Джон Гришам
Планината Грей (22)

22

Присъдата по делото „Тейт“ породи вълнение в областта и се превърна в източник на безкрайни клюки и спекулации. Според статия в роаноукския вестник „Стрейхорн Коул“ обещаваха ожесточено обжалване. Адвокатите на фирмата не казваха почти нищо, но останалите не бяха толкова плахи. Вицепрезидент на компанията окачестви присъдата като „шокираща“. Говорител на някаква група за икономическо развитие се притесняваше, че „такава огромна присъда“ може да навреди на репутацията на щата като благоприятно място за бизнес. Цитираха един от съдебните заседатели (неназован по име), който твърдеше, че в съдебната зала се пролели много сълзи. Лайза Тейт не бе открита за коментар, но адвокатът й беше на линия.

Саманта гледаше и слушаше и излезе да пийне в петък вечерта с Донован и Джеф. Диетична кола за нея, „Дикъл“ за тях. „Стрейхорн“ може и да позираха с обещанието да обжалват, но Донован твърдеше, че компанията наистина иска да се споразумее. Бяха загинали две деца и фирмата съзнаваше, че трудно би могла да спечели. Наказателното обезщетение щеше автоматично да бъде намалено от един милион на триста и петдесет хиляди долара, така че почти една четвърт от присъдата вече си беше заминала. Компанията предложи милион и половина, за да постигне споразумение във вторник след произнасянето на присъдата, и Лайза Тейт искаше да вземе парите. Донован се беше изпуснал, че хонорарът му е четирийсет процента, следователно надушваше добра печалба.

В сряда той, Джеф и Саманта се срещнаха с Бъди и Мейвис Райзър, за да обсъдят евентуално дело срещу „Лоунрок Коул“ и „Каспър Слейт“. Райзър бяха сломени от новината, че юридическата фирма, която познаваха от години — откакто Бъди страдаше от пневмокониоза, — беше укривала доказателства.

— Съдете копелетата за всичко — гневно отсече Бъди и по време на двучасовата среща не отстъпи от думите си.

Двамата съпрузи си тръгнаха от кантората на Донован вбесени и решени да се борят докрай. Същата вечер на по чашка Донован сподели със Саманта и Джеф, че е споменал за делото на двама от най-близките си приятели адвокати от различни фирми в Западна Вирджиния. Нито един от двамата не беше проявил интерес да прекара следващите пет години в кавги с „Каспър Слейт“ въпреки нечувано възмутителното им поведение.

Седмица по-късно Донован взе самолета до Чарлстън, Западна Вирджиния, за да заведе дело за замърсяването на долината Хамър. Пред сградата на федералния съд, застанал срещу тълпа репортери заедно с още четирима адвокати, той изложи същината на делото срещу „Крол Майнинг“. „Руска собственост“, разбира се. Заяви, че компанията от петнайсет години замърсява подпочвените води, че знае какво се случва и го прикрива, а също и че „Крол Майнинг“ знаят поне от десет години, че химикалите им са причина за рекордно висок процент раковоболни в Америка.

— Ще докажем всичко това — уверено заяви Донован, — разполагаме с нужните документи.

Той беше водещият юрист по делото и неговата група представляваше над четирийсет семейства в долината Хамър.

Подобно на повечето адвокати, Донован обичаше да е в центъра на вниманието. Саманта подозираше, че се е втурнал да заведе делото за долината Хамър, докато все още е в светлината на прожекторите след присъдата по делото „Тейт“. Тя се помъчи да се отдръпне и няколко дни да не обръща внимание на братята Грей, но те бяха доста настойчиви. Джеф я покани на вечеря. Донован се нуждаете от съвета й, защото заедно представлявали Бъди Райзър. Тя усещаше растящото му разочарование от приятелите, които не бяха особено въодушевени да се заемат с делото срещу „Каспър Слейт“. Донован неведнъж заяви, че ако се наложи, ще води делото сам. „Хонорарът ми ще бъде по-голям“, казваше той. Вманиачи се по случая и всеки ден разговаряше с Маршал Коуфър. За тяхна изненада, Маршал намери парите. Фонд, покриващ разходите за водене на съдебни процеси, предлагаше да осигури до два милиона долара срещу трийсет процента от обезщетението.

Донован отново притискаше Саманта да работи в кантората му. Не след дълго делото за долината Хамър и другото за Райзър щяха да погълнат цялото му време и той се нуждаеше от помощ. Според нея Донован имаше нужда от пълен състав сътрудници, не само от помощничка на хонорар. Когато договори устно споразумение по делото „Тейт“ за 1.7 милиона долара, Донован й предложи щатно място и щедра заплата. Тя отново отказа. Напомни му, че, първо, все още се страхува от съдебните процеси и не си търси работа, второ, че е в града само временно, докато положението в Ню Йорк се успокои и тя реши какво да прави с живота си занапред — етап, който няма да има нищо общо с Брейди, Вирджиния; и, трето, беше поела ангажимент към Службата за правна помощ и имаше действителни клиенти, които се нуждаеха от нея. Онова, което не му каза, бе колко се страхува от него и каубойския му подход към практикуването на правото. Беше убедена, че той или човек, който работи за него, е откраднал ценни документи от „Крол Майнинг“ и че този факт неизбежно ще бъде разобличен. Той не се смущаваше да нарушава правила и закони и не би се поколебал да престъпи дори съдебна заповед. Движеха го омразата и изгарящото желание за мъст и поне според нея го очакваха сериозни неприятности. Не смееше да признае дори пред себе си, че край него се чувства уязвима. Помежду им много лесно би могла да пламне връзка, а това би било ужасна грешка. Саманта се нуждаеше от по-малко време с Донован Грей, не от повече.

Не беше сигурна и как да се държи с Джеф. Той беше млад, неженен, секси — истинска рядкост по тези места. Освен това я преследваше и Саманта съзнаваше, че една вечеря, ако изобщо си намерят приятно местенце, би довела до нещо повече. След три седмици в Брейди подобна мисъл й допадаше доста.

На 12 ноември Донован влезе сам в сградата на федералния съд в Лексингтън, Кентъки, където се намираше седалището на юридическа фирма с осемстотин служители и с официалното название „Каспър, Слейт и Хюс“, и заведе дело срещу тях. Даде под съд и „Лоунрок Коул“, корпорация от Невада. Бъди и Мейвис бяха с него, разбира се, а и той беше алармирал пресата. Поговориха си с няколко репортери. Единият попита защо делото се завежда в Лексингтън и Донован обясни, че иска да разобличи „Каспър Слейт“ пред местните хора. Че цели да бъде на местопрестъплението и така нататък. Пресата се радваше страхотно на историята и Донован събираше изрезки от материалите по вестниците.

Две седмици преди това бе завел съдебно дело за долината Хамър срещу „Крол Майнинг“ в Чарлстън — факт, отразен от местната преса.

Две седмици преди Чарлстън беше спечелил делото „Тейт“ със забележителна присъда и името му се бе появило в някои вестници.

На 24 ноември, три дни преди Деня на благодарността, го намериха мъртъв.