Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (12)

5.

Бет се опитваше да следи времето.

Не вярваше на часовника в скафандъра. Според него бяха минали дни.

Огледа се и усети, че й прималява. В гърлото й се надигна жлъчка. Насили се и преглътна. Не беше време за прилошаване.

Примигна и се огледа. Под краката й се виждаше вакуумът на дълбокия космос. Отстрани се простираха плочи, колони и стени.

Външността на Купата се плъзгаше покрай тях. Тук-там виждаше работещи машини. Нямаше живи същества, само механични ръце и шлюзове в далечината. Гледката беше странна и плашеща.

Бет се движеше бавно. Тялото й бе изтръпнало, сякаш върху сетивата й бе наложен филтър. Бяха й нужни часове да събере екипа и да свършат нещо.

Фред се окопити рано. Гледаше пейзажа и отбелязваше наблюденията си на глас. Останалите закачиха сбруите си към възможните места по стената и се погрижиха за Тананарийв. Всички се бяха отървали само със синини и натъртвания, но Тананарийв си беше счупила лакътя. Стискаше зъби и почти не говореше. Опитаха се да наместят счупеното и да шинират ръката, но резултатът беше съмнителен. Имаше и счупени ребра, но за тях нямаше какво да направят. Майра инжектира болкоуспокоителни през скафандъра и Тананарийв изстена и се отпусна.

Междувременно големият съд се движеше по дъното на Купата. Не се чуваше никакъв шум. Ускорението се появяваше без звук — двигателите може би бяха магнитни.

Бяха толкова близо до повърхността, че извивката на Купата се губеше. Различаваха шестоъгълните плочи на огледалата и малките двигатели от задната им страна. Решетката, на която бяха монтирани, не изглеждаше по-солидна от паяжина.

Пътуването им даде шанс да огледат грамадния си затвор по-подробно. В космоса проблясваха звезди. Край тях преминаваха метални плоскости.

Дълги поредици от огромни плоскости. Бяха с размерите на цели квартали и имаха гигантски оси, по които да сменят позицията си, за да накланят полираната обшивка. Самите плоскости не бяха дебели. Какво ли представляваха?

Сети се. Това бяха огледалата. Бяха видели тази зона, докато прелитаха през струята. Абдус бе казал, че те връщат светлината на звездата в кипящата точка и предизвикват струята. Явно се въртяха и накланяха, за да настройват отражението на огледалата от другата страна. Цялата конструкция приличаше на умните телескопи, за които Бет знаеше, само че не служеше за наблюдаване на междузвездното пространство, а за подкарване на собственото им слънце през космоса.

Големият съд се издигаше по задната страна на Купата, без да бърза. Понякога имаше рязко ускорение, понякога не. Явно едрите Птичи хора от третия вид не харесваха гравитацията. Нищо чудно, като се имаше предвид размерът им.

Изядоха хранителната паста от шлемовете и след това гладуваха. Поне не бяха жадни, защото костюмите бяха пригодени да рециклират. Говореха си за храна. Дали ще умрат от глад. Чудеха се с какво ли се хранят едрите извънземни и дали ще е годно и за тях. От време на време все пак имаше тракане, бучене и тласъци. Майра снимаше всичко с универсалния си комуникатор, който, естествено, нямаше връзка. Екипът постепенно започна да се стяга.

Фред — дали просто наблюдаваше всичко? Или се бе оттеглил в мислите си?

Нямаше какво да правят, освен да се споглеждат и да се тревожат.

Часовниците им отброиха още четири дни.