Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (48)

2.

Мемор винаги се радваше на ведрото пътуване с тези живи превозни средства. Погледна надолу към бавно отминаващия терен и вдъхна богатия сладникав аромат. Голямото животно бе генетично променено, за да носи уникално деликатно ухание. Мирисът успокояваше ума въпреки царящия наоколо хаос. Тя си позволи още една дълбока глътка, след което се обърна и каза строго:

— Това е пълен абсурд. Имаме дузини въздушни риби и множество самолети. Въпреки това плячката продължава да се крие под земята и да ни убягва.

Капитанът на въоръжената въздушна риба отвърна спокойно:

— Ще ги открием. Излезли са от Дългата линия в станцията под нас. Не могат да стигнат много далече. Момент, виждате ли онези сил?

И се завъртя към големия екран на стената. Жълтеникавокафявите скални каньони бяха пълни с дребни форми на живот. Още от приобщените видове, каквито не бе виждала преди, се събираха на тълпи, прииждаха пеша. Добре: земеделска култура с ниски технологии и прост живот.

Капитанът промърмори замислено:

— Скупчили са се в няколко каньона. Няма танци, паради и церемонии. Това не са обичайните им места за събиране.

— Добре ли познавате тези същества?

— Наричаме ги сил. Винаги са били непокорен народ. Не за пръв път се налага да ги дисциплинирам от въздуха, уважаеми Астрономе.

— Значи проблемът е стар?

— Да. И се влошава. Сил са сред най-лошите от Приобщените. Не са много по еволюирали от типичните месоядни, така че сигурно не трябва да се изненадвам. Защо не вземаме повече тревопасни? — Капитанът примигна, сепнат от собственото си избухване.

— Защото тревопасните рядко са интелигентни — отвърна сухо Мемор. — Но са добри за ядене — имаме си такива.

— Разбира се, разбира се. — Капитанът се обърна и даде бързи заповеди на офицерите си.

Обстрелваха все по-силно. Големият звяр, който ги носеше, протестираше с тихо ръмжене, което отекваше сред влажните стени.

Мемор гледаше как по живите опалесцентни стени избиват нервни капки роса — проблясваха и се пръскаха, и миришеха на кисело. Небесните риби се изразяваха чрез химични сигнали, ненадеждно и често неразгадаемо поведение. Но пак бяха може би най-успешният вид от Приобщените. Бяха взети от горната атмосфера на газов гигант, много отдавна. Дълбоката атмосфера на Купата им предлагаше рай, където можеха да кръстосват, да се размножават и да превръщат водата в жизненото си вещество, водород. Великите от ранните времена на Купата бяха накарали тези живи кораби да се впишат в разцъфтяващата екосистема. Да обикаляш небесата с тях бе пътешествие, заслужаващо да влезе в историята.

— Може ли да разпръснем тълпата? — попита Мемор. — Пречи ни да открием приматите.

Капитанът разроши перата си в знак на съгласие.

— Мога да използвам стандартните системи за болка.

— Направи го.

Капитанът даде нови заповеди и големият търбух на небесната риба започна бавно да се извърта. Мемор тръгна по наблюдателната палуба — дребните членове на екипажа й правеха път, — за да огледа сил. Потоци от тях продължаваха да прииждат от всички посоки. Какви тълпи! Мнозина ходеха, други подтичваха ритмично, трети яздеха животни. Гледаха към небесната риба. Някои спираха и се разтърсваха с видим гняв. Защо? Целта им бе станцията на Дългата линия.

— Капитане? Кога се очаква да пристигнат приматите?

— Трябва да се появят скоро. Възможно е. Но не очакваме да следват прост маршрут и да останат на същата линия. Това би било твърде очевидно. — Последното изречение предизвика неволно потръпване в знак на покорство, с кехлибарено и кафяво, тъй като капитанът разбираше изводите.

— Може да разберат, че очакваме опит за измъкване.

— Стратегическото командване не смята за много вероятно…

— Направете ми удоволствието.

— Но сил няма как да знаят…

— Капитане, винаги има предатели. Информацията изтича, колкото и да опитваме да запушим пробойните.

— Астрономе, чудех се на какво дължим оказващото ни чест ваше присъствие. Едва ли приматите нашественици биха избрали толкова прост маршрут…

— Не си въобразявайте, че може да отгатнете рационалността на пришълците. Нито тяхната интелигентна природа.

— Но нали не очаквате…

— Тези сил са се събрали с причина.

— Но как… Разбира се, тези сил ни създават проблеми още от времето на баба ми. Виждат това като нова възможност да…

— Губите време.

Капитанът побърза да промени командите си и небесната риба се спусна по-ниско и се понесе към каменните възвишения, които обозначаваха Дългата линия.

Мемор се възползва от момента, за да провери във вътрешното си съзнание информацията за тези Приобщени, сил. Купата бе минала покрай техния свят още докато те бяха ловци-събирачи. Птичите хора бяха решили, че са обещаващи, и бяха взели много на борда. Ранните сил бяха изчезнали отдавна — в генетичен смисъл. Да, бяха сръчни, но не чак толкова умни. Нещо близко до по-старите примати на Купата, но с амбиции, производство на инструменти и по-добри социални умения, развити от груповия лов. Както бе обичайно, първите им инструменти бяха оръжия. Оръжията винаги подпомагаха интелекта, което можеше да е позитив, но уви, не и при сил. Тези същества вдигаха периодично бунтове и често се налагаше да бъдат реинструктирани, дори генетично.

Първоначално сил бяха еволюирали по дърветата — чест източник на по-нататъшни беди, защото даваше сръчност на крайниците. Птичите хора ги отглеждаха специално за да развият интелекта и употребата на инструменти, като засилваха изкуствената селекция и насочваха чифтосването им, за да ускорят ефектите. Сил бяха опитомени и направени по-умни и пригодни за технологичните работи, които трябваше да се вършат по Купата. Бедите започваха, когато по-чепатите от тях се бунтуваха, или още по-лошо, решаваха да увеличат териториите си. Трагичното разрешение трябваше да се избягва, макар дори то да не вършеше работа винаги.

— Екипаж! Открий огън! — нареди капитанът.

Мемор се напрегна. Това беше неизбежният проблем в употребата на живи същества за летене в атмосферата на Купата. Естествено, не можеха да използват химично гориво за всеки самолет, защото щяха да изтощят земеделските райони, и затова предпочитаха електромагнитните полети. От своя страна, небесните риби можеха да издържат на относително архаичните оръжия, с които разполагаха Приобщените. Освен това можеха да оказват сериозна въздушна поддръжка с огромния си резервоар от водород.

Екипажът започна да обстрелва с огнените оръжия разпръснатите групички сил на склона. Бяха толкова близо, че Мемор можеше да чуе яростните крясъци и писъците на последна агония. Неприятен звук, но успокояващ, да.

Включиха се и излъчвателите на болка. Мемор наблюдаваше как капитанът ръководи нападението и подкарва сил. Тичащите същества приличаха на паникьосано стадо. Импулсите на зеления лазер ги унищожаваха на цели групи. Стрелваха се надолу и ги изпепеляваха.

Но и небесната риба понасяше щети. Сил бяха разположили артилерия с изненадващо ефективни снаряди, чиито шрапнели разкъсваха корема й. Мемор усети как подът вибрира от реакцията й — тя потръпваше от раните. Отекна дълбоко ръмжене. Екипажът засипа противника с още лъчи от болкоизлъчвателите — стандартно оръжие, което беше безшумно и се използваше за пречупване на съпротивата.

Но артилерийският огън не се поколеба дори при максимална сила на излъчвателите.

— Сил не би трябвало да издържат… — Мемор не довърши, защото видя кой стреля.

Нашествениците.

— Капитане, използвайте лазерите.

Мъжкият показа смут с перата на короната си.

— Техният огън е поразил предната ни батарея, Астрономе. Извинявам се…

Небесната риба потръпваше от забиващите се шрапнели. По влажните стени направо течаха вълни. Екипировката започна да пада от поставките. Екипажът се щураше нервно.

— Сигналът не действа на тези примати — каза Мемор. — Те имат различни неврони. Трябва да използвате лазерите с газово захранване.

— Сега ще ги загреем. Още малко.

Нов залп отдолу се заби в огромния звяр и той се разтресе.

Капитанът се обърна към Мемор и се поклони.

— Астрономе, поехме много удари. Може би разчитахме твърде много на болкоизлъчвателите.

— Може би? — Мемор не мислеше, че е нужно да посочва, че небесната риба залита, изпуска течност от множество рани, губи височина и се накланя опасно. — Може би?

— Предлагам да се оттеглим…

— Ако можете.

— Може да се превъоръжим и да извършим поправки на по-голяма височина.

— Ако успеете да я достигнете.

Небесните риби имаха всички предимства на живите технологии, но си имаха и собствен жизнен цикъл. Смесването на живот с материал бе един от великите успехи на древните, спомогнали за създаването на биосферата в Купата, но си имаше и недостатъци. Живите форми имаха нужда от почивка. Можеха да се поправят сами и дори да се репродуцират, с малко помощ, но това изискваше време. В битка познаването на недостатъците означаваше да имаш мъдростта да се оттеглиш.

— Звярът е тежко ранен. Уплашен е, усещате ли? — Подът и стените бяха от здрави мембрани, които обаче трепереха от неврологичен спазъм. Насред дрънчащата дандания се издигаше гъст пушек.

— Може би се предоверихме на болкоизлъчвателите. В бъдеще…

— Вие нямате бъдеще. Бяхме толкова близо до приматите, а те надделяха.

— Мога да…

— Заведете ме при капсулата ми.

— Вярвам, че сме овладели ситуацията, или ще я овладеем съвсем скоро — настоя капитанът. — Екипажът може да подготви бързо лазера…

— Ако водородните хранилища бъдат пробити, ще спрем да спорим завинаги. Заведете ме при капсулата веднага.

Мемор обичаше влажните ухаещи мембрани на небесната риба, но благоразумието изискваше да не рискува себе си, докато звярът страдаше и може би умираше. Така че последва тичащия ескорт надолу по рампа към най-отдалечената от битката част. Там я чакаше капсулата, чийто екипаж се оглеждаше нервно.

— Излитайте — нареди тя. — Бързо.

Докато се отлепяха от търбуха на рибата, Мемор се чудеше какво означават новите събития. Разбира се, и преди бе имало бунтове. Сил следваха древния цикъл — приобщен вид претърпяваше културна или генетична деформация и ставаше труден за управление. Стандартната стратегия предполагаше конфликтът да бъде потушен, като се използват надеждни съседни територии. Подобни борби пораждаха по-мащабни съперничества и с правилни намеси ситуацията се нормализираше. След като местните Дълбокомислещи започваха да настройват фракциите една срещу друга, се установяваше стабилност.

Това трябваше да се направи и тук — освен ако пришълците не променяха обичайното съотношение на силите. Сил бяха коварни същества, относително ново попълнение в Приобщените. Бяха минали само дванайсет тройнокубични цикъла от промяната в гените им, която ги бе опитомила. Може би бе време за по-фундаментално решение — изрязване.

Но приматите бяха твърде дестабилизиращи. Корабът им може би имаше полезни технологии, но трябваше да бъде унищожен. Тези на свобода трябваше да бъдат екзекутирани. Жалко, защото умовете им преливаха от странности и проучванията можеше да разкрият някои от първичните черти на Народа — даже отпреди отварянето на подсъзнанието.

Е, може би Мемор щеше да успее да проведе някои изследвания преди екзекуциите. Това щеше да е справедлива награда след всички досадни неприятности, които се бяха стоварили върху нея.