Грегъри Бенфорд, Лари Нивън
Купата на небесата (11)

4.

Екипът на Бет бе заел позиция с гръб към затворените въздушни шлюзове. Чакаха напрегнато и се оглеждаха.

Около звездната дупка се вдигаше прахоляк и нямаше видимост. Но прахът не се държеше така във вакуум, не искреше и не се носеше по невидими течения. Бет не беше виждала подобно нещо. Екипът й гледаше Клиф и хората му, които бяха в капан в шлюза. Не можаха да им помогнат.

В този миг пространството над огромната яма се освети.

Прашинките грейнаха и озариха „Ерос“, дъното на платото и редицата въздушни шлюзове. В ямата се появи сграда, небостъргач, огромна шестоъгълна призма, около която бяха намотани сиви пипала. Метални пипала. И започнаха да се развиват. Краищата на някои светеха. Други имаха механични ръце, клещи и дупки, от които може би изстрелваха ракети или сензори.

Бет и трима от останалите бяха в изолационната камера до стената на шлюза. Тананарийв беше отвън. Нещо голямо и ръбесто се приближаваше към тях.

— Внимавай! — успя да извика Бет. — Бързо в кораба!

Тананарийв се обърна сепнато и побягна. Зад нея контейнерът се спусна внимателно и една от стените му се отвори като рампа. Отвътре излезе заострена машина на тракторни вериги.

В слушалките й прозвучаха панически викове. Бет се завъртя и видя, че дупката, която бяха прорязали във въздушния шлюз, се затваря. Викрамсингови и Лау Пин се опитваха да я заклещят с някакви неща, но така пречеха на Клиф да се върне. „Мамка му!“ Хауард Блеър все пак се опита, но след това се хвърли назад, защото подпорите се счупиха и парчетата се разлетяха във всички посоки.

Една от механичните ръце на транспортьора грабна Тананарийв от сянката на „Ерос“ и я сложи в контейнера. От големия съд се протегна по-грамадно пипало и сграбчи изолационната камера. Въздухът изсъска и мигновено изстина, а Бет усети как налягането се променя. Огледа се за начин за бягство.

Намачканата изолационна камера вече бе твърде високо. Ако скочеше, щеше да загине. Майра, Абдус и Лау Пин се държаха здраво за каквото можеха. Камерата се спусна към по-широк товарен контейнер в големия съд.

Много от стените в извънземния кораб бяха прозрачни, като дебело замъглено стъкло. Бет и останалите изпълзяха от намачканата изолационна камера тъкмо когато механичните ръце повдигаха „Ерос“. Машината беше невероятно силна.

Съдът се издигна бързо. Внезапното ускорение свали Бет на пода на товарния контейнер, гладка повърхност, покрита с издатини, толкова големи, че трябваше да ги обгърне с две ръце.

Сред общата паника се надигна гласът на Лау Пин:

— Тананарийв! Тана… По дяволите.

— Лау Пин? Къде сте?

— До една от стените. Тананарийв е в безсъзнание. Мисля, че ръката й е счупена.

Ускорението намаля. Изчезна. Съдът падаше. Всички се вкопчиха кой в каквото може и зачакаха.