три секунди и без повече да се помайва и размишлява, потегли право към дома на Корин. Като зави по нейната улица, видя голямата бяла къща. Белият ягуар не беше на алеята отпред. Спря далече от къщата. Запита се дали да се обади по телефона. Беше запомнил номера. Но идеята никак не беше благоразумна, понеже колата на онзи тип можеше да е в гаража, а Джак положително нямаше да се зарадва да чуе гласа му.

Позамисли се доста дълго. Почуди се дали младата жена не е вече до леглото на сина си в болницата. Какво каза вчера? Нищо в този смисъл. Ами ако позвънеше и се престореше, че на адвоката му е необходима някаква справка… Това беше също толкова опасно, колкото и смешно. Осъзна, че трябва да намери друго разрешение. „Защо просто да не попитам какви са новините за Малкълм? — помисли си точно когато Корин излезе от къщата с бебешката количка. — Късметът ли ми се усмихна?“ Усети странно пробождане в сърцето.

Запази хладнокръвие и не слезе от колата, а проследи младата жена от разстояние. Тя извървя триста-четиристотин метра, после пресече улицата и се насочи към един малък супермаркет. „Благодаря!“ — каза на глас Кайл.

Почака тя да влезе в магазина и слезе от колата едва след като провери дали демонът Джак не се навърта наблизо. Блъсна я студен вятър. Влезе в магазина. Огромно табло показваше със светещи сини цифри часа — 11:03 и температурата — 10 градуса. Погледна в първия коридор за Корин, после забеляза косата й, която се изплъзна, когато тя се наведе да вземе стек йогурт.