Анжелик Барбера
Когато съдбите се преплитат (123)

5.

Не. Корин не можеше да изхвърли Джак от своя живот. Нейните деца бяха и негови. Господин Сескен се наведе към нея на излизане от съдебната зала и я докосна по рамото.

— Той ви отпуска значителна издръжка.

— Да разбирам ли, че по този начин се извинявате? — намеси се Джейн, без да сдържа повече гнева си, от който стомахът й се бе свил на топка.

Пусна кожената си чанта на пода и впи черните си очи в адвоката.

— Наистина не очаквах, че присъдата ще бъде толкова снизходителна.

— Да не би да намеквате, че сме имали лош късмет?

— Процесът приличаше на моя живот — изрече Корин със студен тон, поглеждайки единия и другия. — Какво ще ме посъветвате сега, защото един ден този тип ще позвъни на вратата ми, за да предяви правото си да ни вземе под своя закрила?

— Нека да минат годините в затвора — каза господин Сескен. — Може би терапията…

— Джак никога няма да се промени — прекъсна го младата жена. — Ще чака търпеливо и ще стане пак „Джак“ щом излезе.

— Невъзможно. Защото в този случай ще се върне веднага в затвора за много по-дълъг срок.

Отчаяна и ужасена, Корин вдигна очи към него.

— Чувате ли се какво говорите? — нападна го Джейн.

Господин Сескен взе да се оправдава:

— Хайде, няма от какво толкова да се страхувате. Разведена сте.

Да, на хартия Корин беше разведена. Също така знаеше, че щом Джак бе посрещнал присъдата си с такова фалшиво смирение, значи искаше да се намали нейният срок. За да се приближи до тайната си цел. Тя въздъхна.

— Корин, разбирам вашето смущение, повярвайте ми. На ваша страна съм. Но такъв е законът. И това, което е уместно, е да се изчакат тези четири години. Той не иска дори да вижда децата си…

— Защото не иска неговите деца да го виждат в затвора — уточни Джейн.

Адвокатът не можа повече да повтори, че Корин има четири години пред себе си.

— Също така всичко зависи от мястото, където ще се настаните…

— Моят живот е блокиран.

— Не, Корин — каза Джейн и хвана ръката й.

Обърна се към адвоката и попита може ли Джак да изиска да го преместят в Англия, ако Корин реши да се върне там. Господин Сескен поразмисли и отговори:

— Законът не го забранява. Но процедурите са дълги. В Англия ли възнамерявате да се върнете?

— Възнамерявам никога повече да не го видя — заключи Корин. — Но вие имахте право, господине, това е игра. Защитихте ме с картите, с които разполагахте.

— Корин…

— Бъдете спокоен, не ви се сърдя. Дори ако имам чувството, че съм губещата.