Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (29)

6.

Мина час. Кайл бе приключил разговора, без да обещае нищо на Чък, който нямаше представа, че неговият клиент е още в колата и следи главния вход на болницата. Скоро щеше да се смрачи и въпросите щяха да се умножат. Както през многото нощи, когато не пееше на сцената и не беше изчерпан от умора, за да пропадне в забрава, която му даваше няколко часа отмора.

След обаждането на Джейн в Братислава, за да му съобщи за смъртта на Мерзавеца, след скандала с Патси, заради който изпусна самолета, след пристигането в Сан Франциско, сънят му бягаше. Ако се беше наспал, нищо нямаше да се случи през този следобед. Нямаше да блъсне дете и за малко да го убие. Нямаше да срещне Корин… Животът беше абсурден.

Сърцето на младия човек още се свиваше от уплаха. Насред какофонията от неговите чувства имаше едно, което той избягваше до този момент. Това странно чувство не бе го спохождало от доста години. Затова беше добре, че остана на паркинга. За да види дали това, което бе разкрил, е вярно, и за да я види още веднъж може би… Още веднъж.

Леденият вятър от Тихия океан си намери пролука в купето и Кайл потрепери. Вдигна яката на палтото си. Чакаше вече час и половина. Беше направо безразсъдно. Но другояче не можеше. Трябваше да я види отново. Дали не беше по-внимателен към човешките същества и нещата от повечето хора? Или пък беше заради онази сутрин, когато майка му не се събуди? Как да разбере човек. Всичко за Кайл бе сериозно. Смехът, тъгата, музиката, текстовете на песните, обикновеният живот или своеобразният живот с групата му. Всичко. „Трябва да видя отново Корин“ — реши.

Вдигна глава и забеляза русата коса, която един внезапен пристъп на вятъра повдигна.

И до нея широкоплещестата фигура на Джак, който носеше на ръце малката. Корин държеше празната количка. Вървеше с наведена глава заради вятъра. А може би по друга причина…

Джак сви вдясно по една алея. Музикантът се страхуваше да не ги изгуби, тъй като някаква колонада му пречеше да вижда. Подвоуми се дали да не излезе от колата, но после се премести на пасажерското място тъкмо навреме, за да види как кретенът настанява бебето на задната седалка на бял ягуар — последен модел. Приближи се до жена си, която сгъваше количката, и на Кайл му се стори, че тя се отдръпна, когато той хвана ръцете й.

Певецът свали стъклото, но беше спрял много далеч, за да чуе каквото и да е, пък и… телефонът му зазвъня. Веднага се наведе от страх да не го засекат и изключи телефона, без да се обади. Когато се изправи, момче с ролери стоеше на няколко метра от ягуара. Стоеше неподвижно срещу Браниган. Какво ли бе станало? Без да се замисли, Кайл слезе и се пъхна между колите. Вятърът свиреше много остро и нищо не се чуваше, но видя, че колосът се насочва към тийнейджъра, който светкавично се отдалечи.

Музикантът се прикри зад един джип, за да наблюдава, и се почуди какво ли се бе случило, когато момчето се закова на място. Направи грациозно един полукръг и показа среден пръст, преди да спринтира стремително. По дяволите! Какво се беше случило?

Браниган следи няколко секунди с поглед хлапака, който изпълняваше слалом между алеите с небрежността на човек, изпълнен с презрение. Корин седеше на предната седалка. Обърна се и започна да говори на малката, наведе се и я погали по бузката. Оттам, където се бе прикрил, Кайл не можеше да види изражението й, но му се искаше да види очите й.

Джак седна зад волана и потегли. Музикантът се метна веднага в своята кола. Последва ги, като внимаваше помежду им да има няколко коли.

Нещо се бе случило. Но какво? Посегнал ли бе Джак на жена си, или й беше изрекъл гадни думи? Ами ако хлапакът с ролерите е докоснал неговия прекрасен ягуар?

Кайл веднага отхвърли тази възможност, защото му хрумна друга мисъл. Наруга непознатия, който бе набрал номера му, и реши, че са му необходими преди всичко доказателства дали съмненията му са налудничави или основателни. Дали Корин е в безопасност, а той си въобразява обратното заради своите дълбоки душевни травми. Мислеше за Корин. Само за Корин. Ако се бе вслушал в инстинкта си и в своята проницателност, вместо да мъдрува, щеше да слезе от таратайката, да отвори вратата на автомобила на Джак, да го хване за яката, както този мръсник го хвана в болницата, и да го метне на паважа. Щеше да погледне младата жена право в очите и щеше да я попита защо се е омъжила за такъв кретен.

За нещастие животът съвсем не е толкова прост. Човек много рядко прави онова, което чувства. Дори ако не се съмнява в мигове на абсолютна „сигурност“. В истинския живот не сме на сцената, за да правим каквото ни се иска, не е възможно след четиригодишна възраст. Особено когато чувствата са толкова силни, че извикват разума на помощ.

Уличното осветление осветяваше улицата и Кайл не изпускаше от очи ягуара. Шофираше предпазливо, на дистанция, наблюдаваше внимателно и не се запита нито веднъж защо има само едно желание — да я вземе в прегръдките си.