Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (19)

19.

Патси носеше развлечени дрехи като някое извънземно и имаше своето безспорно място в групата, въпреки че беше единствената, която не пееше. Присъстваше и това бе достатъчно. Тя очароваше. А мъжете обичаха очарованието. Защото то можеше да ги отведе до крайност, съвсем близо до опасността. Само още една крачка и… На Патси не й пукаше. Искаше само да свири на бас китара по-добре от всеки мъж и ругаеше за десет. Подиграваше се с всички условности. С всички навици. Обичаше непредвиденото и се нахвърляше отгоре му като муха на л… Но имаше интуиция. Точна и бърза. Умееше да разсмива. Беше хубава. Беше свободна. Патси избираше.

Кайл чакаше тя да направи първата крачка. Знаеше, че това ще се случи. Беше в реда на нещата. И да спи с други момчета, една нощ щеше да дойде в леглото му. В такъв случай защо да не е търпелив.

Джет от своя страна правеше чудеса на барабаните, Стив не се чувстваше ощетен в ролята си на басист, защото освен за синтезатора, за допълнителните инструменти и за хора, той се грижеше за административните въпроси и всеки да бъде на мястото си. Държеше се авторитетно, бащински, решително и изключително компетентно.

Колкото до Кайл, той се наложи естествено като автор, вокалист, пианист и китарист. Онзи, който беше на първа линия, за да накара залите да вибрират. Онзи, който се хващаше за микрофона като за клон. Както поет се хваща за думите, за да не потъне.

Появи се трети албум, после и четвърти. И други световни турнета, и други хотелски стаи по четирите краища на света. Малки и големи зали. Още журналисти и фотографи. Почитателите им се множаха. Получаваха редовно признание. Нижеха се момичета едно след друго. Някои се задържаха по-дълго от други. И после Патси реши, че моментът е дошъл. Озова се в леглото на Кайл. Защото искаше да бъде там. Той беше развълнуван и влюбен. Но тя се закле, че няма да обещае нищо, когато вестниците ги обявят за двойка.