Джон Гришам
Планината Грей (29)

29

Гаранцията на Фийби Фанинг беше намалена от сто хиляди на хиляда долара и в девет сутринта в понеделник беше внесена. Сделката беше сключена, след като Саманта не остави на мира съдията, за да освободи майката, докато бащата е в затвора. Някой трябваше да се грижи за трите невинни деца и след двудневен тормоз съдията отстъпи. Служебният защитник на Фийби твърдеше, че е затрупан с работа и не му остава никакво време за предварителни изслушвания, затова Саманта се намеси и осигури освобождаването. Изведе Фийби от съда и я закара у дома. Почака там около час, докато далечна братовчедка доведе децата. Не бяха виждали майка си повече от седмица и явно ги бяха предупредили, че е възможно тя да отиде в затвора за известно време. Имаше много сълзи, прегръдки и така нататък и Саманта бързо се отегчи. Внимателно обясни на Фийби, че я очаква минимум петгодишна присъда и много по-голяма за Ранди, ако той поеме вината, и че трябва да подготви децата си за неизбежната катастрофа.

Тъкмо си тръгваше от семейство Фанинг, когато мобилният й иззвъня. Беше Мати от офиса. Току-що беше разбрала новината, че Франсин Кръмп е получила тежък удар. Сагата със завещанието й продължаваше.

В болницата, страховито място, което би трябвало да мотивира жителите на окръг Ноланд да живеят здравословно, Саманта намери някаква сестра в интензивното отделение, склонна да размени една-две думи. Докарали пациентката малко след полунощ, не реагирала и кръвното й налягане било изключително ниско. Скенерът показал масивен хеморагичен инсулт, тоест сериозно кървене в мозъка. Жената беше интубирана и в кома.

— Изгледите не са добри — заяви сестрата с мрачна физиономия. — Изглежда, е лежала с часове, преди да я намерят. Освен това е на осемдесет години.

Тъй като не беше член на семейството, Саманта нямаше право да надникне в интензивното и да види кой е при Франсин.

Когато се върна в службата, я очакваха телефонни съобщения от Джона и Делос Кръмп. Тъй като майка им умираше, те страшно настояваха да поговорят за завещанието й. Ако имаше ново, то не беше изготвено от адвокатите на Планинската служба за правна помощ. А ако нямаше и Франсин останеше в кома до смъртта си, беше ясно като бял ден, че Саманта ще си има вземане-даване с тези неприятни хора месеци наред. Оформяше се разгорещено оспорване на завещанието.

Тя реши засега да пренебрегне обажданията. Петимата братя и сестри сигурно се бяха втурнали към Брейди и скоро щяха да я потърсят.

Традиционният обяд в офиса този понеделник премина в обсъждане на злокобните новини. Както ги беше предупредила Мати, адвокатите на „Стрейхорн Коул“ се отмятаха от споразумението по делото „Тейт“. Бяха й изпратили писмо в качеството й на евентуален адвокат по наследството на Донован, с което я уведомяваха, че няма да се споразумеят, а вместо това агресивно ще обжалват присъдата. Тя беше изстреляла имейл с лекомисленото предложение да се помъчат да овладеят агресията си. Нейната теория беше, че те ще искат да ускорят обжалването с надеждата за отмяна на присъдата и да си опитат късмета с повторен процес сега, когато Донован вече го нямаше. Подобно преразглеждане щеше да се проведе най-рано след три години и докато онези чакаха и се готвеха да протакат, парите на клиента им щяха да бъдат добре оползотворявани другаде.

Анет беше бясна и притискаше Мати да привлече вниманието на съдията към случая. „Стрейхорн“ и Донован имаха споразумение за обезщетение от 1.7 милиона долара. Беше безчестно, направо безскрупулно ответникът да се откаже просто защото адвокатът на ищеца е мъртъв. Мати беше съгласна, но досега никой в кантората на Донован не беше открил нищо писмено. Изглежда, се бяха споразумели по телефона, но не бяха подготвили меморандум за споразумението преди смъртта на Донован. Съмняваше се, че съдът ще го признае без писмени доказателства. Беше се консултирала със свой приятел адвокат и с един пенсиониран съдия — и двамата смятаха, че няма шанс. Мати възнамеряваше да проведе неофициален разговор със съдията и да добие представа каква е нагласата му. В крайна сметка, изглежда, щеше да се наложи да наемат адвокат, който да се заеме с обжалването.

По другия въпрос Барб съобщи, че тази сутрин е имало единайсет обаждания от клана Кръмп, все с настояване за среща с госпожица Коуфър. Госпожица Коуфър пък каза, че смята да насрочи среща по-късно следобед. Нищо чудно, че Мати и Анет бяха заети с други неща и нямаха време да се занимават с проблемите на Кръмп. Саманта завъртя очи и се съгласи да се заеме, но ги предупреди, че тези хора няма да се откажат.

Франсин почина в 4:30 ч. следобед. Така и не дойде в съзнание, за да реши дали да промени изготвеното от Саманта завещание.

* * *

Рано във вторник следобед Джеф се промъкна през задната врата и застана пред бюрото на Саманта. Усмихнаха се един на друг и се поздравиха, но нищо повече. Вратата й беше отворена и както обикновено офисът беше пълен с невъобразимо шумни жени. Той седна и попита:

— Е, кога искаш пак да се разходим в планината?

Тя вдигна пръст пред устните си и тихо отговори:

— Когато успея да го вместя в графика си. — През последните двайсет и четири часа беше мислила за секс повече, отколкото през всичките две години, откакто бе скъсала с Хенри. — Трябва да проверя при секретарката си.

Все още й беше трудно да повярва, че е възможно някой да подслушва разговорите им, но не искаше да рискува. А поради своята параноя той не каза почти нищо, само едно:

— Окей.

— Искаш ли кафе?

— Не.

— Тогава по-добре да тръгваме.

Двамата поеха по коридора към заседателната зала, където ги очакваше Мати. Точно в два следобед агенти Банахам, Фромайър и Зимър пристигнаха забързано и с такава мрачна решителност, все едно щяха първо да стрелят и чак после да задават въпроси. Фромайър беше предвождал армията по време на обиска в кантората на Донован. Зимър беше един от неговите хора. А Банахам се беше отбил в Службата преди няколко дни. Запознаха се набързо и се разпределиха поравно: Джеф седна от едната страна на масата между Мати и Саманта, а представителите на закона — от другата. Анет се настани начело на масата и пусна диктофона.

Мати отново попита дали Джеф е обект на разследване от страна на ФБР, на прокурора или на друга федерална правоохранителна организация или от системата на Министерството на правосъдието. Фромайър я увери, че не е.

Той пое нещата в свои ръце и няколко минути уточнява подробности от миналото на Джеф. Саманта си водеше бележки. След доста интимния им уикенд, през който той беше споделил много неща, сега тя не научаваше нищо ново. Фромайър зададе куп въпроси за отношенията му с неговия загинал брат. Откога работел за него? Какво точно правел? Колко му плащал? Инструктиран от Мати и Анет, Джеф отговаряше кратко и не даваше излишна информация.

Престъпление е да излъжеш пред федерален агент, независимо къде и как се провежда разпитът. Каквото и да правиш, бе повторила Мати неведнъж, не лъжи.

Подобно на брат си, Джеф, изглежда, не би имал нищо против да излъже, ако така ще подпомогне каузата си. Допускаше, че лошите — въгледобивните компании, а сега и правителството — ще мамят, ще действат по най-ефективния начин и ще правят всичко, за да спечелят. Ако те играят нечестно, защо той да не може? Защото него могат да го тикнат в затвора. Въгледобивните компании и техните адвокати — не.

Ръководен от предварителен сценарий, Фромайър най-сетне мина към важните въпроси. Обясни, че компютрите, иззети от ФБР преди една седмица на първи декември, са били отваряни и харддисковете са били сменени. Знаел ли Джеф нещо за това?

— Не отговаряй — отсече Мати.

Обясни на Фромайър, че е разговаряла с прокурора и си е изяснила, че Донован е умрял, без да подозира, че е обект на ново разследване. Не е бил информиран, нямало нищо писмено. Ето защо всякакви действия, предприети от служителите му във връзка с досиетата и документите в кантората му след неговата смърт, не са целели да попречат на хода на разследването.

Извън протокола Джеф обясни, че е свалил харддисковете от компютрите в кантората и у дома и ги е изгорил. Саманта обаче подозираше, че те още съществуват. Не че имаше значение. Джеф я беше уверил, че в нито един компютър на Донован няма нищо съществено относно „Крол Майнинг“.

А аз знам къде са документите, помисли си Саманта и направо не й се вярваше.

Фактът, че Мати е ходила при прокурора, подразни Фромайър. На нея не й пукаше. Двамата поспориха малко и скоро стана ясно кой контролира положението, поне по време на тази среща. Ако Мати кажеше на Джеф да не отговаря, Фромайър нямаше да научи нищо. Той им разказа, че от централата на „Крол Майнинг“ в Кентъки са изчезнали документи, и попита Джеф дали знае нещо за тях. Джеф сви рамене и поклати глава, преди Мати да каже:

— Не отговаряй.

— На Петата поправка ли се позовавате? — попита раздразнено Фромайър.

— Той не е под клетва — изстреля Мати, като че ли Фромайър беше глупак.

Саманта призна мислено, че конфликтът страшно я забавлява. ФБР и цялата им власт от едната страна. Джеф, техният клиент, който със сигурност беше виновен за нещо — от другата. Със стабилна правна защита и експертиза и засега печеливш.

— Явно само си губим времето — заключи Фромайър и вдигна ръце. — Благодаря ви за гостоприемството. Сигурен съм, че ще се върнем.

— Няма нищо — отговори Мати. — И не общувайте с клиента ми, без да съм уведомена.

— Ще видим — отговори Фромайър като пълен кретен, изрита стола си назад и се изправи.

Банахам и Зимър тръгнаха след него.

* * *

Един час по-късно Саманта, Мати и Джеф седяха на последния ред в съдебната зала и чакаха съдията, който щеше да легализира завещанието на Донован. Заседанието не бе започнало и няколко адвокати се суетяха покрай масата на съдията и се шегуваха с пристава и секретарките.

— Днес сутринта говорих с експертите ни — тихо каза Джеф. — Засега не са открили никакви признаци някой да е пипал чесната на Донован. Катастрофата е предизвикана от внезапна авария на двигателя и моторът е отказал поради спиране на притока на гориво. Резервоарът е пълен — винаги зареждахме в Чарлстън, защото там е по-евтино. Цяло чудо е, че самолетът не е избухнал в пламъци и не е прогорил дупка в земята.

— Как е бил прекъснат достъпът на горивото? — попита Мати.

— Това е основният въпрос. Ако човек е сигурен, че става дума за саботаж, съществува една наистина убедителна теория. Има маркуч за горивото от резервоара до карбуратора, където е закрепен с така наречената муфа Б. Ако тази муфа е нарочно разхлабена, двигателят ще запали както трябва и ще работи, докато от вибрациите муфата постепенно не се развие. Маркучът за горивото ще се отдели, двигателят ще започне да се дави и не след дълго напълно ще спре. Случва се много бързо, без предупреждение и няма как да го рестартираш. Ако пилотът поглежда уреда за горивото си, което правим от време на време, може да забележи рязък спад в налягането на горивото почти по същото време, когато двигателят започне да отказва. Изтъкват факта, че Донован не е подал сигнал за помощ. Това са глупости. Представете си. Летите си през нощта и изведнъж двигателят ви отказва. Разполагате с няколко секунди за реакция, но сте изпаднали в пълна паника. Опитвате се да запалите двигателя отново, не се получава. Мислите за десет неща едновременно, но последното е да се обадите за помощ. С какво точно ще ви помогне някой, по дяволите?

— Колко лесно може да се разхлаби тази муфа?

— Не е трудно, ако знаеш как да пипаш. Номерът е да го направиш така, че да не те хванат. Трябва да почакаш да се стъмни, да се промъкнеш до мястото на рампата, където е привързан самолетът, да вдигнеш капака над двигателя и да си свършиш работата с фенерче и с гаечен ключ. Един от експертите ни твърди, че може да бъде направено за седем минути. В онази нощ там е имало още седемнайсет малки самолета, но не е имало почти никакво въздушно движение. На рампата е било много спокойно. Проверихме охранителните камери от общия терминал и не открихме нищо. Говорихме с момчетата, които са дежурили през онази нощ, нищо не са видели. Проверихме дневниците на механиците в Роаноук и, разбира се, всичко си е работело чудесно, когато Донован е взел самолета след последната проверка.

— Колко сериозно е повреден двигателят? — попита Мати.

— За нищо не става. Изглежда, чесната е посякла няколко дървета. Може би Донован се е опитал да се приземи на шосето, но е видял фаровете на кола, кой знае… А когато се е ударил в дърветата, самолетът се е наклонил и се е забил с носа напред. Двигателят се е разбил и вече няма как да определим положението на муфата. Относително лесно е да се установи, че притокът на гориво е секнал, но извън това може да са се случили много неща.

Съдията влезе и зае мястото си. Огледа залата и каза нещо на един секретар.

— Сега какво? — прошепна Саманта.

— Ще продължим да търсим — отвърна Джеф, но не много убедено.

Съдията погледна към дъното на съдебната зала и каза:

— Госпожо Уайът?

Мати представи Джеф на съдията, който поднесе вежливо съболезнованията си и каза хубави неща за Донован. Джеф му благодари, а Мати започна да вади заповеди, които съдията да подпише. Той старателно прочете завещанието и коментира някои негови разпоредби. Двамата с Мати обсъдиха стратегията по наемането на адвокат, който да продължи с обжалването на делото „Тейт“. Джеф беше разпитан за финансовото положение на Донован, за активите и задълженията му.

След около час всички заповеди бяха подписани и завещанието беше официално отворено. Мати остана да се оправя с друг въпрос, но Джеф беше освободен. Докато двамата със Саманта се връщаха към Службата, той каза:

— Аз изчезвам за няколко седмици, така че използвай предплатения телефон.

— На конкретно място ли отиваш?

— Не.

— Не се учудвам. Аз самата заминавам за празниците — първо във Вашингтон, после в Ню Йорк. Явно няма да се видим известно време.

— Значи весела Коледа и щастлива Нова година?

— Да, весела Коледа и щастлива Нова година.

Той спря и я целуна по бузата.

— И на теб.

После зави в една пряка и се отдалечи с бърза крачка. Опасяваше се да не го следят.

 

 

Погребението на Франсин Кръмп беше в единайсет часа в сряда в църквата „Хоулинес“, дълбоко в планинската котловина. Саманта не смяташе да присъства. Анет настойчиво я посъветва да не го прави, защото най-вероятно щяха да извадят змиите и да започнат да танцуват. Саманта прие съвета й сериозно. Впоследствие Анет призна, че е преувеличила. Във Вирджиния вече нямаше църковни общности, които да се занимават със змии, и тя поясни:

— Всичките им членове са мъртви.

Гнездо разгневени гърмящи змии надали щеше да бъде толкова неприятно, колкото глутницата Кръмп, които се появиха по-късно за открит конфликт с госпожица Коуфър. Нападнаха като пълчища, каквито Мати виждаше за пръв път: петимата братя и сестри, някои от настоящите им брачни половинки, някои от по-големите им деца и двама-трима подбрани кръвни роднини.

Скъпата им майка беше мъртва и вече беше време да разделят парите.

Мати пое нещата в свои ръце и нареди на повечето да си ходят. Само петимата братя и сестри щяха да имат правото да участват в срещата, останалите трябваше да седят в пикапите си. Двете с Анет ги поведоха към заседателната зала и след като ги настаниха, Саманта влезе. Като цяло бяха съсипани. Току-що бяха погребали майка си. Бяха ужасени да не би да изгубят семейната земя и парите, които можеше да им донесе, и се сърдеха на адвокатите, задето улесняват процеса. Освен това ги тормозеха техни роднини, дочули слухове за откритите мини. Бяха далече от домовете си и отсъстваха от работа. И, както подозираше Саманта, се боричкаха помежду си.

Тя им обясни, че никой от адвокатите в Службата не е изготвил друго завещание за майка им. Всъщност не бяха контактували с Франсин след последния семеен съвет край същата тази маса девет дни по-рано. Ако Франсин им беше казала нещо различно, просто не беше вярно. Саманта не знаеше и друг адвокат в града да е направил ново завещание. Мати им обясни, че обикновено, но не и задължително единият адвокат се обажда на другия, когато се изготвя различно завещание. Така или иначе, доколкото им беше известно, завещанието, подписано от Франсин преди около два месеца, бе нейната последна воля.

Братята и сестрите слушаха, кипяха вътрешно и едва успяваха да прикриват ненавистта си към адвокатите. Когато приключи, Саманта очакваше да я залее порой от хули, най-вероятно от всичките петима. Но настана мълчание. Джона, най-големият, на шейсет и една години, най-сетне каза:

— Мама унищожи завещанието.

Саманта не знаеше какво да отговори. Анет се намръщи и мислите й се насочиха към законите във Вирджиния, свързани с изгубени и унищожени завещания. Мати беше впечатлена от находчивостта на замисъла им и едва сдържа усмивката си.

Джона продължи:

— Сигурен съм, че вие имате копие, но доколкото знам, ако тя е унищожила оригинала, копията са безполезни. Нали така?

Мати кимна и отбеляза мислено очевидния факт, че Джона явно беше платил за спешни правни съвети. Но защо ще плаща на адвокат за съвет, а не за ново завещание? Защото Франсин нямаше да се съгласи на ново.

— Откъде знаете, че е унищожила завещанието? — попита Мати.

— Каза ни миналата седмица — отговори Юна Фей.

— И на мен ми каза — обади се Ирма. — Каза, че го е изгорила в камината.

— Търсихме навсякъде и не го намерихме — допълни Делос.

Всичко беше добре отрепетирано и докато петимата бяха единни, историята им щеше да мине. Лони попита като по даден знак:

— Ако няма завещание, ще разделим земята на пет равни дяла, нали така?

— Вероятно — отговори Мати. — Не съм сигурна каква позиция ще заеме „Маунтин Тръст“.

— Кажете на „Маунтин Тръст“ да изчезва — изръмжа Джона, — чувате ли ме? Нищо не знаеха за земята ни, докато вие не ги намесихте. Това си е нашата семейна земя, открай време е така.

Четиримата му братя и сестри кимнаха ентусиазирано.

За част от секундата Саманта премина в другия отбор. Ако Франсин наистина беше унищожила завещанието или ако тези петимата лъжеха, но това нямаше как да бъде доказано, най-добре да им дадат проклетите осемдесет акра и точка. Последното, което искаше, беше оспорване на завещание между семейство Кръмп и „Маунтин Тръст“, на което тя да бъде главният свидетел и да я обстрелват и от двете страни. Не искаше никога повече да вижда тези хора.

Анет и Мати също. Те смениха тактиката и Мати каза:

— Вижте, ние като адвокати няма да се опитваме да легализираме завещанието — това не е наша работа. Сериозно се съмнявам, че „Маунтин Тръст“ ще иска да се забърка в продължителни съдебни битки. Правните такси ще бъдат по-големи от стойността на земята. След като няма завещание, няма, и точка. Трябва само да намерите адвокат, който да открие процедурата по наследството и да определи изпълнител.

— Вие занимавате ли се с това?

Трите адвокатки се отдръпнаха ужасени при мисълта, че може да представляват тези хора. Анет успя да проговори първа:

— О, не, ние не можем, защото сме изготвили завещанието.

— Но това е доста рутинна процедура — побърза да добави Мати. — Почти всеки адвокат на главната улица може да я свърши.

Юна Фей се усмихна.

— Е, благодаря.

— И делим на пет, нали? — попита Лони.

— Такъв е законът, но трябва да попитате адвоката си — отговори Мати.

Очите на Лони шареха и той вече оглеждаше стаята. Братята и сестрите щяха да се скарат още преди да си тръгнат от Брейди. А отвън чакаха още роднини, готови да се нахвърлят на парите.

Заминаха си мирно и кротко и когато вратата се затвори зад гърба и на последния, на трите адвокатки им идеше да празнуват. Заключиха вратата, събуха си обувките и подредиха масата в заседателната зала за следобедно пиене на вино и много смях. Анет се опита да опише какво бе станало, когато първият от тях бе пристигнал у дома — как е тършувал из цялата къща, за да намери проклетото завещание. После вторият, и третият. Майка им още е лежала на мраморната маса в погребалното бюро, а те са местели мебели и отваряли чекмеджета, за да търсят документа. Ако го бяха намерили, със сигурност го бяха изгорили.

Нито една от трите не вярваше, че Франсин наистина е унищожила завещанието.

И се оказаха прави. Оригиналът пристигна по пощата на следващия ден, придружен с бележка от Франсин, която молеше Саманта да го пази.

В крайна сметка семейство Кръмп щяха да се върнат.